Д-р Огнян Пешков:
Хората в цели общини остават без болници
Ако болните имат нужда и лекарят даде повече направления, го глобяват, мнозина колеги ще емигрират, казва медикът от Севлиево
/ брой: 145
Огнян Пешков е роден на 5 септември 1974 г. в Плевен. Завършил е медицина и в момента е общопрактикуващ лекар в групова практика за първична медицинска помощ "Акта-медика" в Севлиево. Председател на регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари, както и на ОбС на БСП в Севлиево. Общински съветник е и е член на НС на БСП. Женен е, с две деца.
- Д-р Пешков, много ваши колеги на вашата възраст напуснаха или се готвят да напуснат страната. Какво ви задържа вас?
- Вярвам, че в България ще се отворят възможности за младите хора, независимо в коя сфера работят. Само така ще може да докажем, че в България има, имало е и ще има занапред достатъчно качествени хора. За съжаление в момента секторът, в който работя, се свързва с неудовлетвореност - неудовлетворени пациенти, неудовлетворени лекари и медицински сестри. Откакто сме членове на ЕС, всеки ден поне по един лекар отива да живее и да работи в чужбина. Това е много жалко, тъй като държавата е инвестирала много пари във всеки от нас. А заради неудачите тук той отива и предлага знанията и уменията си в страна с много по-висок стандарт. За жалост напоследък и обществото е малко длъжник на лекаря - той се сблъсква с нещо много лично - здравето на човека и невинаги е удовлетворен от отношението на пациента.
- На какво се дължи това според вас?
- Дълги години у нас медицината бе поставена на широко достъпна плоскост, пациентът беше свикнал да бъде обгрижван и ухажван в една гарантирана, сигурна система. Сега преминахме към друг модел на здравеопазване - солидарният, при който младият и здравият плащат за лечението на стария и болния. Това е възможно най-социалната система. Но неправилни стъпки в хода на реформата доведоха до влошаване на качеството на здравеопазването, особено в болничната помощ. Медицината става все по-скъпа, което вече всички разбираме по джоба си. Искаме да получаваме здравни услуги като в страните с най-висок стандарт, но на изключително ниска цена. Това е неимоверно трудно, а на моменти - невъзможно. Така се стига до дисбаланс между очакванията на пациентите и възможностите, които предлага системата ни.
- Преди дни здравната министърка каза, че се работи по Националната здравна карта и във всяка област се разглеждат предложения. Какви са идеите за вашата община и изобщо стигали ли са някакви предложения до лекарите?
- Да, имаше вече една среща в Габрово. Онова, което прави впечатление е, че се упражнява административен натиск от министерството и директорите на районните здравни центрове (РЦЗ), като се спускат проектокарти, които трябва да бъдат одобрени. Например първоначалният вариант за Севлиево беше и двете болници на територията на общината - обищинската и частната, да станат за долекуване. След това бе спуснат вариант, според който се ликвидират хирургичната и акушеро-гинекологичната помощ в общината.
- По какви критерии?
- Ражданията трябва да са 300 на година, а в общинската болница те са 260 за миналата година. Научих, че в Свищов например са били 288 и пак искат закриване на отделението. За хирургичните отделения е сложен един критерий от 1000 операции. Например за Севлиево двете болници общо ги имат, а поотделно в общинската и в частната болница са под 1000. Тоест няма индивидуален подход за всяка община, а са взети за база едни числа за 2009 г. Когато се говори за преструктуриране на болничната мрежа, трябва да се имат предвид демографска структура, инфраструктурата, пътната мрежа на общината и то не да една година, а за продължителен период. Севлиево е 40-хилядна община, с 34 населени места, развита индустрия, безработицата тук е едва 5%, предприятията работят, вероятността от трудов травматизъм е голяма, изобщо - общината има нужда от хирургия. С това административно намаляване на болничните легла сериозно ще бъде ограничен достъпът на хората до болнична помощ. В същото време не е изграден, така да се каже, тилът - липсва потенциал от екипи и линейки в центъра за спешна медицинска помощ. Спуснати са едни "стандарти", а общините са притиснати да ги приемат. А почти няма община, която да е удовлетворена от тези "стандарти"...
- Къде е най-близката болница с АГ-отделение и с хирургия?
