Милка Василева: 30 хил. медицински сестри у нас не достигат

Интервю на Аида ПАНИКЯН

12 май е рожденият ден на основателката на модерното сестринство Флорънс Найтингел. Отбелязва се като Световен ден на медицинските сестри от 1974 г. по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри (ICN). Тази година честваме и 20 години от създаването на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАЗПГ). За проблемите в сектора разговаряме с нейния председател.

- Г-жо Василева, кой е най-големият проблем пред българското сестринство?

- Българското сестринство е забравено. През годините бе унижавано и продължава да бъде неуважавано. Ниското заплащане и недобрите условия на труд са следващите по важност проблеми. 

- Какво означава за медицинските сестри, акушерките, лаборантите недобри условия на труд?

- Тази тема е многопластова и по нея може да се говори много, но поради факта, че има огромен недостиг на медицински сестри, налага се колегите да работят на 2, някои дори на 3 места, за да изкарват достатъчно средства за преживяване. От друга страна, благодарение на работенето на сестрите на повече от едно място, функционира и система в здравеопазване в България. Вече е практика да се изработват много повече часове извънреден труд, отколкото позволява Кодексът на труда. Една сестра/акушерка като работи на повече от едно работно място, налага й се много бързо да се адаптира в различна обстановка в различните лечебни заведения, да работи с различни материали, с различни хора. Това е изключително натоварващо и е една от предпоставките за проява на синдрома на изпепеляването. В много лечебни заведения има недостиг на материални средства и колегите трябва да се справят. Особено в разгара на пандемията имаше огромен недостиг и на консумативи, и на лични предпазни средства. Все пак колегите правят всички възможно, за да се справят и при недобри условия на труд.

- Има ли лечебни заведения, които може да затворят заради недостиг или липса на медицински сестри?

- За съжаление, няма стандарти по здравни грижи, които да определят за колко пациенти трябва да се грижи една медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и други професионалисти по здравни грижи. Както е известно, непрекъснато се появяват нови лечебни заведения и аз винаги питам: "А кой ще работи в тях?", но отговор не получавам. Не мога да кажа колко лечебни заведения биха затворили поради липса на персонал, но много скоро това ще стане ясно.

- Защо?

- В момента в страната работят около 23 хил. медицински сестри, а реалният недостиг вече е около 30 хил.

- Според данни на НСИ лекарите са около 29 хиляди.

- Да, в момента дори не е изпълнено съотношението на 1 лекар да се пада 1 медицинска сестра, което е някакъв български стандарт. Международните стандарти са сестра към пациенти, а не сестра към лекар. Съгласно стандарта на Международния съвет на сестрите, една медицинска сестра средно трябва да обгрижва 5-6 пациента, съобразно спецификата на лечебното заведение.

В различните лечебни заведения сестрите отговарят за различен брой пациенти. Но на много места се налага една сестра да отговаря за 30 пациента, което е изключително трудно, за да се гарантира качествена здравна грижа, да има добра комуникация, сестрата да подкрепи пациента. По тази причина нормално е пациентите да не са удовлетворени от престоя си в лечебно заведение. В същото време и колегите не са удовлетворени от работата си, защото не могат да дадат на пациента онова, от което той се нуждае и трябва да имат ролкови кънки само, за да изпълнят назначенията на лекаря.

- Много пациенти се нуждаят от домашно лечение, което предполага грижа от компетентна медицинска сестра. Дори за една инжекция, дори в София е трудно това да се уреди. Този проблем намери ли решение с промените в Закона за лечебните заведения?

- Ще започна от това, че въпросните манипулации са заложени в пакета дейности на общопрактикуващия лекар. Но често ОПЛ работят без медицинско лице. Но дори и да работят с медицинско лице, често в големите градове лекарят е в един квартал, а пациентът - в друг и самото придвижване на сестрата е проблем. Онова, което БАПЗГ успя да постигне след повече от 10-годишни битки, бе промяната в ЗЛЗ, според която вече са регламентирани автономните практики по здравни грижи. От миналата година вече са разкрити около 60 такива практики в цялата страна, като около 30 от тях вече работят. Някои са в София, но имам информация и за работещи практики във Варна, Плевен, Монтана, Враца, Велико Търново и др. 

