Истинският патриотизъм не е креслив и агресивен

Илиян Илиев е общински съветник в Севлиево. До парламентарните избори през 2009 г. е бил организационен секретар на партия "Атака". Завършил е българска филология, после школата на МВР в Симеоново. Работил е като криминалист в Севлиево и в службата за сигурност в РДВР-Габрово. Личната му фирма днес се занимава с доставка на информация и изработва системи за контрол, анализ и оценка на риска. Той е последният първи секретар на Комсомола в Севлиево, но е членувал само в "Атака", откъдето още чака да бъде официално "освободен". Илиев е национален секретар на патриотичното движение "Достойни за България".

- Г-н Илиев, как от "дясна ръка" на Сидеров се оказахте национален секретар на патриотичното движение "Достойни за България"?
- Пътят не беше кратък. Преди парламентарните избори стана ясно, че семейство Сидерови имат цели, различни от тези на хората, които подкрепят "Атака". Имаше дълъг период, в който областни и общински председатели на партията като мен прощавахме много на Волен Сидеров. Тогава считахме, че е необходимо да се привлече вниманието и това омаловажаваше в очите ни някои поведенчески изяви на г-н Сидеров. Когато стигнах до убеждението, че това семейство не са хората, които трябва да оглавяват партия, афишираща се за патриотична и националистическа, заедно с мои съмишленици, още преди изборите, започнахме да работим по създаване на движението "Достойни за България".
- Говори се, че конфликтите ви в "Атака" са започнали покрай подредбата на депутатските листи. Чуват се разни неща за цената на едно депутатско място от "Атака".
- По принципен въпрос възникна първият конфликт. Становището на реално работещите хора в партията бе, че в листите трябва да намерят място  свършилите нещо за партията, доказани патриоти и общественици. Тогава се разбра, че семейството подготвя друга схема за попълване на листите и започна "началото на края". От един разговор с фамилията стана ясно, че ако влязат такива хора, не остават места за централата. За тарифата какво да ви кажа. Представям си г-н Сидеров затаил дъх, чака сгоден момент за думите: "Ще те съдя"... От доста места чух, че е имало тарифи на практика, макар да не съм бил свидетел на вземане-даване. Преди малко разбрах от разговор с друг партиен лидер, че в Русе за три места искането е било по 20 хил. лв., но вместо 60 били получени 40 000 лв. Но повтарям чух, не съм свидетел.
- Докато не говорим с факти и имена, г-н Илиев, Сидеров и явлението - впрочем не негов патент, ще битуват?
- Давам си сметка и ситуацията е уникална - такава партия вече не съществува, но има парламентарна група. А говоренето с факти е обществено значимо, но не съм присъствал на заплащане.
- А вие защо, като сте бил дори организационен секретар, не сте депутат от "Атака"?
- Работил съм дълго в МВР и не мога да попадна в листа с хора, чиито престъпления съм разкривал, но те не са в затвора - това би бил старт със знак минус. Това е една от причините, които изтъкнах, имаше още, но на всички им бе ясно, че причината е друга. Бях във фаза, когато не желаех повече името ми да се свързва с партия "Атака".
- Партия няма, казвате и твърдите, четох, че ГЕРБ са се втурнали да я спасяват. Как го правят?
- Става дума за регионални изяви на управляващите. Дали има нареждане отгоре, не мога да кажа. ГЕРБ за разлика от останалите партии има лидер и доктрина, но няма идеология и на много места се изявяват като бизнес клуб. Имам директни наблюдения. Където по места имат нужда в общинските съвети от гласовете на "Атака", те си ги взимат, защото много от общинските й съветници  са напълно деморализирани от поведението на семейството и приемат сътрудничеството, предлагано от ГЕРБ. Представителите на управляващите прагматично са се ориентирали да подпомагат съществуването на щатните структури на "Атака".
- Вие самият сте общински съветник от "Атака" в Севлиево, нямате ли морален и емоционален дискомфорт, чии интереси защитавате сега?
- Поведението ми в ОбС е разумно и мисля обществено полезно. Аз не съм променил патриотичните си възгледи и желанието за реализацията им. Много хора у нас тръгнаха към тази партия с идеята да я облагородят откъм подход и идеи... В тази връзка ще отбележа, че обмисляме законова инициатива за задължително здравно освидетелстване на кандидатите за депутати и общински съветници.
- Твърдите, че "Достойни за България" е алтернатива на "Атака". Така ли е или сте поредният проект на инженеринговото партийно строителство?
- За разлика от проекта "Атака" и други партии, реализирани от конюнктурата, "Достойни за България" наистина възникна спонтанно. Навсякъде имаме вече структури, само в Пазарджик и Добрич са ядра все още. В Северозападна България, в Плевен и Ловеч не само бивши членове на "Атака" и безпартийни идват при нас, а и цели структури на ВМРО. Колкото до усещанията си за партийни проекти, не искам да говоря конкретно, но познавайки Волен Сидеров, не мога да повярвам, че той сам е успял да реализира такъв проект. Не познавам г-н Борисов, но същото усещане имам и за ГЕРБ, че това е някакъв фотомонтаж.
