Крали Марко вече не помага!
Развитието на проекта "Южен поток", емиграционните вълни и бъдещата експлоатация на находища на нефт и природен газ поставят на преден план подценявания в последните две десетилетия въпрос за укрепването и сигурността на Черноморското крайбрежие
/ брой: 278
Проф. Кръстю СТОИЛОВ
Укрепването на Черноморския бряг е част от мерките, които българската държава трябва да предприеме като член на НАТО с оглед настоящите предизвикателства пред системата за сигурност. Развитието на проекта "Южен поток", както и експлоатацията на находища на енергоносители - течни и газообразни, изисква сигурна охрана, каквато България по-рано не е осъществявала. Сега тя придобива първостепенна значимост.
Укрепването на българското Черноморие е започнало през 1908 г. и след известно прекъсване е продължено от 1938-а до 1989-а. Изразходвани са огромни финансови средства и много строителни материали, в т.ч. стомана за укрепване на граничните зони. По неофициални изчисления сумарно за периода са инвестирани средства, равняващи се на един годишен държавен бюджет на България. Изградени са окопи, огневи точки, вкл. стоманобетонни, наблюдателни, командни и медицински пунктове, убежища за живата сила и укрития за материалната част, различни по мащаб укрепени райони за отбрана. Изградени са и изходни позиции за настъпление, развити според тогавашните схващания, не само по фронта, а и в дълбочина. Изградени са още позиции за артилерията, танковете, полеви летища и укрития.
Турската армия държи не само "под око", а и "под обстрел" държавните граници на страната, особено най-възловите части
Създадена е военноинженерна инфраструктура, удовлетворяваща във висока степен и съвременните изисквания на военноинженерното и оперативно изкуство за нуждите на войската. Липсва теоретично осмисляне на стореното, което да бъде надеждна основа за евентуални бъдещи дейности в това направление. Безотговорност към бъдещите поколения и сигурността на страната и съюзниците ни би било да не се реализира съвременно
научно осмисляне на стореното в миналото
в областта на военноинженерното укрепване на българския черноморски бряг. Човешки ресурси за това имаме.
Западният Черноморски бряг е част от източната граница на ЕС, пред която дълбоко в Азия действат сили на НАТО. Те също са дислоцирани в укрепени райони от територията на съответната страна. А на запад от Черноморието е тилът на НАТО в Европа. Това подсилва потребността от разработването на проблема и го прави част от евроатлантическата отбрана. Без преувеличение, този въпрос у нас през последните две десетилетия е подценен.
Днешната обстановка изисква страните членки на НАТО България, Румъния, Гърция и Турция да изграждат военноинженерна инфраструктура, гарантираща териториите им и тези на страните от Югоизточна Европа от възможни изненади, идващи от Черно и Средиземно море.
Гръцкото Беломорие, разположено между северния му морски бряг и южните български родопски склонове, е с малка ширина и равнинна повърхност. То е с ограничени възможности за дълбокоешелонирана отбрана. Западна Тракия се пресича от реките Вардар, Струма, Места и Марица. Най-големите пристанища са в Солун, Кавала и Александруполис. Първото е с изключително важна стратегическа значимост за Балканския полуостров и основен пункт за търговия на западната му част. То е модерно пристанище, разположено в огромен залив, югоизточно от който е Халкидическият полуостров. Последният е възможен опорен пункт за изграждането на отбраната на северния Егейски бряг. Останалата част от брега предлага ограничени възможности за фортификационно укрепване. Отбранителната система на Беломорска Тракия е възможна при включване в нея и на части от южните български склонове на Родопите. Островите Тасос и Самотраки също предлагат добри възможности.
Източната, южната и западната граница на Гърция са морски брегове с много заливи, пред които често са разположени острови с различна големина и повърхност, между които и о. Крит. Голяма част от островите са в близост до континенталната част на Турция. Посочвам последното, за да подчертая
спецификата на природните дадености
с които военноинженерното оперативно изкуство се справя при защитата на гръцката територия. В ново време нелегално акостират множество плавателни съдове с емигранти от Азия и Африка. С две думи: гръцката територия - полуостровна и островна, е трудно защитима. Изграждането на укрепителна линия от типа "Крали Марко" е невъзможно.
