Един на 10 души не плаща здравни осигуровки
Националната здравна стратегия предвижда преструктуриране на болничната помощ
/ брой: 174
Аида Ованес
Средното равнище на здравното осигуряване в България е 88,7% за 2020 г., което означава, че в страната 1 на всеки 10 човека не плаща здравни осигуровки по някаква причина. Това е записано в Националната здравна стратегия 2030, която служебното правителство гледа на вчерашното си заседание. Проектът е внесен от служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, но е изготвен от екипа на проф. Асена Сербезова.
Като основно предизвикателство пред системата на здравеопазване е посочена високата смъртност и ниската продължителност на живота, като по първия показател страната ни е първенец в ЕС, а по втория е на последно място. През 2021 г. коефициентът на обща смъртност в България e 21,7 на 1000, като средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11,6 на 1000. Предотвратимата чрез добро лечение смъртност у нас е 188 на 100 000 души, което е 2 пъти по-високо от средното за ЕС. Предотвратимата с добра профилактика смъртност достига 226 на 100 000 души, докато в ЕС е 160 на 100 000 население.
През 2021 г. детската смъртност у нас е 5,6 на 1000 живородени при 3,4 на 1000 средно за ЕС.
Налице е и констатацията, че България има най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, които използва неефективно, а българите плащат най-много от джоба си.
Сред ключовите цели за 2030 г. е и ускоряване на намаляването на замърсяването. За постигането й е предвидено подобряване на качеството на въздуха с цел намаляване с 55% на броя на случаите на преждевременна смърт, причинени от замърсяване на въздуха. Сред целите в това отношение е подобряване на качеството на водата чрез намаляване на отпадъците, пластмасовите отпадъци в морето с 50% и пластмасовите микрочастици, отделяни в околната среда, с 30%, намаляване с 30% на дела на хората, които имат хронични проблеми, причинени от шума от транспорта, намаляване с 50% на остатъчните битови отпадъци и др.
До 2030 г. се планират инвестиции в Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги, националните стратегии за психично здраве, за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа, за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве, за развитие на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социалнозначимите заболявания, за преструктуриране на болничната помощ, за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболничната медицинска помощ, за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система, както и национални планове за борба с рака, за провеждане на съвременно здравно образование в българското училище и пр.
Стратегическите цели са три: устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето, ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати и гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.