Легенда
Кръстиха звезда на Висоцки 30 години след смъртта му
Всенародният Володя винаги е бил честен с публиката - свирил е на китарата си до кръв по пръстите, пял е до без глас и се е раздавал без остатък
/ брой: 169
Наскоро в космическото пространство бе открита нова малка планета. Астрономите я кръстили на Владимир Висоцки. Сега той в буквалния смисъл на думата е звезда от световен мащаб. Въпреки че и докато е бил жив, е успявал да блести доста по-ярко от другите... И колкото повече Висоцки се отдалечава във времето, толкова по-ясна следа оставя след себе си.
Неговата популярност е била (и все още е) феноменална и дори немислима за онова, съветското време. Изключителното обаяние на Владимир Висоцки въздействало мигновено на всички. Наричали го "Всенародният Володя", обичали го и копнеели да го гледат в някоя от ролите му, както и да слушат песните му хора от цялата страна - и академици, и обикновени работници. Казват, че и големците са си пускали записите му на правителствените си вили. Сред тях - и лично Л. И. Брежнев. А веднъж Висоцки пял пред Хрущчов и дори е пиел с него...
Фантастичната работоспособност е една от отличителните черти на поета, изпълнителя, актьора. За 42 и половина години живот той е оставил близо 800 песни-стихотворения, многобройни плочи (и в родината си, и в България, и на Запад), проза, два сценария, режисьорска идея за филма "Зеленият фургон", радиоспектакли, 27 роли в киното, песни към десетки филми. Както и, разбира се, големите му театрални роли. А също и безбройните му концерти - в Русия и другаде по света. Случвало се е Висоцки да има по 5-6 изяви на ден. И дори тогава той е бил честен с публиката - свирил на китарата си до кръв по пръстите, пял е до без глас и се е раздавал без остатък.
В тази немислима надпревара с времето и със себе си се е случвало Висоцки да не успее да пристигне в Театъра на Таганка, за да изиграе някоя от култовите си роли. Затова и отношенията му с директора на театъра Юрий Любимов са били доста сложни - след поредния "разговор" между двамата шефът на един от най-известните в руската столица храмове на изкуството е изгорил в пепелника си трудовата книжка на Висоцки. А след това заповядал да му издадат нова...
Известният поет Андрей Вознесенски веднъж споделил, че когато слуша как пее Владимир Висоцки, го хваща страх: "Той се разкъсва целият. Имам чувството, че такъв може и да си посегне - направо на сцената, пред очите на всички."
А представителите на властта се правили, че нито забелязват Висоцки, нито чуват песните му, нито виждат неговата слава. Но тихомълком са му обявили война - в градовете, където са били организирани концертите на Володя, не е имало официални афиши, не са го приемали нито в Съюза на композиторите, нито в Съюза на писателите. А Висоцкий смятал, че така те ще признаят, че го приемат насериозно. Не са го одобрявали и за някои роли в киното. Дори от готовите филми са изрязвали кадрите, където той изпълнява песните си. Забранявали го навсякъде...
Властите дори са се опитали да "режисират" погребението на Владимир Висоцки. Година след смъртта му са искали да забранят и спектакъла в негова чест на Таганка. Обвинявали са го в идейна незрялост, във враждебно влияние на Запада, наричали са го "антисъветчик"...
Едва след като Володя си отишъл, страната била залята от негови сборници със стихове, касетки, дискове, телевизионни предавания, филми, монографии и биографии, хвалебствени статии на критици, философи и филолози, мемоари на приятелите, книги за детството му, интервюта със съпругите и любовниците, табелки на къщите, където е живял, открили са специален Център-музей, и накрая - два паметника: единият - на гроба му, другият - близо до Болшой Каретни...
Висоцки е имал богатирско здраве: добре сложен, със спортна фигура, до последно е правил стойка на ръце, лесно (по думите му) е издържал творческите натоварвания, писал е най-често през нощта - че кога още? Дори няколко дни преди смъртта си е изнесъл концерт. В ролята на Хамлет зрителите за последно са го гледали на 18 юли 1980 г. На 24-ти е трябвало да се яви за пряка връзка с космонавтите. Не е успял заради болките. Имал е билет за Париж на 29 юли. Но на 25-и през нощта си е отишъл завинаги...
Но не и от сърцата на хората. Които разказват за него на децата и внуците си. И продължават да слушат песните му. И 30 години след смъртта му го помнят...
Актьорът в ролята на Хамлет: "Да бъдеш или да не бъдеш"
Владимир Висоцки и Марина Влади
Сбогуването. Таганка. 28 юли 1980 г.
Снимка А. ЕВСЕЕВ
Според полуофициални данни 40 хил. души са изпратили Владимир Висоцки в последния му път. Много от тях са дошли с магнетофоните си, от които пускали песните му. Цялата Таганка била отцепена от милиционери с бели ризи, цветята са слагали направо на асфалта, хората са се накачулвали по прозорците, по покривите и, разбира се, са се редили на голяма опашка, за да се сбогуват с Всенародния Володя...