Кой спестява в България?

(продължение от вчерашния брой)

    Трето, делът на депозитите в бройки в ниските групи, притежаващи 50% от спестяванията в лева, намалява от 98,2% в 2011 на 97,8% в 2012 г., а делът на депозитите във високите групи, притежаващи другите 50% от спестяванията, нараства от 1,8% в 2011 г. на 2,2% в 2012 г. Това също е много тревожна тенденция, която потвърждава изразените току-що опасения за бъдещето.
    Четвърто, същият извод се потвърждава и от средния размер на депозитите. В ниските депозитни групи през септември 2011 г. средният размер е бил 7814 лв., а през септември 2012 г. - 8248 лв. Това се дължи предимно на депозитните групи от 2,5 до 5 хил. лв. и от 5 до 10 хил. лв. Във високите депозитни групи средният размер за същия период е бил съответно 240,4 хил. лв. и 232,2 хил. лв. Трудно е да се каже дали това намаление се дължи на увеличение в броя на вложителите, на тяхната структура или на съзнателно раздробяване на големите депозити, притежавани от един вложител, тъй като такива данни не се публикуват. Мои неформални анкети показват, че по-вероятно е да се дължи на съзнателно раздробяване на влоговете. Много хора се въздържат да показват твърде големи единични влогове, за да не привличат вниманието и завистта на другите и от страх да не ги запитат един ден за произхода на парите.
    Средният текущ доход на най-богатите 20% от нашето население

превишава над 7 пъти

дохода на най-бедните 20%. Умереното доходно разслоение е нормално за съвременното пазарно стопанство. България обаче е между страните в ЕС с най-голямо разслоение в доходите. Това личи и от Gini коефициентите. Между разслоението в доходите и в спестяванията също има разлика. Умерената разлика е нормална, но нашата не е такава. Превишението при спестяванията е 40 пъти по-голямо отколкото при доходите.
Смущава не само поляризацията в спестяванията, но и нейната скорост и мащаби, постигнати само за 23 години. Ако се добавят и другите форми на законни и незаконни спестявания у нас и в чужбина, поляризацията ще е още по-остра. Няма точни данни за тези спестявания в имоти, банкови депозити и различни видове ценни книжа, но по косвен път може да се съди, че те са по-големи от официалните спестявания в банкови депозити, обект на настоящия анализ. Може с голяма увереност да се предполага, че вложителите в депозитните групи до 40-50 хил. лева едва ли имат големи парични и други имущества в изброените групи у нас и в чужбина. Сигурно е обаче, че немалка част от вложителите в депозитните групи над 100-200 хил. лв. и особено над 500 хил. лв. притежават такива имущества в далеч по-големи размери от посочените в таблицата. От това пък може да се направи изводът, че действителната поляризация в доходите и в спестяванията (законни и незаконни у нас и в чужбина) е много по-голяма от посочената тук въз основа на банковите депозити. По-вероятни и по-опасни ще са и евентуалните бъдещи деструктивни последствия от свръхвисоката поляризация в доходите и в спестяванията. Затова те заслужават още по-голямо внимание.
В Западна Европа тези процеси са траели много по-дълго, но са били също така брутални. По информация от реномирани източници бедните в Западна Европа и сега по време на кризата стават все по-бедни, а богатите все по-богати. Този процес е още по-силно изразен у нас. В края на септември 2011 г. е имало 1019 депозита в групата между 0,5 и 1,0 млн. лв., а в края на септември 2012-а са 1132. Спестяванеята в тях нарастват от 714,6 млн. лв. на 802,3 млн. лв. В групата над 1 млн. лв. през септември 2011 г. е имало 519 депозита, а през септември 2012 г. - 625. В тях е имало съответно 1,28 и 1,51 млн. лв. От друга страна, броят на влоговете до 1000 лв. намалява със 76 хил., а на спестяванията в тях с 1,8 млн. лв.
През тези 23 години у нас протича разпределение и преразпределение на доходите, извън всички граници на разумното доходно разслоение. С мълчаливото съучастие на държавата то е превърнато в престъпно присвояване, бързо доходно разслоение и основа за екстремната поляризация в спестяванията. Особено чрез бандитската приватизация, огромните мащаби на корупцията, големия сенчест сектор на икономиката, драстичното подценяване на труда, неплащането на данъци и осигуровки, антисоциалните "плоски" данъци и т.н.
Това е отблъскваща и дестабилизираща политика. Тя не може да бъде дълготрайна, защото дори пословично търпеливият и робски покорен български народ едва ли ще я понася безкрайно дълго. Натрупаното отчуждение, гняв и омерзение у хората са толкова големи, че в недалечно бъдеще могат да прераснат от безопасна за управниците кротка апатия в опасни социални експлозии. Това е един от многото примери за израждането на съвременния капитализъм, особено в периферни страни като нашата. Управниците са длъжни да чуят нарастващия тътен от дълбините на обществото, преди да е станало късно! И колкото по-скоро, толкова по-добре!
Много световноизвестни мислители от САЩ, Европа и други региони на света все по-тревожно сигнализират за него и настояват за бързи промени и по-справедливо общество. С деструктивното си поведение сегашните капиталисти и техните слуги в правителствата и парламентите дискредитират още повече капитализма. Да, колкото и да е странно на пръв поглед, капиталистите като субекти с алчното си поведение за все по-високи печалби дискредитират капитализма като система.
Достойно за съжаление е и

