Оръжеен пир по време на криза
Срещу здравия разум - рекордни суми за въоръжения
/ брой: 157
Днешният свят има невероятен потенциал за прогрес, който може да промени тотално човешкия живот и да го направи по-смислен, по-дълголетен и по-богат. Но това не се случва. Войните не секват, не намалява, а напротив - нараства с невероятни темпове оръжейното производство, на международния пазар се предлагат нови и нови, по-съвършени средства за разруха и унищожение. И това става в условията на глобална криза. В пълно противоречие със здравия разум, с поучителните уроци от миналото. Сякаш съвременните политически лидери не знаят какво се случи в Европа след Голямата депресия през 20-те години на миналия век. Очевидно медиите трябва постоянно да им напомнят, че тъкмо в условията на криза в най-силната индустриална държава на Стария континент на власт дойдоха националсоциалистите, които за броени години натрупаха планини от оръжия и подпалиха света. Възможно ли е този ужасен сценарий да има второ издание?
В сегашните условия, по общо мнение, световен конфликт е малко вероятен поради възпиращата сила на ядреното оръжие. Стокхолмският институт за изследване на мира - SIPRI, е изчислил, че в момента има около 8100 атомни бойни глави в арсеналите на осемте ядрени държави - САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция, Индия, Пакистан и Израел. От тях близо 2 хиляди са в постоянна бойна готовност и могат да бъдат изстреляни за минути. Но тази огромна възпираща сила не засяга конвенционалните оръжия. Както показва развитието на света след Втората световна война, тяхното натрупване води до локални конфликти, като войните между Индия и Пакистан, Корея, Близкия изток, Виетнам, Афганистан, Ирак, Кавказ, в бивша Югославия и много други. Изумителен е фактът, че днес, въпреки глобалната криза, изправила повечето страни по света пред тежки финансови проблеми, колосални дефицити, безработица и бедност, за миналата година общите военни разходи надхвърлят 1.5 трилиона долара, като половината от тях се падат на САЩ. Дори да се създаде коалиция на най-големите държави, тя няма да може да се противопостави на американското военно господство. Най-силната страна, чийто лидер стана носител на Нобелова награда за мир, за една година е увеличила военния си бюджет с 47 милиарда долара. Според доклад на SIPRI за последните десет години средствата за закупуване на оръжия са нараснали с почти 100 процента. Начело сред износителите са Съединените щати, които са прибрали 43 процента от глобалната сума, изразходвана за въоръжение. А най-значително са нараснали военните разходи в азиатските страни. Дори и в силно засегнатите от финансовата криза държави трупането на оръжия не секва. Ярък пример в това отношенние е Гърция, най-силно засегнатата от рецесията европейска страна, която е на четвърто място в света по военни разходи след САЩ, Великобритания и Китай, както твърди SIPRI. В условията на тежката криза, в която е изпадннала южната ни съседка, нейният премиер Георгиос Папандреу заяви неотдавна, че намаляването на разходите за въоръжения на Турция би позволило на Гърция да направи същото и по този начин да намали огромната си задължнялост. На свой ред турският държавен министър и главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш разкритикува Франция и Германия, че предлагат на Гърция скъпо въоръжение и в същото време насърчават мерки за икономии за излизането й от кризата. Несъмнено една от главните причини за икономическата криза в Гърция е нейният стремеж да съперничи на Турция във военната сфера, заявява Багъш, цитиран от "Интърнешънъл хералд трибюн". "Турция е готова да предприеме реципрочни мерки, ако Атина намали или замрази оръжейните си покупки" - добавил той.
Арес съвсем очевидно продължава да наднича откъм Егейските острови. И не само там. Московският "Независимая газета" пише, че надпреварата във въоръжаването отново се засилва. Очакваше се след края на студената война Европа да се превърне в континент на мира. Това не се случи. Налице е обаче странно съчетание на крехък мир с опасно въоръжаване - предимно в източната част на континента, посочва вестникът. Най-малък е растежът на военните разходи в Западна Европа - 4 процента, и в Централна Америка - 14 процента. Китай и бързоразвиващите се Индия и Бразилия са увеличили драстично оръжейните си запаси. Най-много средства за нападение купуват държавите от Азия и Океания - на тях се падат общо над 40 процента от оръжейните сделки през последните пет години. Към тази част на света е ориентиран 39 процента от оръжейния износ на САЩ и 70 процента от руския износ на оръжия. Руската корпорация "Рособоронекспорт" продава оръжия в над 65 страни. Основните нейни клиенти са Китай, Индия, Венецуела и Сирия. След САЩ и Русия в първата петица на доставчиците на конвенционално въоръжение се нареждат Франция, Германия и Великобритания.
