Извънредната кризисна ситуация налага и извънредни мерки

След дълго протакане на 13 март 2013 г. президентът обяви състава на служебното правителство и разпусна Народното събрание. При представянето на правителството той показа, че не познава или съзнателно нарушава духа и буквата на конституцията, като му възложи задачи за два пълни мандата, в т.ч. да дава насоки за бъдещото развитие на страната. Провеждането на демократични и честни избори се губеше между множеството други задачи (между които и намаляване енергоемкостта на производството), макар че според конституцията изборите са главната му задача. Ни в клин, ни в ръкав беше създадено и министерство за електронното правителство.
    Пак в нарушение на духа на конституцията президентът образува фактически второ издание на кабинета на ГЕРБ. Служебният министър-председател е бивш заместник-министър на външните работи и посланик на правителството на ГЕРБ. Вицепремиерите са бивши заместник-министри в правителството на ГЕРБ и от апарата на президента, издигнат пак от ГЕРБ. То важи косвено и за част от другите министри. МВР е непокътнато. Министърът на екологията е британски консерватор и може би поданик на нейно величество. Част от заместник-министрите и областните управители остават.
    Плевнелиев демонстрира връх на политическа неграмотност и дори цинизъм в интервюто си за ББС на 14 март 2013 г. Там той казва: "Има опасност някои в страната и в чужбина да се опитат да удължат и да се възползват от нестабилността". В отговор на въпрос дали Русия има пръст за ставащото в България, той казва: "Вярвам, че ставащото в България има своите вътрешни, но също и външни причини и минало". И по-нататък: "Може да има и по-дълбок процес на дестабилизация на България, който да е част от много по-голям план - вносен или създаден вътре в страната". Боже господи, какъв човек стои начело на нашата държава! Той намеква, че стотиците хиляди протестиращи действат по заръка на Русия. Този човек наистина не е в час.
В първото изявление на новия министър-председател при поемането на поста той използва една

мракобесна фраза

на президента Никсън за кресливото малцинство и мълчаливото мнозинство. Каза, че са известни исканията на протестиращите, а сега ще се запознае с мнението на мълчаливото мнозинство. Това е недостоен циничен опит за противопоставяне на една част от народа на друга. А уж е министър-председател на всички българи. Изглежда, че социалният тътен по улиците на България не е достигнал до неговия посланически кабинет в Париж. Отказва да покаже какво е завареното състояние на държавните финанси и да освободи всички хора от политическите кабинети на бившите министри и областните управители. Изглежда, че все още не е разбрал защо протестираха стотици хиляди българи и че 80-85% от останалите вкъщи ги подкрепят.
    Ключова фигура в служебното правителство е министърът на финансите. Той се обявява сам за либертарианец - привърженик на най-консервативното от консервативните крила в икономическата теория, известно като австрийска школа, с най-видните й представители от средата на миналото столетие Лудвиг Мизес и Ф. А. Хайек. Новият министър е член на управителния съвет на консервативния Институт за пазарна икономика у нас. Представят го за отличен световно известен икономист, какъвто той не е.
    При поемането на властта новият премиер обеща, че ще провеждат повече социално ориентирана политика в рамките на възможностите. Неговият министър на финансите побърза да уточни, че това ще стане, ако има ресурси, а в рамките на сегашния бюджет такива трудно ще се намерят. Той също побърза да се обяви против повишаването на минималната работна заплата, защото щяло да предизвика повишение на безработицата. Това е дежурно клише на пазарните фундаменталисти, което не се потвърждава на практика и беше тотално опровергано у нас през последните години.
Вярно е, че възможностите за чувствително повишение на доходите през близките месеци са ограничени. Първо, трайно и съществено подобрение е възможно само при продължителен икономически растеж, повишение на производителността и на конкурентоспособността. Това обаче изисква в най-добрия случай 5-7-10 години, т.е. много повече, отколкото могат да чакат българските граждани, измъчени от бедността и несправедливото разпределение. Второ, по-забележимо повишение на доходите може да се постигне от новото Народно събрание и излъченото от него правителство. Първи резултати могат да се почувстват към края на 2013 г. и през 2014 г. Трето, очакванията на хората обаче са много големи. Те разбират, че чудеса през близките месеци не са възможни, но очакват още сега начало на

