Изпит за зрелост

Тука ще стане дума за сина на Ицката Евкимов, Кимчо, но преди това ще поменем за баща му и за неговия баща дядо Евким - хора от сой, често споменавани в село. За тях може да се каже, че заедно с хубавата им къща са селска гордост. Само че иди разбери защо дядото, синът и внукът толкова малко си приличат. Дядо Евким например може да укроти всяка разправия, а ако има сгода, да я докара до сватлък. Обича да казва и предсказва, а ако му възразят, току ще настави: "Абе доще време да рекна - нали ви го рекох!" 
С Ицката е друго, там за каквото и да се отвори дума, се стига до надприказване.
Един ден копали на лозето си под баира - дядо Евким, тогава бай Евким, жена му Сия, дъщерята и зетят, имало и надничар, защото работата много. По едно време гледат отгоре по шосето се задава кабриолет, в него трима души, приличат на войници. Единият без шапка, главата му с нещо бяло, сякаш бинтована, другият го придържа. Дядо Евким се загледал и току рекъл:
- Знаете ли къде отиват тия момчета?
- Къде?
- В болницата, в Севлиево. На привързания му счупили главата.
- Вярно, то се вижда.
- Само че не знаете как е станало...
- Тате, а пък ти знаеш! - поднесла го дъщеря му.
- Както не зная, тъй и ще ви кажа.
- Олеле, да не би някой да го е застрелял в главата! - уплашила се баба Сия.
- Не е тъй, Сиьо. Сбили са се. Този в кабриолета е сербез, пък другият е диване. Халосал го по главата я с дърво, я с камък, без малко да го претрепе. Сега е в ареста.
- В казармата стават такива - съгласил се зетят.
- Ама не знаете кой е онзи, дето го е подредил така...
- Откъде да знаем?
- Ами аз откъде го зная, защото го зная! Тази работа, Анастасио, я е свършил само нашият Ичо.
- Евкиме, пак ли почваш! - наежила се баба Сия. - Не ти спират устата!
Дядо Евким накарал работника да изтича и спре кабриолета. Подир него се затирили и те.
- Момчета, какво е станало, нещо лошо ли?
- Двама от нашите се сбили и онзи пукнал на този тука главата. Сега е в ареста.
- А как се казва този, дето го е подредил?
- Ами викат му Ицката, Христо, демек. Защо питате?
- Защото аз съм баща му.
Това е било някога. Сега Ицката е към  петдесет. Поулегнал, но нали има приказка, че когато един човек не си го виждал трийсет години, смятай, че е било преди три дни. Вече не се сбива, освен ако няма как. Иначе обича да се надприказва. Ако се запие в чужда къща, не се прибира - спи, дето сварата го свари. Тръгне за лисици, връща се с някой заек или два-три пъдпъдъка, а ако няма и пернати, гърми по шапката си. Селски обичай. Досега не му се е налагало да иска пари в заем, а дето разбира от политика, не признава другиго. Но  ако събитията не се съобразят с него, Ицката има запасни патрони: "Мичо, аз на твоята врата нали не съм тропал за акъл!... Абе Маньо, ти питал ли си се защо къщата ви е накрай село?... Бочо, ти първо кажи защо виното ти е пак кисело!" И тъй нататък.
Сега Ицката излезе от кафенето по право пладне, доволен от разправията. И времето хубаво. От училищния прозорец децата пееха "Върви народе възродени..." Часовникът на камбаната удари един път и половина. Ще се прибере навреме. Насреща му иде Фильо, наборът Филчо, дето преди двайсетина години доведе от Русия хубавата Клава. Да се невиди на женското, продължава да събира очите на мераклиите. Роди му три дъщери, и те като майка си за гледане. Само че нещо във вървежа и ръкомахането на човека го озадачи - крачката му забързана, ситни.
- Наборе, да нямаш люта чушка отзад?
Онзи го изгледа начумерено и макар че бързаше, спря.
- Мене ли питаш?
- А, не - камбаната! Нещо ми се видиш ядосан, не те питам защо.
- Точно ти трябва да попиташ! Туй, дето ти се види, е малко - побъркан съм!
- Какво е станало бре, човек? Думай и казвай, че стана пладне!
Фильо натърти:
- Ти ли не знаеш! Или се правиш на светец, излязъл от черква!
Ицката не обичаше да му говорят така. Заприлича му на разправия.
- Фильо, ако имаш някаква смета за уреждане с мене, тука му е мястото. От какво си се вкиснал. Аз какво съм ти виновен! 
- Дъщеря ми ражда. Бързам за доктора.
- Мълчи, бе! Ама че сте я втасали! Нали още е ученичка?
- Христо, не се прави на дръж ми шапката, не ми е до шега!
