Свят широк
Франклин измислил лятното часово време
/ брой: 213
В 3 ч. на 28-ми, последната неделя на октомври, превъртяхме малката стрелка на часовниците един оборот надясно. Т.е. върнахме си астрономичното време, което някои наричат зимно. Кому е нужно напролет да местим същата стрелка с един час напред, а наесен да я връщаме там, където й е мястото? В чия глава се е пръкнала тази идея?
Според мнозина историци тази глава е на Бенджамин Франклин. Той изпраща писмо на главния редактор на вестник London Globe, в което препоръчва британските чиновници вечер да си лягат по-рано, за да не закъсняват сутрин за работа, и предлага за тази цел през есента малката часовникова стрелка да бъде превъртяна един час назад.
Англичанинът Уилям Уилет пък за първи път в света доказва, че въвеждането на лятното часово време е полезно. Трактатът му "Пилеенето на дневна светлина" всъщност е разтягане на локуми за небрежността на сънародниците му, които се размотават през деня и не изпълняват служебните си задължения. Именно Уилет предлага през пролетта малката стрелка на часовниците да се премества един час напред. Но британският парламент отхвърля с пълно мнозинство тази идея.
По ирония на съдбата тъкмо Великобритания е първата държава, където астрономическото време "скача" напред-назад. За първи път това се случва през 1908 г. Сред върлите привърженици на пролетните и есенните премествания на стрелката на часовника е Уинстън Чърчил. Той обичал сутрин да става рано и веднага се захващал за работа. Твърдял, че лятното часово време е по-полезно от астрономическото (зимното), понеже можем да се трудим по-продължително и по-качествено.
Адолф Хитлер категорично отказал да въведе в Германия каквото и да било часово време. "Това са глупости, измислени от англичаните, на които ние няма да се хванем, ще живеем според движението на Слънцето", отсякъл той.
Йосиф Висарионович Сталин обаче "клъвнал" на британските "глупости". Той нарекъл лятното часово време "декретно", защото се използва в СССР от 16.6.1930 г., след като Бащицата подписва специален декрет.
В България превъртането на малката часовникова стрелка стартира на 1.4.1979 г. До 1996 г. включително лятното часово време започва в 0 ч. на последната мартенска неделя (или първата неделя на април) и продължава до 0 ч. на последната септемврийска неделя (или първата неделя на октомври). От 1999 г. досега лятното часово време се отчита от 3 ч. на последната мартенска неделя и приключва в 3 ч. на последната октомврийска неделя.
Европейският съюз стопира местенето на часовниковата стрелка
От началото на 2018 г. в Европейския парламент се водят дебати против местенето на малката часовникова стрелка напролет и наесен. Целта е то още през 2019 г. да се отмени на територията на целия Европейски съюз. Но след предварително обсъждане на икономическите ползи и уврежданията на здравето поради смяната на времето. Всяка държава членка на ЕС трябва да реши кое часово време предпочита - лятното, или зимното. У нас се проведе онлайн гласуване, според което повечето българи са за лятното.
Пестенето на електроенергия през горещия сезон е мит
Проучване на енергийни експерти сочи, че лятното часово време икономисва енергията, която АЕЦ "Козлодуй" произвежда за 12 часа при пълна мощност. Ако направим елементарна сметка, това са 54 стотинки на човек за една година.
Преместването на малката часовникова стрелка ни осигурява повече светлина, а това стимулира трудовата активност, уверяват застъпниците му. Сред тях има доста лекари и биолози, убеждаващи ни, че здравословните проблеми, изтъквани като следствие от местенето на малката часовникова стрелка напред, всъщност са самовнушение.
Обаче техните опоненти са повече, а и аргументите им са по-солидни: вредните последици от лятното часово време за физическото и психическото ни здраве са неоспорими, пестенето на електроенергия е прах в очите на наивниците, практическа полза от него няма.