скромно подобрение

поне за най-нуждаещите се. Тези очаквания могат да се постигнат само чрез преразпределителните механизми - облекчаване на най-бедните и средните слоеве и повишаване бремето на най-богатите. Това се прави напоследък във всички цивилизовани страни.
От досегашните изявления на министрите не личи те да са разбрали дълбоките причини за социалния бунт и продължават да твърдят, че няма да допуснат нарушаване на финансовата стабилност. Никой от тях обаче не показва, че освен за финансовата трябва да се грижат и за социалната стабилност; че и двете са еднакво важни; че вторачването само във финансовата стабилност разрушава социалната стабилност, а с това - и двете заедно. Какво още трябва да се случи, за да проумеят, че страната ни се тресе от дълбока социална, морална и политическа криза поради трайното пренебрегване на социалните измерения на икономическата политика?
Вярно ли е, че освен някои еднократни помощи, не е възможно скромно повишение на доходите на най-нуждаещите се още сега? Не, не е вярно! Мои анализи на текущата ситуация показват, че освен предвидените в бюджета данъчни и неданъчни приходи от 18,4 млрд. лв., при изчерпан фискален резерв, през 2013 г. могат да се осигурят следните допълнителни ресурси от:

- Извънредни мерки за подобряване събираемостта на данъците, особено на ДДС и акцизите...............1,2 млрд. лв. (+10%)
- Съкращение на текущите разходи в бюджета
   за 2013 г. с 10%.........................................................0,7 млрд. лв. (-10%)
- Въвеждане на умерено прогресивен данък
  върху доходите на физическите лица
  и възстановяване на необлагаем минимум
  от 380 лв. месечно...................................................0,1 млрд. лв. (+4%)
- Въвеждане на умерено прогресивен
  корпоративен данък за големите печалби
  и за най-големите имоти.........................................0,2 млрд. лв. (+13%)
- Плътно придържане към 3% бюджетен
  дефицит вместо предвидения 1,3% за 2013 г.......1,4 млрд. лв.
 Общо...........................................................................3,6 млрд. лв.
Числата в скоби показват увеличение или намаление в сравнение с предвиденото в бюджета за 2013 г.

От посочения общ размер 3,6 млрд. лв. само 1,4 млрд. лв., или под 40%, ще се набавят от допълнителен бюджетен дефицит в позволените от ЕС граници. С този размер ще се увеличи държавният дълг в сравнение с предвиденото по бюджета за 2013 г., което не застрашава финансовата ни стабилност. То ще се оформи от новото Народно събрание, което ще ревизира сегашния бюджет. Ако служебният кабинет постигне успехи по посочените по-горе първо и второ направление, може да се мине дори без увеличение на дефицита. Ако не ги постигне, макар и частично, през своя мандат, може да емитира държавни облигации на вътрешния паричен пазар за необходимия допълнителен ресурс през април-юни 2013 г., с което ще внесе социално успокоение в обществото и особено за най-нуждаещите се.
Европейският и наш опит показва, че умерено високата временна публична задлъжнялост не нарушава финансовата стабилност и е съвместима с режима на валутен борд. Това може да се провери и по опита на други страни с такъв режим: Естония, Литва и Латвия (виж таблицата):

Анализът на зависимостите между задлъжнялост, лихвени плащания и бюджетни баланси, от една страна, и динамиките на БВП, заетостта, безработицата, заплатите и инфлацията, от друга, показва, че между тях не се проявяват ясни причинно-следствени връзки. Доколкото има такива, те са слаби и влиянието на други по-мощни фактори ги потушава изцяло. От това пък следва, че в условията на валутен борд няма опасност от допускане на умерена публична задлъжнялост до 40-45% от БВП, на свързаното с нея повишение на лихвеното бреме по обслужване на дълга и умерените бюджетни дефицити.
Още по-малка е опасността от

постепенно управлявано

повишение на държавния ни дълг до 25-27% от БВП, което аз препоръчвам от няколко години. При сегашния БВП един процентен пункт повишение на дълга осигурява 800 млн. лв. допълнителен ресурс. При постепенно повишение с 2 процентни пункта годишно през 2014-2018 г. това означава 1,6-1,8 млрд. лв. допълнителен годишен ресурс. Той може да се използва за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, други инвестиции, пенсиите, социалните програми.
При сегашните лихви по заемите за финансиране на бюджетния дефицит нашето лихвено бреме може да порасне от 0,8% от БВП, очаквано за 2012 г., до 1,1-1,3% към 2017-2018 г. Това е безопасно, като се има предвид, че сега то е 3,1% средно за ЕС, 1,4% в Чехия, 1,7% в Латвия, 1,7% в Румъния, 1,9% в Словакия, 2,1% в Литва, 2,5% в Словения, 2,7% в Полша. Питам: защо правителството заблуждава хората и ги плаши с клишето за финансовата стабилност? Като изключим общите заклинания, досега никой не е дал убедителен отговор на този въпрос. И не може да даде, защото такъв няма.