Традиции
Кожухарството отблизо
Потомствената майсторка Добринка Ненова е икономист по професия, но вече три десетилетия шие автентични калпаци на машини отпреди 160 години
/ брой: 250
Надежда УШЕВА
По Коледа човек се връща към родното, към дома, към семейството и традициите. В старите български работилници времето е спряло. Атмосферата винаги е празнична, защото майсторът изработва със собствените си ръце красиви авторски изделия. Добринка Ненова е жив пример. Тя е потомствен майстор кожухар, учила и наследила занаята от баща си Иван Ковачев, който е един от най-прочутите дългогодишни занаятчии на Етърската чаршия. Работилницата й се намира в Регионалния етнографски музей на открито "Етър" в едноименния квартал на Габрово, където вече 30 години тя работи.
Кожухарството е един от старите български занаяти, силно развито в началото на XIX век. В Габрово има 55 дюкяна, в които майсторите са обработвали кожите и после от тях са шиели различни изделия, разказва Ненова, която за читателите на ДУМА с охота разкрива част от тънкостите. Технологията е отпреди 150-160 години. Работи с автентични "Сингер" машини и със старинни дървени калъпи. Машината за кожи е на 160 години, другата - на 120-130 г. Много добри и хубави. Те са без ток, така, както се е работило в XIX век - механично, само с ръце и крака. Кроенето се извършва с ножове и ножици. Калъпите, на които се опъват калпаците, създадени от ръцете на Добринка Ненова, също са древни.
Технологията се спазва и се работи така, както някога
Днес в Кожухарската работилница може да се проследи целият технологичен процес на изработка на домашни пантофи, калъфки, ръкавици с един пръст, както преди са се носели, пунгии, кожуси, съвременни мъжки и дамски шапки...
Произвеждам традиционните калпаци основно от четирите фолклорни области на България - Тракийска, Шопска, Добруджанска и Македонска. Възстановявам и калпаците на различни национални герои като Стефан Караджа, Петко Войвода. Правя и други видове, сред които казашки, терски, четнически, опълченски, въстанически, хайдушки, прабългарски. Изработвам и типичния за Габрово навит троянски или тракийски калпак, който се е носел в Троян, Габрово и Търновско. Много е специфичен. Изглежда като баничка, обяснява майсторката. Много атрактивни са калпаците с дългия косъм, които се ползват и в киното. Например във филма "Време разделно" Манол е сниман точно с такъв калпак.
Най-първият калпак, който ми хрумна да направя, също беше с много дълъг косъм. Сложихме го да съхне навън и много ми хареса обемът и височината, които той придоби, разказва с усмивка Ненова - с това съм го запомнила.
Тези калпаци се използват много и при Коледуването, както и в съвременния бит - при туризъм, ски. Те са от агнешка и овча кожа, както и другите изделия.
Винаги има какво да научиш в занаята
Трудно се учи, изисква много време. Има си тънкости. Те се усвояват цял живот. С годините съм се научила да си избирам и материалите, и да правя все по-интересни и различни изделия, споделя Добринка. Тя си спомня, че преди време, когато е била млада, шиела пантофи и минал един възрастен човек, който й казал:
- Ах, майсторе, научих нещо хубаво от вас!
Аз слагам съвсем малко лепило на ходилото, за да закрепя допълнителната стелка. А той признава, че като го сложи, то започва да се върти... Та в този ред на мисли, винаги има какво ново да се усвои. Най-важното е да имаш желание!
Жалкото е, че няма кой да ме наследи, допълва с горчивина възрастната жена, която се радва на четирима внуци, но те не проявяват интерес към кожухарството. Даже на повечето от колегите ми няма кой да им продължи занаята. Много е тъжно. Хората, които идват в Етнографския музей на открито "Етър", харесват работата ни. Докосват се до изделията, които правим. Възхищават се на усилията и на труда. Но толкова. Няма желаещи да се занимават. Като цяло българите проявяват интерес към продукцията, но съм оценявана повече от чужденците. Защото майсторът на място и пред очите им изработва изделията си в естествена среда и това привлича туристите, които прииждат основно през почивните дни или през уикенда. След КОВИД-пандемията е по-спокойно. Хората се движат на малки групички или семейно, по думите на майсторката, която скоро отбеляза своя професионален ден, който се чества на Св. Спиридон - Закрилник на занаятчиите (12 декември). А патронният празник на кожухарите е на Илинден (20 юли). Тогава Св. Илия нарамва кожуха и отива за сняг, напомня Добринка.
Посетителите купуват нещо за спомен или за подаръци. Ненова не се оплаква от липса на работа. Телефонът й постоянно звъни за поръчки. Възстановяват се носии, а калпаците са част от тях. Търсена е също от танцови състави, във връзка с обичаи като Коледуване и пр., както и от Националното дружество "Традиция".
Габровката наистина съхранява занаята. Въпреки че работата е ръчна, трудоемка - още повече за жена. Иначе тя е икономист по професия, но остава безработна навремето и отива при баща си - тук, в неговата работилница, където нищо не е променено - първоначално да води фирмата. А той й казва: Научи един занаят, никога не е излишен! И така останах 30 години в Етъра! - връща назад лентата кожухарката, която представя продукцията си на много изложби и в България, и по света.
Наследничката на Иван Ковачев (роден на 23 декември 1932 г,) е отдадена на каузата да се запазят българските традиции и това я мотивира в годините. За всичко си има желание, мечта, любов, за да го направиш, издава тайната на успеха Добринка. И, разбира се, много труд и постоянство!
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.