Многозначителен е фактът, че въпреки плановете за свиване на разходите, за пестеливо изразходване на публичните финанси, въпреки усилията за намаляване на бюджетните дефицити и за намиране на средства за спасителни мерки, повечето държави не съкращават парите за въоръжаване. "За да се справят с рецесията, някои страни увеличиха държавните разходи. И макар че парите на военните ведомства не са съществена част от пакетите с икономически стимули, те не бяха намалени" - казва ръководителят на проучването на SIPRI Сам Перло-Фрийман. Две трети от включените в изследването държави са изразходвали повече пари за въоръжение през миналата, в сравнение с предходната година.
Силно конкурентният оръжеен пазар носи не само солидни печалби на производителите, но и политическо влияние, особено в развиващия се свят. Именно в него са най-големите по стойност продажби на оръжия за миналата година - за 42.2 милиарда долара. Сред най-големите купувачи са Виетнам - с огромни поръчки за самолети с голям обсег на действие и подводници, Обединените арабски емирства, Тайван, Саудитска Арабия, Сингапур и Алжир. Според доклад на американския Конгрес основна причина за големия скок в продажбата на оръжия, произведени в САЩ, се дължи на нови клиенти в Близкия изток и Азия, а също и на продажбата на амуниции и резервни части на държави, които вече са се въоръжили.
Случващото се на високодоходния световен оръжеен пазар не е изненада. Икономическата криза и несигурността карат много държави да се въоръжават. Други пък се чувстват застрашени и също заделят солидни суми за нови оръжия. В крайна сметка печелят производителите и търговците. А това прави все по-реални опасностите от войни в районите със замразени или тлеещи конфликти. Само военната промишленост в най-развитите индустриални държави има все по-сигурно бъдеще. За съжаление потенциалът на човечеството за прогрес, за по-смислен и по-богат живот продължава да се пилее, както впрочем е било в цялата човешка история.
През 2009 г. рекорден брой войници са участвали във военни операции - 220 хиляди души, което е с 16 процента повече от 2008 г. Това увеличение се дължи главно на изпращането на нови военни части от натовските страни в Афганистан. Съединените щати удвоиха войските си в "Гробницата на империите", а разходите за въоръжаване на афганистанската армия вече са повече от разходите за Ирак. През настоящата година Вашингтон предвижда 65 милиарда долара за операциите в Афганистан и 61 милиарда - за Ирак.
Пентагонът има 702 военни бази в 130 държави. Той разполага и с огромен брой малки секретни подслушвателни и наблюдателни станции в различни точки на света. В изградените в чужбина бази служат около 500 хиляди военни и цивилни. Пентагонът е работодател на близо 45 000 наети на място чужди граждани. Тези данни не включват много от новите големи бази като "Бондстийл" в Косово, в Афганистан, Ирак, Израел, Кувейт, Киргизстан, Катар и др. Една от причините Пентагонът да мести базите си от богати страни като Германия в държави, смазани от бедност като Румъния и България, или пък от военни диктатури в други части на света, е да се възползва от техните по-либерални закони за околната среда.
Стокхолмският международен институт за мирни изследвания SIPRI е основан през 1966 г. в чест на 150-ата годишнина на шведския неутралитет. Той е независима институция, която анализира оръжейния пазар в света, използвайки всички възможни източници на информация. Докладите на SIPRI по традиция на включват данните за продажбите на стрелково оръжие и военнотранспортна техника, но включва мониторинг на сделките с тежко конвенционално въоръжение - самолети, кораби, бронетехника и артилерия...
Първите десет военни бюджета в долари
САЩ - 607 млрд.
Китай - 84.9 млрд.
Франция - 65.74 млрд.
Великобритания - 65.35 млрд.
Русия - 58.6 млрд.
Германия - 46.87 млрд.
Япония - 46.38 млрд.
Италия - 40.69 млрд.
Саудитска Арабия - 38.2 млрд.
Индия - 30.0 млрд.