Леко безсмислено
/ брой: 214
Евгени ГАВРИЛОВ
В момента с пълна сила набира скорост информационна кампания на регионалното министерство за задаващия се пореден етап на програмата за саниране. За нея по Плана за възстановяване и устойчивост са заделени 1,4 млрд. лв. Изчисленията на експерти показват, че тези пари ще стигнат за около 1000 големи сгради с общо около 72 хиляди апартамента в тях. Това ще бъдат сградите, които ще съберат най-много точки, според публикуваните критерии за оценка на кандидатите, одобрени от регионалното министерство. За разлика от предишната национална програма, сега вече допустими за саниране ще бъдат и сгради с 3 жилища. Ще бъде резервиран ресурс от 30% за по-малките сгради, това са тези с 3 до 36 апартамента, а останалите 70% ще бъдат разпределени за по-големите жилищни сгради. На практика малките сгради с под 18 жилища, голяма част от които са строени през 50-те и 60-те години на миналия век, имат нищожни шансове да получат финансиране. Освен това, необяснимо защо, ремонтът на покрива в момента не е допустим за финансиране, според публикуваните правила, на което се надяваха редица малки кооперации. Иначе подновяването на сградите у нас е повече от необходимо.
По националната програма за саниране и с европейски средства за последните 6 години са обновени около 3000 сгради, което е под 1% от сградния фонд у нас. Средно на година безплатно се санират около 200 сгради. В същото време 66 000 жилищни сгради имат нужда от обновление по данни от Националната стратегия за сградния фонд. Така сметките показват, че на България ще са нужни 200 години, за да реновира всички сгради с държавни пари.
Неотдавна бе публикуван доклад на "Българо-австрийска консултантска компания". Според него над 700 хиляди обитавани жилищни сгради у нас трябва да бъдат санирани през следващите незнайно колко години. Броят на обитаваните жилищни сгради е 1 365 898, като 25% от тях са напълно амортизирани и подобни мерки не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития.
Основният недостатък на санирането обаче бе пределно ясен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените до момента по програмата 2 млрд. лв., които всички данъкоплатци ще трябва да платят в следващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обхваща около 5% от населението на България и 4% от жилищата. Няма как тази програма да е социално справедлива, когато с парите на всички данъкоплатци се осигурява благото на минимална част от хората, и то подбрани на принципа "кой превари, той натовари", а не след оценка на потребностите. Други неофициални изчисления показват, че ако трябва да се санират жилищата на всички хора в България, ще са необходими приблизително 40 млрд. лв., ако бюджетът харчи по 1 млрд. лв. на година, в следващите 40-50 години.
Ако има някаква полза от милиардната програма за саниране, тя е, че без промяна е максимата, че на този свят безплатен обяд няма. Затова в новия й вариант се предвижда някакво самоучастие на собствениците. А иначе се оказа, че обновяването на старите панелни сгради е безвъзвратно закъсняло. То щеше да има някакъв смисъл, ако беше направено в началото на 90-те години на миналия век, както това стана в другите бивши страни от соцлагера. Тогава панелните сгради не бяха още толкова стари и имаше някакъв резон техният живот да бъде удължаван. Сега това на практика е леко безсмислено.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.