Да не отричаме очевидното
А то е, че нашето управление беше най-успешното за последните 20 години
/ брой: 226
Румен ОВЧАРОВ
Имаше, мисля, в "Алиса в страната на чудесата", мисъл, че "като не знаеш къде отиваш, няма как да стигнеш там, където трябва".
Материалът, представен на НС на 25 септември т.г., е доказателство точно за истинността на тази мисъл...
В края на юли ни беше поставена задачата да подготвим документ, който да представлява нашата програмна визия за левия проект "България 2020" и също така конкретната политика на БСП за изборите през следващата година. На две от заседанията на председателите на съветите се опитах да поставя въпроса, че няма как в един материал да направим и визията за след 10 години, и да направим конкретиката за след няколко месеца. На втория път ми беше отговорено, че ще има два документа - единият ще бъде общият, големият - концепцията, в който конкретно ще бъдат казани нещата, а другият ще бъде политическият, краткият.
Опитах се също така да поставя въпроса, че
когато се прави Програма, тя има поне три задължителни елемента
Първият задължителен елемент са целите на тази програма.
Вторият задължителен елемент са политиките, чрез които се реализират тези цели.
Третият задължителен елемент са конкретните мерки, чрез които тези политики се привеждат в изпълнение.
Тогава ми беше отговорено, че ние не правим Програма, а правим концепция за Програма. В събота видяхме, че не е нито програма, нито концепция за Програма, не е нито "Основни параметри", както е записано в дневния ред на Конгреса, нито е кратка Политическа декларация, а е нещо ново, което пък се нарича тезиси, и което никой от съветите на НС, които работиха целия август и септември, не само не беше обсъждал, но и не беше виждал до 25.09.2010.
Още по-тъжно беше, че позициите на част от съветите (например на Съвета по бюджет и финанси) бяха напълно игнорирани от авторите на материала.
Можем да продължим с това уточняване на целта, към която се стремим, лошото е, че времето до конгреса става все по-малко. А още по-лошото е, че за разлика от много други документи, които ние като партия сме произвеждали, които, без да ни помагат особено, поне не са ни създавали проблеми,
този документ в определена степен е и вреден
Защо? Коя е алтернативата, която ние очертаваме с него? Авторите твърдят, че основният проблем за нерешените социални проблеми е финансовата стабилност. За тях очевидно финансовата нестабилност е социалдемократическата алтернатива, която ще реши социалните ни проблеми. За съжаление не толкова далечната ни история опровергава това твърдение. Казваме "Не" на балансирания бюджет в момент, в който целият Европейски съюз предприема драстични мерки, в т.ч. и санкции, за балансиране на бюджетите си.
Ние казваме "Не на ниските данъци" и казваме, че "Ще изпълним програмната си цел за увеличаването им". Ние казваме "Не на раздробената икономика", очевидно ще преминаваме към уедряване на икономиката.
Определяйки тези алтернативи, аз се питам
на кого всъщност правим алтернатива ние?
Кой в момента се опитва да стабилизира икономиката? Нима правителството на Бойко Борисов прави нещо за стабилизацията на финансовата система в България? Напротив, те една година правят всичко възможно, за да дестабилизират финансовата система в страната. Изхарчиха резерва, станахме "страната-нарицателно" за криене на данни, която ще бъде проверявана от Европейската комисия - първата страна. От страна-отличник от финансова гледна точка се превърнахме в страна-двойкаджия. Е, това го прави Бойко, той на практика ликвидира финансовата стабилност на страната.
И ние какво казваме? Нашата алтернатива - и тя е такава, и ние не искаме финансова стабилност, ние казваме "Не" на балансирания бюджет. Че Бойко ли иска балансиран бюджет? Кой бюджет му беше балансиран от досегашните? И в следващите три години няма да направи балансиран бюджет!
Твърдим, че икономиката е раздробена, Борисов вече я уедрява. Българската фондова борса е вече с над 50% държавно участие. Остава да видим кой ще бъде новият й мажоритарен собственик, определен от ГЕРБ.
