Медии
Горчив юбилей на българската журналистика
Застрашената свобода на словото, изчезващите разследващи материали и натискът върху колеги бяха основен акцент върху празника на медиите у нас
/ брой: 98
175 години от началото на българската журналистика и 125 години от организираното журналистическо движение у нас отбелязахме през отминалата седмица. Знаковите юбилеи обаче оставиха горчив привкус у колеги и медийни деятели. За пореден път основните теми на разговор бяха застрашената свобода на словото, изчезващите разследващи материали и натискът върху колеги. Лошите условия на труд, цензурата и самоцензурата, ниските възнаграждения отново бяха изтъкнати като причини колеги да напускат гилдията и да се преквалифицират в пиари или нещо по-спокойно и заплатено от журналисти.
"Боли ни много за състоянието на българските медии. За това как властта се опитва да ги подчини, за това как успяват да оказват натиск чрез своите близки хора, за съжаление, понякога това са и издатели, които влияят върху журналистите, поради което нашите журналисти преживяват, защото не могат да напишат истината, не могат да съобщят това, което искат. Особено тежко е положението с разследващата журналистика. Знаете колко много неща би трябвало да се променят, за да можем да кажем, че имаме сериозна разследваща журналистика в България, най-вече за да можем да минем в друга класация", заяви председателят на СБЖ Снежана Тодорова в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Тези няколко изречения подсказват защо България е на критични места в международните класации по свобода на словото. "Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото. Политиката винаги търси начин да затвори устата на свободомислещите", гласи поздравителният адрес от президента Румен Радев, който бе патрон на честванията. Кратко обобщение на реалностите, нали?
Горчив бе празникът. Колко от младите хора, които бяха в залата на СУ, могат да изброят поне 5 имена на умели публицисти и смели журналисти, на хора, които с думи и факти разкриват далавери, схеми и нарушения? Има ли я онази журналистика, заради която падат правителства, фалират измамници, а мошеници отиват в затвора? Със сигурност обаче много от тях ще се сетят за "дръжки за микрофони" и пискливи репортери, задаващи до откат едни и същи въпроси. Ще се сетят за лицата, но не умовете. Не е честно да обвиняваме само работодатели, политици и бизнесмени за рамките, които сами си поставяме. Защото журналистиката все още е жива. Просто търси своите нови флагмани и очаква онези смелчаци, които искат да променят света с истинността на думите си.