Обратната връзка показва, че хората са доволни. В тези практики работят професионалисти по здравни грижи, които са с диплома, доказали са се като специалисти и могат да обслужат качествено пациента. Още помним времето, когато имаше фалшиви сайтове за такива услуги, и в тях не работеха медицински сестри. Сега тези практики са регламентирани и хората са в правото си, търсейки такава услуга, да изискат документ, че практиката е легитимна. Обикновено в тези практики работят колеги с достатъчно опит в лечебни заведения, за да извършват съответните манипулации. Те са работили в интензивни отделения, в хирургия и други тежки отделения и са добре подготвени. Обикновено тези колеги не работят само в тази практика, а продължават кариерата си и в болница и в свободното си време извършват споменатите услуги. Затова може да се разчита, че те имам сериозен опит.

Но пациентите трябва да си платят за тези услуги. Ние от БАЗПГ искаме здравноосигурените пациенти да не си плащат, а тези услуги да поемат или НЗОК, или МЗ. Настояваме да има пакет от основни услуги (например за здравноосигурени, изписани от болница, на които се налага продължаващо домашно лечение), за които хората да не доплащат. Дано да не ни се налага да чакаме още 10 години, за да се случи и това. 

- Какво да включва този базов пакет?

- Например здравноосигуреният пациент е изписан от болница и трябва още няколко дни или известен период от време вкъщи да му са правят инжекции, да се превързва раната, да се правят вливания, да се промива катетър и др. Това са грижи, които може да предоставя само квалифициран специалист, а от друга страна са изключително важни за пациента, защото без тях не може да продължи лечението му. Сега често за подобни манипулации се налага хората да бъдат карани до лечебно заведение или дори да бъдат рехоспитализирани. Настояваме тези услуги да бъдат остойностени и здравноосигурените пациенти да не се налага да плащат за тях.

- На колко години е най-възрастната медицинска сестра?

- Според нашия регистър това е колежка на 78 г. и работи в хирургично отделение. От една страна, пенсиите на колегите от тази възраст са много ниски, това са т.нар. стари пенсии и тези хора са принудени да работят, за да се издържат. Но има и много колеги, които работят, за да се изпълни стандарта на дадено отделение, в противен случай, отделението може да бъде затворено, а в малки болници може със затварянето на едно отделение, да затвори и болницата. Не им дава съвестта да напуснат, въпреки възрастта, защото няма кой да работи. Повече от една трета от работещите в системата са в пенсионна възраст, една трета с в предпенсионна възраст - над 58 г. и останалите са в активна трудова възраст.

- Има ли достатъчно новодипломирали се медицински сестри, акушерки и др.?

- Не. Не са достатъчно. От една страна тези кадри са много търсени. От друга - професията не е достатъчно престижна и младите хора предпочитат професионална кариера в други области. Нашата професия е много трудна - и физически, и психически, изключително отговорна, изисква много сериозно и продължително обучение, след което е необходимо цял живот да продължи и ученето, и повишаването на квалификацията, изисква се работа в екип. 

- Защо бият сестрите?

- И този голям проблем не е само български. Международните сестрински организации, в които членува БАПЗГ подготвиха декларация, с която осъждат насилието и агресията на работното място и настояват правителствата да направят необходимото, за да се прекрати насилието. Нашите професии са някак си забравени от обществото. Само когато човек се разболее, се сеща, че има медицински сестри, че има неща, които може да се вършат само от медицински сестри и те трябва едва ли не денонощно да са до леглото на пациента. Но поради недостига на медицински сестри, това няма как да се случи. Много пъти съм казвала, че трябва да се работи за подобряване на комуникацията между сестрите, между сестри и лекари, между сестри и пациенти и блзките им. 

Преди години българските сестри работеха в поликлиниките, имаше участъков лекар и участъкова сестра, патронажни сестри и акушерки. Те посещаваха хората в домовете им, хората ги познаваха и оценяваха труда им. Сега младите жени не познават акушерката, ако не отидат на "Училище за родители", например. 

Ние ще работим за разкриване и на други видове лечебни заведения, които да направят сестрите, акушерките и други професионалисти по здравни грижи отново видими за обществото.