Турските морски брегове са с огромна дължина. Южният Черноморски бряг в основната си част е стръмен, скалист, почти отвесно спускащ се в морето, без заливи и острови пред него. Тези му природни дадености са благоприятна предпоставка за защита на турската територия откъм Черно море. Две са най-големите пристанища там - Зонгулдак и Самсун. На южния Средиземноморски турски бряг пристанището е Искендерун. По него има и огромни плажове. Северната част от о. Кипър е турска територия, което е предпоставка за включването й в отбранителната система на Средиземноморския турски бряг. Западната акваториална турска граница минава в близост до континенталния бряг на Мала Азия в Егейско и Мраморно море, плюс Малоазийския бряг на Дарданелите и Босфора. Заливите по този бряг са добре развити. Островите са малко на брой и в непосредствена близост с континенталния бряг. Основната част от тях са гръцка територия. Тук е и гр. Измир, второто по големина пристанище в страната след Истанбул.
Сухоземната държавна граница на Турция на юг е със Сирия и Ирак. На изток Турция граничи с Иран, Армения и Грузия. А на запад по левия бряг на Марица, в най-долното й течение - с Гърция. Границата й с България минава източно от Сакар балкан, Дервиш могила, пресича р. Тунджа и по склоновете на Странджа и по десния бряг на р. Резовска достига в най-южната част на западното Черноморие. На р. Марица е разположен гр. Одрин - първата столица в Европа на Османската империя. Впоследствие той е превърнат в "непревземаема крепост", превзета от българските войски за по-малко от три денонощия по време на Балканската война (1912). Основният бастион на Турция в Източна Тракия и по-точно на западния европейски бряг на Босфора е Истанбул. През последните десетилетия на XX в. градът разпростира територията си и на азиатския (източния) бряг на Босфора. Изградена е модерна комуникация между двете части на града, в т.ч. и чрез мостове и тунели. Босфорът и Дарданелите са най-добре охраняваната част от турската територия и днес. Природните дадености за изграждане на отбранителни съоръжения тук далеч не са най-благоприятни. Стратегическите и икономически интереси на някогашната Османска империя, превърнала града в своя столица, а днес и в основен икономически и културен мегаполис, имат първостепенна значимост за Турция и нейните съюзници. Това е част от сушата, през която са минали редица цивилизации, оставили трайни следи.
Втората по значимост армия в НАТО - турската, вероятно държи не само "под око", а и "под обстрел" държавните граници на страната, особено най-възловите части. В този смисъл, освен всичко останало, фортификационното укрепване не може да не е изградено на
най-високо съвременно равнище
Фортификационното укрепване на българската територия поради различни обективни причини вероятно е в незадоволително състояние в сравнение с това в Гърция и Турция. Нещо повече, природата също е свършила своята работа, за да промени условията на терена. Привеждането на извършеното досега по укрепването на българския Черноморски бряг в съответствие с модерните изисквания от гледна точка на сигурността изисква цялото внимание на отговорните за това институции в страната. Необходимо е всички бъдещи дейности да се предприемат в синхрон с позициите на НАТО по въпроса, както и като част от вече свършеното в нашите съседки, също членки на Северноатлантическия пакт, Турция, Гърция и Румъния.
Морските брегове на споменатите страни очертават югоизточната граница на евроатлантическата общност в Европа. Охраната на границата не само от пирати, а и от евентуални атаки на противници, изисква сериозен подход. Защото става въпрос за възможен сблъсък между дв цивилизации, разположени от двете страни на морския югоизточен бряг на Европа и Мала Азия.
Още е жива приказката, че който владее Истанбул и Солун, той определя политиката на Балканите. Всеки от градовете е център на солидна укрепителна система с огромен пространствен обхват. Светската турска държава, в която Генералният щаб на армията има определяща роля в продължение на десетилетия, отстъпва място на Партията на реда и справедливостта на днешния министър-председател Реджеп Ердоган. Привържениците на неоосманизма придобиват силно обществено влияние. Външният министър Ахмет Давутоглу става все по-популярен, особено сред младежта.
Българските пристанища Варна и Бургас имат важно стратегическо значение в региона. Още от 1908 г. са изградени укрепителните райони. Няма и не може да има оправдание за занемаряване на поддържането в изправност на укрепителната система по родното Черноморие.