- В Габрово. От най-крайната точка на общината до Габрово са 70 км - по територия сме една от най-големите общини в страната. Но да не забравяме, че сме в Предбалкана, което е все пак планински район, независимо че специално в община Севлиево пътната мрежа е в много добро състояние и е добре поддържана. Но има още един проблем - предвижда се намаляване на легловата база и в областната болница в Габрово, при положение че се ликвидира и хирургията в Трявна, а в Дряново изобщо няма да има болница. Това означава, че към габровската хирургия ще тръгне един много голям поток от пациенти, но там няма да има възможност той да бъде поеман. Вероятно областната болница ще има възможност да работи само по спешните случаи, а за плановите ще се оформи листа на чакащите... Управляващите цитират факти от развити държави с друга инфраструктура, с друга спешна помощ, която е оборудвана с линейки и хеликоптери, където е нормално на 100 км да е болничното заведение, което може да окаже всякаква медицинска помощ. Центърът за спешна помощ в Севлиево например разполага с два екипа и се нуждае от сериозно подсилване, ако ще се закриват отделения в болницата. А не е предвидено увеличаване на екипите. При премахването на хирургичните отделения в частната и в общинската болница ще трябва само една линейка да транспортира непрекъснато хирургично болните. За община с развита промишленост е немислима липсата на хирургия. Би могло да се обединят хирургиите от двете болници, но в момента не ни се дава такава възможност...
Цялата тази ситуация с опитите да се спуска отгоре административно преструктурирането, поставя в стрес цялото население, както и медицинския персонал. Работим в стрес, гражданите са притеснени, недоволстват. Всичко това, мисля, че ще доведе до рязка промяна в житейските съдби на много лекари и сестри и вероятно те ще търсят възможности да развият кариерата си в други страни.
- След такова преструктуриране няма ли да се увеличи вероятността хората да плащат от джоба си за медицински услуги?
- Доболничната помощ в общината е добре развита - имаме 4 медицински центъра, които работят в конкурентна среда. Проблемът е, че с намаляването на болничните легла ще бъде ограничен достъпът на пациентите до болнична помощ и ще се оформят листи на чакащи, а това неминуемо създава предпоставки за корупция. При всички случаи ще се влоши качеството на медицинската помощ.
И още нещо: в момента се предвижда касата да плаща 80% от стойността на клиничните пътеки. Едва ли има болница в страната в добро финансово състояние, а тази нова стъпка ще влоши още повече ситуацията, ще демотивира работещите колеги, ще се влоши и качеството на здравните услуги.
С въведените делегирани бюджети и това орязване излиза, че който се разболее до 20-о число на месеца, ще бъде приеман в болница по каса, а който се разболее след това - ще си плаща или ще трябва да бъде лекуван в извънболничната помощ. Но и в извънболничната помощ са намалени от началото на т.г. регулативните стандарти или, както хората им викат, лимитите. Тоест намалени са парите, които се дават на общопрактикуващите лекари за направления за консултация със специалисти или за лабораторни изследвания. Който лекар си позволи да даде повече направления, защото пациентът има нужда, е глобяван. И при нас на практика имаме направления например до 20-о число на месеца, а на който му се наложи да дойде след това, трябва да си плаща. Но как да накараш да си плаща човек, който редовно внася здравните си осигуровки и на практика вече си е платил за определени медицински дейности? А както е известно, най-често се разболяват и най-много имат нужда от медицинска помощ възрастни хора и деца. От друга страна, как лекарят сам да създава условия да бъде глобяван?
И без това през последните 20 години като цяло здравният статус на българина е доста под желаното европейско ниво. При сегашната ситуация, при която хората обедняват, а очевидно здравните услуги ще трябва да се доплащат, хората започват да се отдръпват и не търсят навреме медицинска помощ. Това води до сериозни усложнения на здравето им. Пациентите идват едва когато се появят тежки усложнения и са направо за болница. А сега и болниците ще могат да ги приемат ограничено... Когато се прави такава реформа в здравеопазването, не само че не трябва да се режат средствата за здраве, но и трябва да бъдат увеличавани. Да не забравяме, че още в края на м.г. правителството намали бюджета за болнична помощ с 200 млн. лв.