Имаме ли достойни държавни мъже?

    Преди дни турски изтребители свалиха руския бомбардировач СУ-24 по време, когато той изпълняваше бойна задача срещу злокачественото раково образование ИДИЛ. Единият от двамата руски пилоти бе спасен, другият бе убит по време на приземяването му с парашут. Случаят е повече от скандален. Това, което не могат да направят силите на ИДИЛ, го направиха военновъздушните сили на уж партньорската държава Турция. Вместо да пази гърба на своя "партньор", Турция направи тъкмо обратното: нанесе изненадващо коварен удар в гърба му. 
    Руският самолет бил навлязъл в турското въздушно пространство, твърдяха от Анкара, макар че
дори Пентагонът опроверга това

Но дори да допуснем такъв факт, световната практика предлага редица способи за безболезнено преодоляване на подобни недоразумения. Но турските изтребители не са използвали нито един от тези способи: те направо са стреляли. Очевидна лъжа е, че те са отправили десетки искания към руския самолет да напусне турското въздушно пространство. Руският самолет не е имал никакви причини и основания да остава във въздушното пространство на Турция. Той е нямало какво да прави там.
    Така маските паднаха. Турция се оказа добре замаскиран съюзник на престъпната държава ИДИЛ. Освен това, изпълнявайки дадени от "по-горе" поръчения, Турция е трябвало да компрометира  изключително успешните действия на Русия срещу незаконното образувание ИДИЛ. Защото не бива да се допусне Русия да постигне това, което САЩ и нейните западни съюзници вече с години не успяват да постигнат. По-добре да има ИДИЛ, отколкото една Русия, смазала ИДИЛ.
    Русия, както разбираме, тежко преживява сполетялото я бедствие. Но тя не оставя случилото се без своя тежък отговор. Наблюдавах каменното лице на Путин, когато говореше за злодеянието. Беше повече от ясно: нищо добро не я очаква Турция за извършеното предателство.
    Сега светът коментира разноречиво  предизвикания инцидент. Като съюзник на Турция НАТО няма как да не й окаже своята  нечленоразделна подкрепа. Разбира се, има и държави като Франция, които запазиха ясен поглед върху коварната турска провокация. Без коментари не остана и нашата мила държава България. Една част от парламентарно представените партии запази гузно мълчание, друга решително осъди турската провокация, а една трета част - партията ДПС, застана категорично зад действията на турското правителство. Че как иначе?!
Възможно ли е една по същество турска партия у нас да не застане зад своето турско правителство? Лидерът на ДПС Местан без всякаква уговорки твърдо подкрепи заетата от турското правителство позиция. В прочетената пред Народното събрание декларация той обяви за безспорен факт, че през последния месец руската военна авиация била нарушавала многократно  въздушното пространството на Турция. В заетата от Местан позиция виждам достатъчно сериозен повод  да кажа, че ДПС още веднъж разкри

своя етнически и верски характер

Много са натрупаните в тази посока доказателства, но политическите партии у нас продължават да отминават с недопустимо безразличие проявите на очевидно противоконституционното ДПС.
Нека най-напред отбележа, че в огромната си част ДПС се състои от етнически турци, за които волята на ръководството на ДПС е закон. Има, разбира се, в ДПС и българи, но те са привлечени, за да прикрият нейния същински етнически характер. ДПС е освен това изцяло клиентелистка партия. Който стане неин член, придобива стабилен социален статус. Член на ДПС някой много трудно може да уволни (което днес в крайно тежката ситуация на пазара на труда е от изключително значение). Спекулирайки с ключовите си позиции в редица правителства, ДПС диктува и назначенията на свои функционери на отговорни държавни позиции (случаят с Пеевски!).
Турският етнически характер на ДПС намира израз в постоянните му усилия да наложи използването на турския майчин език като едва ли не втори държавен език. В България всеки може да говори на какъвто език желае. Но да се използва  в официалните ни държавноправни отношения (например изборните отношения) друг език, освен  българския, е съвършено недопустимо. Това би било атентат срещу български език, езика на народа,  създал българската държава и свързал с нея своята днешна и утрешна съдба. Това би било следователно в крайна сметка атентат срещу самата ни държава.  Това не може да се допусне.
    Верският характер на ДПС се проявява в неговата религиозна политика. ДПС организира   строителството на стотици джамии в страната ни. Май че имаше един екзотичен случай човек от ДПС да поеме инициативата да се построи църква за източноправославните християни. За мен отдавна няма никакво съмнение, че ДПС бе и си остана една изцяло противоконституционна партия. Но грехът, който тази партия носи в себе, е грях всъщност на онези, които я узакониха.
    Нека отново припомня това, което вече няколко пъти съм имал случая да припомням. През 1991 г. 93-ма народни представители от Седмото велико Народно събрание и 53-ма народни представители от 36-то Народно събрание внесохме в Конституционния съд искане ДПС да се обяви за антиконституционна партия, доколкото е създадена на етническа и верска основа. На 21 април 1992 г. Конституционният съд постанови решение, с което отхвърли нашето искане.
От 12-те конституционни съдии в заседанието са участвали 11. Шест от тях са гласували в подкрепа на нашето искане, а пет - против. Решенията си КС приема с абсолютно мнозинство от седем гласа. Следователно само един глас не  стигна, за да се отстрани ДПС от политическия живот на страната. Членовете на КС, които гласуваха срещу нашето искане и по този начин откриха пред ДПС възможността да се включи активно в политическата дейност, бяха Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Иван Първанов и Теодор Чипев. Позволете да подчертая: всичките тези пет конституционни съдии бяха активни привърженици на СДС. На тяхната съвест и следователно

на съвестта на тяхната партия

лежи и причинената на нашия народ болка от антидържавното поведение на противоконституционната партия ДПС.
Но нека подчертая още един твърде съществен момент от така възникналата ситуация.. Решенията на КС се вземат, както казах, с абсолютно мнозинство, т.е. със седем от общо 12 гласа. Решението от 21 април няма тези седем гласа. Нито решението, че ДПС е антиконституционна партия,   нито обратното решение - че ДПС е конституционна партия, не успя да събере необходимите седем гласа. Решение по въпроса следователно няма. С други думи, въпросът доколко ДПС е конституционна партия продължава да стои като открита рана в държавната снага на България. Няма никакви конституционноправни пречки надлежните органи и лица (народни представители) да внесат отново в КС искане той да се произнесе по въпроса дали наистина ДПС е конституционна партия, доколкото   е партия, създадена на етническа и верска основа. В етническо-верския характер на ДПС не бива повече да има никакво съмнение, особено след оказаната от тази партия бурна защита на подлата проява на скрития фундаменталист Ердоган. Да не говорим, че на т.нар. балканска конференция в БАН едва ли не цялата парламентарна група на ДПС се изсипа да се радва на пропагандата на неоосманизма на Давутоглу, която сама по себе си е национално предателство.    
Но къде, питам се, у нас ще се намерят такива органи и такива държавни мъже, способни да направят този труден, но жизненоважен за нацията ни ход?