Двойка по латински

Първи октомври се отбелязва като Международен ден на възрастните хора. Тази година той беше ознаменуван и от Агенцията за социално подпомагане (АСП). В журналистическите репортажи в подобни случаи често се употребява щампата "по подходящ начин". Но, както е казал още Хегел: "Абстрактна истина няма, истината винаги е конкретна".
Е, истината в този конкретен първи октомври 2013 г. е, че АСП го отбеляза по твърде неподходящ начин. Или по-точно чрез проявата на едно грозно отношение към онези измежду възрастните българки и българи, които са най-онеправдани социално. А именно - поставените в неравностойно положение, тоест инвалидите. Като краен резултат от действията на Агенцията за социално подпомагане те - инвалидите, имаха възможност да си получат интеграционните добавки само половин ден в събота - 28 септември, и понеделник - 30 септември. Не успееха ли да влязат в ролята на Нострадамус и да прозрат безпогрешно кога да изприпкат с инвалидните колички до съответната пощенска станция, то - щрак! - мандалото хлопва.
И това не е мое - авторово, умозаключение, което напълно естествено би могло и да е погрешно. А следва от обясненията на по-долу изброените поименно лица, дадени ми в телефонни разговори с тях:
- Янита Манолова - директор на АСП, според която срокът на изплащане зависел от ръководството на "Български пощи" ЕООД;
- Василка Узунова - началник на Западен регион на "Български пощи" ЕООД, според която срокът на изплащане на интеграционните добавки в никакъв случай не зависи от тях, а от ръководството на АСП;
- секретарката на зам.-министъра на Министерството на труда и социалната политика, която ми предложи да "направя писмено изложение на проблема, понеже по друг начин - тоест чрез телефонно обаждане, те не били оправомощени да взимат отношение".
Гледам през прозореца все още зеленеещите се дървета и си спомням българската поговорка "И таз година се хванахме за зеленото". И започвам да се питам дали тук не се крие отговорът на мистерията защо сроковете за изплащане на интеграционните добавки за инвалиди са скъсени на два-три дена, а както информирахме - беше и поставен рекорд от 18 работни часа. И нито една минута повече.
Пък се питам още: не се ли е появило в нечий болен и престъпен мозък просто алгебричното хрумване, че еди-колко си инвалиди умират месечно. Че ако не успеят да си получат приживе дължимите интеграционни добавки поради скъсените срокове за изплащането им и имената им се появят върху онези черно-бели последни съобщения, наричани понякога и некролози, то едва ли наследниците им ще се юрнат да събират и представят еди-колко си документа, че да получат те пропуснати интеграционни добавки. Полагащи се на хората, които постепенно са били научени да чакат спокойно, понеже няма вече какво да очакват.
Пък в българско-латинския речник за думата "ministere" като първо значение е дадено: "помагащ, съдействащ". А като второ значение: "слуга, помощник, служител". Стана ли дума за "служител", изниква гатанката - на кого служи той? Ами че на този, който му плаща заплатата.
И кой е той? Бас ловя, че всеки от гореизброените служители би изказал противоположно мнение на изречения отговор от който и да е средностатистически българин.
В резюме: Агенцията за социална помощ и нейният принципал - Министерството на труда и социалната политика, да слагат кръст не на инвалидите, а на лошите практики не в помощ, а срещу интересите на хората, имащи право да получават интеграционни добавки. Като превеждат сумите на точно определена дата и определят достатъчно дълъг срок за ежемесечното им получаване.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България