Нашата визия за след 10 години
фактически е това, което Бойко Борисов прави днес. Едва ли тази перспектива ще увеличи избирателите ни. Всъщност ние правим алтернатива на собственото ни управление допреди една година. И което е по-тъжно - ние на практика с този документ отричаме резултатите от това управление. Защото правителството, което направи най-много за финансовата стабилизация на страната, натрупа най-голямата част от фискалния резерв, беше нашето правителство. Правителството, което правеше балансираните бюджети и наливаше излишъци във фискалния резерв, беше нашето правителство. Правителството, което въведе най-ниските данъци, беше нашето правителство. Т.е. ние се отричаме от резултатите, които постигнахме за четири години - най-добрите четири години за последните 20 и в икономически, и в социален, и в политически план. Не знам дали авторите на материала разбират, че обявявайки управлението ни за провал, отнемат на БСП и последната опора, от която може да се бори за ново обществено доверие. Няма как обаче да завоюваме това доверие, ако продължаваме да бягаме като партия от отговора на въпроса: защо, въпреки тези социално-икономически резултати, бяхме разгромени на изборите.
Този материал е построен по този начин, защото той ни връща към отдавна забравени времена, в които ние си определяхме някакви тези за вражески и започвахме да ги громим. В материала
врагът е неолибералният модел
Неолибералният модел трябва и може да бъде коригиран. Не съм съгласен с това, че резултатите от нашето четиригодишно управление могат да бъдат пришити към неолибералния модел. Напротив, то беше първата сериозна алтернатива на този неолиберален модел. Няма как да бъде отречено, че за четири години през бюджета като държавни разходи започнаха да се харчат двойно повече пари, че два пъти се увеличиха плащанията за здравеопазване и образование, за другите социални сфери, че два пъти се увеличиха доходите, пенсиите. Значително по-бързо и с по-високи темпове, отколкото растеше икономиката на страната и производителността на труда в страната. Т.е. бяха направени действия, които сериозно се разминават с постулатите на неолибералния модел. Именно по време на нашето правителство бяха поставени на първо място реалните проблеми на хората - доходи, социална политика, образование, здравеопазване.
Изключително забавно е и
отново размаханото твърдение
че прогресивното подоходно облагане е някаква изконна социалдемократическа ценност, отличителна черта на лявото. Ако беше вярно, "десните ястреби" Рейгън и Тачър, а и съвременните им последователи - от Меркел до Саркози и Берлускони, би трябвало да бъдат обявени за левичари. Никой от тях не се е отказал от прогресивното облагане.
Изкопаването на постулати и догми, мухлясали с годините, и от опита те да бъдат превърнати в някакви изконни ценности, около които трябва да се върти животът ни непрекъснато, е връщане много далеч в миналото. И някога така си повтаряхме, че плановата икономика е много добра, че капитализмът е загнил, само че от това социализмът не спечели икономическата битка с капитализма. И сега можем да продължим да си говорим за прогресивното подоходно облагане. Но социалистическата ценност, принцип е социалната справедливост и тя означава наистина да вземеш повече от богатите и те да направят своя по-висок принос в реализацията на обществените интереси. Прогресивното данъчно облагане е един от възможните механизми, чрез който може да се реализира този принцип. Ние го реализирахме с намаляване на данъчното облагане. БСП като основна партия в правителството, намалявайки данъците,
събра три пъти повече от богатите, за да даде на бедните
Това е реална социална социалистическа политика. Сигурно ще се наложи в определен момент да се отмени и плоският данък и въведе прогресивно подоходно облагане, но не защото така е казал някой преди 100 години, а защото реалната обстановка, в реалния момент, в реалната държава ще го наложи.
И това според мен е един от най-важните уроци от четиригодишното управление на БСП, че БСП стана партия, която работи в реалния живот, а не робува на догми и на идеологеми отпреди сто години.
И ще бъде абсолютна грешка сега да я връщаме пак там.