съглашателското поведение

на голяма част от нашата интелигенция. Българските учени - икономисти, философи, политолози, социолози, юристи, педагози, психолози, историци и други обществоведи, все още пазят срамежливо мълчание по тези фундаментални проблеми на нашето време и с тяхното още по-уродливо проявление в България и с това изменят на своя свещен дълг на народни будители. Като част от своя народ те са също кротки, страхливи и послушни и имат дълъг стаж на сервилност пред управниците, за разлика от интелигенцията в други европейски държави. Като член на Българската академия на науките се срамувам от думите на един български академик, изречени преди два месеца пред министър-председателя: "Искам да ви кажа нещо интересно, д-р Борисов - вие днес прекарахте нова магистрала - магистралата на духа". Боже господи, доживяхме да чуем и това! Съзнава ли този академик, директор на важен институт в БАН, колко ниско се е сринал в краката на велможата?
Необходими са координирани мерки на правителствата на национално и регионално равнище за овладяване на деструктивните процеси на доходната поляризация. Една от първите ефикасни мерки е добре премислено връщане към по-стръмни (но не прекалено стръмни) скали за прогресивно облагане с корпоративни, подоходни и имуществени данъци. Наложително е незабавно прекратяване на пропорционалните ("плоски") преки данъци и въвеждане на необлагаеми минимуми там, където бяха премахнати. България е шампион в това отношение. Друг подходящ инструмент за подпомагане на бедните и средни слоеве и за смекчаване на поляризацията е въвеждането на класическо семейно облагане на доходите.
Има и много други средства за овладяване на застрашителния процес на поляризацията. Едно от тях е заплащането на някои категории ръководен персонал в държавния и частния сектор. Заплащането в частния сектор трябва да се решава от съответните управителни съвети на компаниите, без каквито и да е държавни предписания. При това заплащане е недопустимо връщане към познатата ни от близкото минало уравниловка. Трябва да има силно стимулиращо възнаграждение за всички, съизмеримо с техния принос за развитието на компанията. Повтарям - съразмерно с техния принос. То може да превишава средната заплата на компанията 3-5-10 пъти, ако има

ясни критерии за това

Никой не може да ме убеди, че заплащане на директори на частни търговски банки у нас в порядъка на 80-100-150 хил. лв. месечно е съизмеримо с техния принос и реални отговорности. Да не говорим за морални норми, които хората в този сектор презират! Теоретична основа на тези абсурдни равнища на заплатите, особено във финансовия сектор, е отживялата времето си консервативна икономическа теория и перверзното развитие на финансовия сектор, които бяха едни от причинителите на последната световна криза и са на път да доведат света до ново икономическо потъване.
Всяко заплащане, при което очевидно се прекъсва връзката между принос и възнаграждение, първо, не трябва да се допуска от съответните ръководни органи на компанията и, второ, ако все пак някъде се допуска, превишението да бъде облагано с много висок данък - в порядъка на 70-80-90%. Подобна мярка беше приложена от администрацията на президента Обама в САЩ през 2009 г. за ръководния персонал на финансови и нефинансови институции, който използваше държавната помощ за спасяването им от фалити не толкова за стабилизиране на институцията, а за повишение на заплатите на висшата администрация и на дивидентите на акционерите. Подобна мярка ще бъде посрещната с бясна съпротива на засегнатите у нас, но тя е крайно необходима на обществото и трябва да се приложи.
    Доказано е, че страните с умерено доходно разслоение се развиват по-успешно от тези с доходна поляризация. Защото поляризацията е продукт на върховна несправедливост, поражда растящо напрежение и нестабилност в обществото, притъпява енергията му за развитие. Доходно разслоение, което прераства в поляризация, е пагубно за икономиката и за обществото. Защото поляризацията в доходите подхранва поляризация в потреблението, в достъпа до здравни услуги, до образование, до интернет и други най-нови направления на информационно-комуникационните технологии. С други думи, води до материално, биологично и духовно оскотяване.
Ако трябва да обобщя с една-единствена дума най-важните причини за предизвикателствата пред съвременния капитализъм тя е ПОЛЯРИЗАЦИЯТА. Неговото съществуване в сегашния му вид през близките десетилетия е под въпрос, ако не се вземат ефикасни мерки за овладяване на социалната поляризация! Тя може да се окаже гробокопачът на сегашното икономическо, социално и политическо устройство на света, на Европа и на България. Основна характеристика на новото общество трябва да бъдат справедливостта и хуманизмът!