Искам думата
Геният всевластен!
Похвално слово за Христо Ботев
/ брой: 5
Петър КАРЛУКОВСКИ
Необятен и неподвластен на времето. Ботев - поетът, революционерът, мислителят, романтикът, журналистът, публицистът, човекът на огненото слово - слял в едно думи и дела. В борбата за освобождението на България и за социалната свобода на човека. Неповторима диря оставя неговото перо в широката палитра на живота, доколкото определеното му кратко време за живот му позволява да се докосне.
Роден в Христово време, когато траекторията господна всяка година осветлява небосклона с рождението на младенеца. С това съвпадение на времето на Рождество Христово и рождението на Христо Ботев има нещо символично и нещо истинско, което с дистанцията на времето ни кара нас, българите, да го възприемаме и обожествяваме като Великана на българската духовност, българския Христос!
Роден в будна и просветена семейна и обществена среда, той бърза, сякаш знае, че неговото господно време, което вероятно и той сам си е наумил да бъде късо и трябва забързано да трупа познания и опит, за да изпълни своята мисия. Свободолюбивият му бунтарски дух, романтизмът и изключителна социална чувствителност не му дават покой нито в България, нито в Русия.
Попива от опиума на най-напредничавите идеи на времето от Изтока и Запада, той решава да се посвети и подчини всичко в живота си на свещена борба за националното и социално освобождение на българите.
Мизерстващ, скитащ, той пише и издава вестници, събира пари за борбата. Той знае, че първо е словото, което със своята сила събужда и осветлява осъзнаването на българите за въставането им за борба.
Издава вестници, пише стихотворения, фейлетони, кореспондира с редакциите на най-прогресивните европейски вестници.
Изобличава, осмива поробителите и всички тези измежду българите, които съучастват в угнетяването на собствения си народ и се турчеят. Зове за пробуждане, за борба.
Няма сила, която да го откаже или разколебае от неговото верую, че над всичко е борбата за освобождение на отечеството даже и в случаите на разочарование и покруса. Няма друг българин, който толкова отрано, невръстен, да осъзнава своята мисия. Толкова революционно и социално настроен от най-ранните си години за борба за свободата на българския народ до саможертвата си на върха във Врачанския Балкан.
Любовта му към България е над всичко. След нея е семейната любов. Каква извисеност и отдаденост на отечеството и пример, възпламенявал цели поколения да го следват, да живеят и умират с неговото име и дело.
И днес ние, българите, не дооценяваме какво духовно съкровище от ценности притежаваме и сме наследили от Ботев с неговата непреходност и хуманизъм. В този смисъл Ботев е част и носител на европейския хуманизъм и това е най-забележителния му вклад, който като че ли не виждаме и не прокламираме извън България.
Навремето социалистическа България организираше и провеждаше световен конкурс за Ботева награда за поезия, който по незнайни причини беше преустановен.
В тежката морална, нравствена и социално-икономическа криза, в която се намира съвременна България, е необходимо постоянно да се връщаме към Ботев, да изучаваме неговото гениално творчество и велико дело, да прокламираме неговия принос в нашата и европейска култура.