Лъчезар Лазов:
Имам сили да работя и да се боря
Искам да направим традициите ни достояние и на България, и на Европа, казва кандидатът на БСП за кмет на селата Долна и Горна Секирна
/ брой: 141
Интервю на Явор ГЕЧЕВ и Галина АСЕНОВА
Лъчезар Лазов е на 18 години, но скоро ще навърши 19 - роден е на 15 юли. Няма омраза, няма я и тежестта на миналото - БСП спечели с Лъчо, от нас зависи дали ще спечелим и ние с него, казват съселяните му. Днес е кандидат за кмет в частични избори в родното си село, утре - в редовни, а след два мандата - защо не и кандидат за кмет на голямата община Брезник, надяват се те. Младостта не е порок, напротив - тя дава възможност на Лъчо да работи с ентусиазъм, енергия и желание, твърдят всички, които го познават.
- Какво те накара да се кандидатираш за кмет?
- Обичам селото си, хората, които живеят в него. Искам да направя моя и техния живот по-добри, така че да остана да живея тук. И тук да имам деца. Нови сили трябват на селото ни и искам да дам и своите.
- Конкретно какво искаш да се случи в двете Секирни?
- Конкретно - да спася пощенската станция в Долна Секирна, която е пред закриване, а е връзката ни със света. Да изчезнат всички нерегламентирани сметища, защото придават много неприятен вид на селото ни. Имаме проблем с питейната вода, въпреки че природата ни е дала водни ресурси, така че и този проблем се нуждае от решение. Имаме си чудесно читалище в селото, искам да помогна за неговото развитие, да направим традициите ни достояние на цяла България, а защо не и на Европа.
- А нещо за младите хора? И в тази връзка - какво мислиш за обезлюдяването на малките населени места?
- Преди години имахме силен футболен отбор. Мечтата ми е да го възстановим. Това е спасението за малките населени места - управниците да създават условия за добър живот и хората да остават в тях.
- А името на отбора е?
- "Големи връх", като най-големия връх в района.
- Голям връх - голяма политика. Осъзнаваш ли, че всъщност влизаш в политиката и връщането от това поприще е трудно?
- Плановете ми са да продължа образованието си и публичната администрация е една от възможните специалности, в която ще кандидатствам, наред с правото. Отличната оценка от матурата ми позволява този избор. Вярно е, че това е един неочакван за мен скок. Но пък съм благодарен за този шанс, защото той съвпада напълно с бъдещите планове за личното ми развитие.
- Но защо - кандидат от БСП?
- Това е партията, която е най-близо до мен - партията на моето семейство, на моите виждания за политиката. Затова, когато ме потърсиха и ме попитаха "Лъчо, би ли приел да си наш кандидат?", ми трябваше съвсем малко време да го осмисля и да се съглася. Преди това при мен идваха и представители на други партии - ГЕРБ, НДСВ. На тях отказах.
- Не те ли притеснява това, че БСП претърпя сериозна загуба на последните избори?
- Не. Знам, че животът е една въртележка - днес падаме, утре бием. Важното е да си извадим поуки, да продължим напред.
- Получи подкрепата на цялата партийна организация - на местната, на общинската и на областната. Как се чувства млад човек в тази ситуация?
- Осъзнавам предимството да си млад, но без "силен гръб" не бих постигнал нищо. Виждал съм как работи младежката организация на БСП, чувствам се силен като млад човек в тази партия. Освен това приятелите и семейството ми ме подкрепят напълно, въпреки че повечето от младите хора днес не харесват политиката и политиците.
- Следиш ли новините?
- Да, знам, че информацията е много важна, знанието - също. Старая се да бъда информиран и затова избрах мотото си "Аз мога, защото зная как". Не че знам всичко, но искам да мога - чрез знанието.
- Напоследък интересът на медиите към теб е голям. Интервюта, участия в предавания. Това променя ли те?
- В никакъв случай. Приемам го като един от начините да стигнеш до хората, да отправиш своите послания - сам не бих могъл нищо да свърша, нека хората знаят и помагат.
- Погледът ти към "далечното бъдеще" - как виждаш себе си след 10 години?
- Например - президент на Европейския съюз... Извън шегата - независимо от резултатите на тези избори, ще продължа да се занимавам с политика, пък - докъдето стигна. Ще продължа и да уча - колкото повече, толкова по-добре.
- Все пак си само на 18 години. На тази възраст човек подготвен ли е за големи неща?
- Ако не го усещаш вътре в себе си, и на 80 години пак няма да си подготвен. Аз имам сили да работя и да се боря. Така че - да, чувствам се готов за работа!
- Какво е първото нещо, което ще направиш на новото си работно място?
- В това кметство няма администрация, няма и секретарка. Ще си направя кафе. Сам.