Кокоша слепота

Нора Стоичкова

Има едни три маймунки, които олицетворяват човешкото желание да отхвърли очевидната и непосредствена опасност. Първата е захлупила ушите си - "не чух"; втората е покрила очите си - "не видях", а третата е покрила устата си - "няма да говоря". В подобна роля изненадващо се оказа служебният министър на правосъдието Крум Зарков, който сподели пред бТВ, първо, че референдумът на БСП срещу разпространението на джендър отровата сред деца и ученици било "глупост" и второ, че няма да се подпише в подписката и не смята да обръща внимание на тези усилия на БСП.

За огромно съжаление и разочарование - това е вторият министър от служебния кабинет на Радев, при това член на НС на БСП, който публично отхвърли подкрепа за усилията на партията да се противопостави на нахлуването на джендър идеологията у нас.

Без да обиждаме никого, но да не виждаш наглата показност на разюзданите гей паради у нас, да не забелязваш законовите попълзновения да се узаконят съвременните сексуални бесове, за да се улесни трафика на бели роби и робини, в полза на искащата права и власт световна мрежа на педофили и сводници, е чиста проба кокоша слепота. Кокошата слепота на политическите амбиции, за които всички средства са позволени за достигане на съответната властова позиция в държавата.

Освен това, твърде прозрачна е негативната емоция на министър Зарков срещу инициативите на БСП. Срещу всички инициативи и най-вече срещу ръководството на партията. Оставаме с впечатлението, че Зарков е поредният изграден в редиците на партията политик, който се отрича от БСП. Жалко, защото политизацията на въпроса за разпространение на джендър идеологията в образователната система на България е може би най-сериозната опасност пред инициативата срещу агресивното разпространение на джендър идеологията.

Много хора днес се питат защо точно сега се повдига този въпрос. Ами, защото деструктивният ефект от нея вече се вижда с просто око в други държави. На север в Европа и Америка социалните служби вече отнемат деца от семействата им под предлог, че родителите им ги насилват. В САЩ в първенствата за жени купите печелят трансджендъри преминали хормонална терапия, но с физиката и хормоналния баланс на мъже. У нас - оперативно интересни лица с прякори като Тротинетката и Чеченеца издевателстват над беззащитен младеж, пред погледите на цял мол в Пловдив са очебийни признаци как отровата се просмуква и в нашето общество.

Извращенията са на път 

да се превърнат от мода и каприз, в правна норма и у нас. 

В шаренията на парламента днес се прокарват промени в законите, уж за защита от насилие върху жени и деца, които на практика обаче целят разбиването на семейството. Прокарва се и т.нар. "младежко законодателство", в което на подрастващите се дават права да съдят собствените си родители, ако са недоволни от отношението към тях. Корнелия Нинова даде изключително подходящ пример  - ако на детето му се яде шоколад, а не му дават. Или пък му вземат телефона, за да може да учи. Но Крум Зарков се зае да иронизира този пример, вместо да вникне в смисъла и съдържанието на случващото се в обществото. 

Кое по-точно е "глупост" според министъра?

В българския закон дете е всяко физическо лице до навършване на 18 години.  До навършването на тази възраст подрастващите не разбират докрай смисъла и съдържанието на случващото се с тях и около тях. Затова и родителските права се простират като лична отговорност за тяхното правилно развитие и обществено приемливо поведение. Защото те нямат изградена ценностна система, да не говорим за проблемите с психиката в пубертета, когато всичко, което хвърчи, се яде. А модерното е онова, за което идеално се разбираме с баба и дядо, но сме на нож с родителите си.

Особено цинични са попълзновенията, които се опитват да наложат т.нар. "ранна сексуализация" на още невръстните 4-5 годишни деца. Това насочва в погрешна посока още неизградената детска личност и завинаги може да обърка живота на човека. Път за никъде, еднопосочен билет към проституцията, наркотиците и трафика на бели роби - това е ранното насочване на малките към човешката сексуалност, а не към достиженията на човешката цивилизация, чиито носители са призвани да бъдат младите поколения.

Ако министрите Лечева и Зарков не заемаха тези високи държавни позиции, мнението им нямаше да има толкова силен обществен отзвук. Но именно отговорността, която носят като държавници ни прави толкова чувствителни към идеите им, които по нищо не се различават от безхаберността на онези български родители, които са изтървали децата си и те вилнеят абсолютно безпрепятствено в училищата, по улиците и зад воланите на бързите автомобили, с които без време са снабдени.

Криво разбраната свобода е слободия. Безотговорност и глупост. Слободия, която се превръща в обществена заплаха. Жалко е, че точно български министри са слепи за случващото се днес и подхождат към огромния проблем с чисто политически пристрастия. Цената ще я платят всички деца на България, включително и техните, когато теренът се разкаля дотам, че нито референдум, нито закъснели вайкания, а само славната българска армия ще е в състояние да сложи ред в хаоса и да осигури сигурно и спокойно бъдеще за всички нас.