Интервю
Костадин Костадинов: Задава се международен протест на зърнопроизводителите
Заради войната и коридорите за украински стоки българската продукция не се продава и стои по складовете, казва председателят на УС на НАЗ
/ брой: 44
Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви в края на февруари активна протестна готовност в пограничните райони. Това стана ясно от декларация, в която се алармира за криза в сектора на зърнопроизводството, породена от интензивния внос на зърнени и маслодайни култури от Украйна. От НАЗ заявиха, че в резултат на либерализираната търговия със селскостопански стоки с Украйна българските земеделски производители отбелязват силно влошаване на конкурентоспособността на стопанствата си. В документа се посочва, че от асоциацията подкрепят транзитните коридори за земеделска продукция, но те не успяха да изпълнят функцията си да стигнат до нуждаещи се страни. Земеделците са притеснени от смесването на вносни партиди селскостопанска продукция с родно производство и продажбата им като европейска. НАЗ настоява европейските "солидарни коридори" за износ на украинско зърно да минават транзит през България и да стигат до трети държави, застрашени от продоволствена криза. Земеделското министерство да изпълни задължението си да контролира качеството и да следи за съхранението на тази продукция, настояват от НАЗ. "Изправени сме пред трудност, която няма как да бъде преодоляна без защитата на държавата ни", твърдят от браншовата организация.
- Господин Костадинов, обявихте, че сте в готовност за ефективни протести. Докъде стигна подготовката?
- Изпратили сме писма до колегите от Румъния, Полша, Чехия, Словакия - страни, които реално са засегнати от проблема с вноса на украинско зърно.
- Протестът ще бъде международен, така ли?
- Разбира се. На национално ниво няма как нещата да се случат. Петте страни излязоха с декларация до Европейската комисия. Но ние виждаме неглижирането на проблема от комисията, така че протестът ще бъде международен, за да има отзвук. И той ще бъде в един и същи ден.
- Как виждате това във времето?
- Моментът бе изтърван в годините. Първият предупредителен протест срещу вноса направихме през миналата година заедно. Някои от тези страни не вярваха, но впоследствие, когато дойде проблемът и при тях, започнаха да ни търсят. Сега положението е същото - проблем има във всички страни. Последният отговор от Европейската комисия е, че наблюдавали ситуацията, но все пак не виждали проблем. Ние правим организацията, на този етап не можем да кажем кога точно ще бъде. По традиция следим да съвпадне със събитие на ЕК, евентуално Съвет на министрите.
- Каква е същността на проблема?
- У нас има нерегламентиран внос по-специално на слънчоглед. Колкото е годишното производство на българските земеделски стопани, толкова слънчоглед влезе и от Украйна. Вкарва се на по-ниска цена. Какъв е основният проблем?
Украйна не е член на Европейския съюз. Ние като член обаче сме задължени да използваме препарати за растителна защита, агроекологични дейности и т.н., които оскъпяват стоката ни. 90 на сто от препаратите за растителна защита, които са забранени в Европа, се използват в Украйна. Това зърно влиза без контрол в страната ни.
И не е само слънчогледът, но и сухото мляко, и т.н. Другите браншове също са проблемни.
Искаме реален контрол на границата. За тези стоки преди няколко месеца бяха създадени коридори. И България се оказа в края на коридора. Още тогава поискахме етикети на произведеното от български слънчоглед и етикети за произведеното от украински.
В момента заради войната и коридорите българската продукция стои по складовете на производителите, няма интерес за купуването й. И тези страни, които са гранични с Украйна, обират цялата тежест на този европейски проблем.
В същото време започна нов европейски програмен период, в който имаме да покриваме куп нови агроекологични и т.н. изисквания. Следващата година вариантът сигурно ще е същия. С легализацията на стоките от Украйна те пак ще ни залеят. Ако Украйна е член на ЕС, ще трябва да спазва всички изисквания. В момента какво правим? Толерираме Украйна, но някои действия на Европейската комисия убиват европейските производители, които са погранични с тази страна.
- В момента търпите загуби от зърното, което стои по складовете, така ли?
- Да. И то зърно, произведено по европейски стандарт, то е еталон за качество. В същото време влиза зърно, което не знаем какво е, защото няма контрол.
- Данните за износа през пристанище Варна показват, че там не е отчетен нито един товар през последната седмица на февруари. Срина ли се износът?
- Износ на зърно няма от септември-октомври миналата година. Няма интерес и по тази причина няма износ. От някои стоки, като зърно, имаме 90 на сто по-малко износ спрямо миналата година. В същото време, за да задържим това зърно по складовете, се налага да теглим кредити. А и местните търговци имат определен капацитет, но ако при тях не се върти стоката, нямат оборотни средства. Всеки има лимит на складовете и от там - таван на средства, които банката ще му отпусне. Това е основният проблем сега, той е комплексен. Тук при нас проблемът беше прословутият слънчоглед. И сега продължават камиони да влизат в страната, продължават и сделките.
- Освен финансови затруднения, възможни ли са фалити?
- Да, естествено. Само ще припомня, че последната година има инфлация, казват 12-15%, но тя е над 30-40%. По отношение на препаратите за растителна защита поскъпването е между 30 и 50%. Цените на торовете скочиха няколко пъти. Сега почнаха да връщат назад, но вече всеки си е осигурил торовете. Много теглиха кредити, за да си купят от скъпия тор по 1600 лв. Цената падна сега, когато не е сезонът. Разходите за производство се увеличиха неимоверно, заплати, горива и т.н. И всичко това впоследствие ще рефлектира върху цената, на която се продава, защото има един тренд надолу точно поради причините, които изброих.
- Правили ли сте някаква оценка колко по-скъпо излиза производството на зърно с повишените цени?
- Миналата година разходите бяха около 200 лв., сега отиват на 350 лв.
- Какво е състоянието на отглежданото в момента по полетата зърно?
- В голяма част от страната пшеницата поникна след първия дъжд в края на ноември. Що-годе се развива добре. Имам предвид Добруджа. В останалата част на страната развитието е горе-долу нормално. Казвам горе-долу, защото тази година има ниска влагозапасеност. От началото на септември досега има 120 литра дъжд на квадратен метър, а обикновено пролетната кампания, която чука на вратата, е нормално да се посрещне с около 400 литра. Това е крайно недостатъчно и се надяваме с валежите през март нещата да се нормализират.