- Чувай - взе да се ядосва и Ицката, - не ме разигравай, знаеш, че не търпя! Да не би аз да съм баща на туй дете, че съм ти крив!
- Ти не си, но защо не попиташ сина си? За пръв път ли чуваш!
Ицката се стъписа, като че наистина се блъсна в камбанарията. Онемя. Окашля се притеснено, за да спечели малко време и отведнъж хвана Фильо за рамото и го стисна:
- Туй дето го каза сега, вярно ли е? Отде го знаеш, кой ти го каза?
- Че не можеш ли да се досетиш! Хептен нищо ли не си чул? Защо не попиташ сина си, или и той нищо не знае!...
Отведнъж се оказа, че сертликът на Ицката се загуби. Преглътна, забави думата си и каза с променен глас:
- Фильо, то туй не е шега работа, голяма дума каза, такъв камък не се отмества. Ако е вярно, няма нужда да стоим тука. Ти отивай надето си тръгнал, аз моя път го зная.
И закрачи пръв с голямата си авджийска крачка, сякаш беше чул грухтене на глиган.
Отвори шумно вратата и не я затвори. Жена му беше в градината и викна насреща?:
- Де го онзи?
Тя се сепна уплашено.
- Кого? Какво е станало, защо си пощурял?
- Зарад сина ти! Де го?
- Нали чете за матура. Никакъв не е излизал.
- Евкиме! - ревна Ицката, но не дочака отговор и влезе вкъщи.
Кимчо се показа малко учуден:
- Тате, какво се е развикал?
- Отде да го зная, май нещо е станало.
И ето че Ицката се появи, но този път държеше пушка. Приближи и пъхна цевта в корема на сина си.
- Казвай, вярно ли е?
- Какво да е вярно?
- Ако още един път попиташ, ще те халосам! Момичето на Фильо ражда - ти ли си? - момчето отведнъж се вдърви и отвори уста, сякаш нещо щеше да каже, но не успя. - Чуваш ли какво те питам, ти ли ще ставаш баща?
Устните на Кимчо залепнаха и се обърна към майка си, сякаш търсеше помощ. Зачерви се, пое дъх, после още един път и изломоти:
- Отде да зная!... Може и да съм аз.
Ицката отведнъж улови цевта и така замахна с приклада по гърба на сина си, че момчето залитна и изохка, а майка му изпищя:
- Какво правиш, ще убиеш детето!
- Дете ли? Ти чувала ли си нейде дете да става баща! ... Къде ти е личната карта, калпазино?
- Горе...
- Отивай да я вземеш и слизай веднага! Няма нужда да се преобличаш. Време за губене няма. Бързо!
Майката, кое уплашена, кое ядосана, повиши глас:
- Къде ще го водиш! Защо ти е тъз пушка?
Ицката донякъде вече се беше овладял. Гледаше в жена си и не разбра как му дожаля за нея. Добави по-кротко:
- Момичето на рускинята, на Филчо, дето учат заедно с нашия, ражда. Твоят син, нашият я подредил. Няма да ставаме с тебе за срамотите,  утре да ни викат по съдилища и да се крием от хората. Чувала ли си у вас или у дома да се е раждало копеле!... Слизай! - викна отново, но Кимчо се появи омърлушен.
Двамата излязоха на пътя, вървят един след друг като арестант и селски пъдар уловил циганин в чужда нива. Хората наоколо каквото щат да си приказват, да се подсмиват, той побутва сина си с пушката и хич не го е еня. Ицката пази името на къщата.
Когато наближиха площада, Кимчо отведнъж събра кураж и спря. Обърна се:
- Добре тате, дай де се разберем! Махни тази пушка, няма да ме уплашиш, кажи къде ме водиш! Нали няма да правим филм!
Момчето се беше окопитило, но лудостта на баща му, макар и поспаднала, още го държеше.
- Момичето ражда, трябва да изпреварим! Как се казва?
- Светлана.
- Отиваме да вземем кмета и да ви разпишем. Нали не искаш цял живот да чуваш, че синът ти е копеле!
- Виж, тате, тя си е виновна - защо не ме е предупредила?
- Това ще го разберем по-нататък, тия ги остави сега! Не ме прави на будала!
В акта за брак рождената дата на Кимчо е подправена, тъй като до пълнолетието му не достигаха двайсет и два дни. При Светлана всичко беше наред, тя ги беше навършила. Докторът и писарката от общината станаха кумове, а кметът, за чест на селото, се беше сетил да вземе трикольора и да го препаше през гърдите. Детенцето, разбрало че трябва да почака, се роди надвечер, но Ицката накара кмета да го запише на следния ден.
Моят племенник, свидетел на тази история, ми  добави:
- Знаеш ли, на Кимчо и Светлана после им се родиха още две момичета и се получи същото като при майка. Интересното е, че нищо лошо не се е чувало за тях, изглежда са добро семейство.