- Да не би от патриотична организация, г-н Илиев, да се окажете в един момент добре структурирана политическа сила, на която може да разчита, защо не, и президентът?
- Факт е, че сме добре структурирано движение, но че сме взели решения да не се регистрираме като политическа партия и на местните избори да не присъстваме като политическа партия, също е факт. Нашата организация не е лидерски тип. Повтарям - тя възникна естествено по предложение и с желанието на много хора. Такива формации са обикновено по-успешни като присъствие във времето. Убеден съм, че "Достойни за България" има бъдеще, защото каквото измислят хората, търсещи изява на патриотичните си възгледи, то обикновено се случва.
- Искам да ви вярвам, но практиката у нас сочи, че партийното и общественото себеутвърждаване става на принципа на антипода, отричането и оплюването на другия. Няма ли такава опасност и при вас?
- Давам си сметка, че при нас има опозиционно звучене в говоренето и в изявите на местните ни представители и активисти, но това не е с цел чрез отрицание да стъпваме върху някого, за да изпъкнем или да реализираме политически проект. Това са естествените реакции на хората, които ни подкрепят.
- Ще формулирате ли целите на движението "Достойни за България"?
- Искаме да пропагандираме съхраняване на родолюбието, като висша добродетел, патриотичното начало да се установи като водещо в поведението на членовете и симпатизантите ни, да популяризираме общославянските ценности и добродетели в културния и обществения живот у нас. Искаме социалната справедливост да е морален критерий в живота на обществото, а нашите членове да прилагат принципите за солидарност и обществена активност. В унисон с целите са и задачите, стоящи пред "Достойни за България" - патриотични прояви за запазване на родовата ни памет, създаване на условия за младежки инициативи, партньорство с обществени и политически формации, които зачитат целите на организацията ни и съдействат за реализацията им. Не на последно място работим за достойнството и социалните права на нашите членове и симпатизанти.
- Как работите във вашата организация?
- Основно по регионите, решихме най-напред да създадем "тяло" на движението с членска маса от поне 5000 души. В момента сме 6201 членове и го знам точно, защото 6201-ият е много колоритен човек. Работим само по регионални инициативи и от 6 февруари досега спазваме това правило. Представители на младежката организация участваха във факелни шествия в Ловеч и Карлово по случай 3 март. Възродихме инициативата за  паметник на Васил Левски в Търговище. В Ловеч бе издаден юбилеен вестник "Заверата" по случай 175-ата годишнина от Велчовата завера. Беше открита паметна плоча на Иван Йонков-Вратцалията, участник в нея, в родното му с. Стефаново. Подпомогнато бе провеждането на Националният фестивал за автентичен фолклор "Кехлибарен грозд" в с. Лозен. Дарихме средства за изграждане на параклис в с. Крушево, Севлиевско, за изработване на иконостаса на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Ловеч. Подпомогнахме доизграждането на църква в с. Бенковски, община Аврен. Изпратихме протестно писмо до ДКЕВР, до премиера Бойко Борисов, до министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, до националния омбудсман Гиньо Ганев и до комисиите за защита на потребителите и правата на човека, във връзка с искането за въвеждане на "такса мощност" в сметките за ток. Участвахме в протеста в Ловеч срещу намерението на ОбС да разреши приемането на софийският боклук, в обществения дебат в Сливен по проблемите на водоснабдяването. Акредитирахме представител на движението в Съвета за социално партньорство към Министерството на правосъдието. Изпратихме представител в Комитета за наблюдение към управителният орган на ОП "Конкурентоспособност". Не мога да изброя всички инициативи, а и не е необходимо.
- Следващите ви стъпки?
- От 1 септември започваме работа по местните избори през 2011 г. Стана дума за решението, което сме взели - да не се явяваме като партия. Структурите имат правото да избират по места кого да подкрепят - ще заставаме зад доказани патриоти и почтени професионалисти. Трябва да се знае обаче, че ние категорично не одобряваме политиката на сегашното управление.
- По какво се разпознава днес здравословният патриотизъм от националистическата злост и нетърпимост към другостта, г-н Илиев?
- Патриотично настроените граждани, не говоря за националистическия креслив тон на скинарите, са едни и същи групи хора във всички градове и те са последователни. Патриотизмът не е измислен от някой майстор на политически проекти, а реално съществуващо чувство и потребност в душите и сърцата на хората. Истинският патриотизмът не е креслив и агресивен, но е устойчив, възпитава се в семейството и се предава от поколение на поколение. Той е сред изконните ценности във всяко организирано общество и не се нуждае от шумни изяви.