Павлина Доковска поднесе на родната публика поредния си концерт-изповед

Проф. Боянка Арнаудова

На Шуман и Шопен (200 години от рождението им) посвети концерта си голямата пианистка Павлина Доковска - това бе и финалът на фестивала "Софийски музикални седмици". Отново гостуването й в София бе празник на музиката, празник за обичащите класическата музика. Закономерно. Павлина Доковска е от музикантите, които свирят не за да се представят, а за да представят - талантливо и с жар, с майсторство и посветеност, посланията на духовни водачи като Шуман и Шопен. Никога в нейните изпълнения не долових гордост, самодоволство или самоизтъкване. От най-първите й изяви, някога в зала "Славейков", и до днес. Концертите й винаги са като изповед, като стремеж да дари от себе си, да направи слушателите съучастници в едно духовно пречистване, съизживяване. Което стана и сега.
Програмата бе мислена като възможност за разкриване не само на сложния емоционален живот на романтиците Шопен и Шуман, но и на някои от техните най-съществени стилови характеристики. Получи се един поетичен, дълбоко осмислен и вълнуващ разказ за двамата гении. Всичко започна спокойно и носталгично с "Детски сцени" на Шуман. Мекота, топлота и една съкровена атмосфера на мили спомени и видения/преживявания от незабравено, но обвито в мъглата на отминали дни детство. Все едно разглеждаме албум със стари снимки, запечатали образ, чувство, ситуация... После като взрив прозвуча Фантазия в до мажор оп. 17 - мащабна тричастна комбинация от сложни музикални форми, родени от свободния полет на Шумановата мисъл.
Освен със страстната му любов към Клара фантазията е свързана и с Бетовен. Първоначално Шуман имал намерение, което не се реализира, да издаде творбата в полза на фонд за строеж на паметник на Бетовен. Дори обмисля с издателя надпис за обложката: "Обол за паметник на Бетовен"; окончателната редакция обаче е посветена на Лист. В едно писмо до Клара пък се пита: "Звук. Това не си ли ти?" И две години по-късно, 1840-а, след мъчително съдебно дело, най-после двамата влюбени се събират в щастливо семейство - макар и не за дълго. Биографична творба, писана във време на страсти, страдания, екстаз и потъване в бездната на отчаянието. Музика, родена от силни чувства, наситена с красиви мелодии, чието сплитане и хармонично богатство изграждат монументалната й необикновена структура. Пианистката Павлина Доковска пресъздаде с изключителен финес и със страст, стилно, експресивно и въздействено многообразните потоци от движения и настроения на произведението. Което не само технически и структурно е опознала. Доковска е вникнала в дълбочината на чувствата и следвайки хода на "действието", извеждайки полифонията на мотивите и емоциите, изрази забележително комплицираната съзидателна психика на гения Роберт Шуман.
Смятам, че като интерпретатор на Шуман Павлина Доковска достойно застана до най-големи пианисти на ХХ век. Все в тази посока бяха и изпълненията на Балада номер 2, на Скерцо в си минор от Шопен. И особено ярки - в простотата и излъчваната съкровеност, бяха четирите мазурки от ранните опуси 6 и 7, 17 и 24. Какъв великолепен многоцветен нюансиран звук и баланс на размереност във вълните от метруми, в рубато.
Концертът на Павлина Доковска донесе лъх на високо изкуство, заредено с духовни послания, достойни за юбилея на композиторите. И още - превърна се в един ненатраплив, запомнящ се урок по стил и любовност в отношенията автор-изпълнител-публика.