Човечеството трябва да е благодарно

На 9 май народите отново ще отбележат историческата победа, постигната над нацистка Германия през 1945 г. Десетки народи от антифашистката коалиция  имат принос към тази победа. Крупен без съмнение е приносът на Съединените американски щати и Великобритания за крайната победа. Решаващо значение за победата над хитлеристка Германия има все пак Съветският съюз. Съветската армия не просто победи в двубоя с хитлеристка Германия, а предотврати застрашила цялото човечество политическа, социална и природна катастрофа. Победата на Германия и на нейните съюзници във Втората световна война вещаеше именно това - една всеобхватна човешка катастрофа.

Към 22 юни 1941 г., когато започна войната срещу Съветския съюз, хитлеристка Германия притежаваше мощна, добре въоръжена, добре управлявана и силно мотивирана в нацистки дух армия. От 3 милиона войници в навечерието на Втората световна война, немската армия през 1943 г. наброява вече 11 милиона. Това е армия, способна да води с успех мащабни военни действия срещу всеки противник. При това в услуга на немската военна машина бе поставена практически цяла Европа. 

Една част от европейските държави са съюзници на Германия. През ноември 1940 г. Унгария, Румъния и Словакия се присъединяват към Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония. На 1 март 1941 г. към Тристранния пакт се присъединява България. През 1941 г. съюзник на Германия става и Финландия.  Дружески отношения с Германия поддържа фашистка Испания. Останалите европейски държави са разгромени и окупирани от Германия. През есента на 1939 г. Полша е разгромена и окупирана. През април-май 1940 г. Белгия, Холандия, Норвегия, Дания са също разгромени и окупирани. На 22 юни 1940 г. официално капитулира Франция. Тя е разделена, като една част, по-голямата, е окупирана от Германия, а другата половина, оглавявана от профашисткото правителство на Петен, започна най-тясно сътрудничество с нацистите. Югославия, Гърция и Албания също са окупирани. Предадената в Мюнхен Чехия е превърната в протекторат на Германия. Австрия търпи така наречения аншлус и става непосредствена част от Германия. Германия и Италия владеят Северна Африка, германският флот господства в Атлантическия океан и Северно море. Окупираните части на Съветския съюз също са подчинени на нуждите на немското оръжие.
Цялата тази непозната в историята на човечеството военна мощ се стоварва върху  Съветския съюз. Във войната срещу Съветския съюз непосредствено участват и армиите на Италия, Унгария, Румъния, Финландия, Хърватска. Испания изпраща на Източния фронт така наречената синя дивизия. Във войната срещу Съветския съюз участва косвено и България, която осигурява на Германия огромни количества храни и необходими за войната материали. Тя, освен това, като окупира значителни части от Югославия и Гърция, освободи за Източния фронт десетки немски дивизии.
Естествено бе в първите месеци на войната неподготвеният за агресията Съветски съюз да понесе тежки загуби. За няколко месеца войските на Третия райх и неговите съюзници завладяват огромни територии, а през зимата на 1941 г. стигат и до Москва. Но великата държава бързо се изправи на крака, за да обърне чрез редица успешно проведени операции хода на войната.
От всички големи сражения на Източния фронт две преди всичко заслужават подчертано внимание: битката за Москва и битката за Сталинград.
Битката за Москва бе битка за града-символ на съветската държава. Падането на столицата щеше да има без съмнение голямо морално-политическо значение, но то нямаше все пак да реши изхода на войната. Съветската държава, останала жива, щеше с нарастваща мощ да продължи борбата до разгрома на противника. Но Москва все пак не падна. Тъкмо при Москва вермахтът претърпя своето първо голямо поражение.
Друга характеристика има битката за Сталинград. Сталинград се намираше на пътя към петролните залежи в Каспийския регион. Германия изпитваше остър недостиг от петрол. Без петрол танковете и цялата друга моторизирана техника се превръщаше в мъртво желязо. (Именно поради липсата на петрол немската армия загуби редица важни битки, между които и битката в Ардените през зимата на 1944-1945 г.) Битката при Сталинград бе следователно битка на живот и смърт както за Третия райх, така и за Съветския съюз. С петрола от Каспийско море, който възлизаше на няколко милиарда тона, нацистка Германия щеше да продължи с пълна сила своята инвазия. Можеше да се очаква падането на Москва, а по-нататък и разгромът на съветската държава. Битката за Сталинград може следователно да се смята за най-важната битка в цялата Втора световна война.
Падането на Сталинград щеше да бъде катастрофа не само за съветската държава, но и за цялото човечество. След като са овладели цяла Европа, силите на световното зло щяха да овладеят и цяла Азия. От запад щяха да нахлуят хитлеристките орди, от изток - японските милитаристи, които и без това бяха вече окупирали големи части от азиатския материк. Така, придобили огромни човешки и материални ресурси, Германия и Япония ставаха ужасяваща военна сила. Човечеството нямаше да се примири със съдбата, която му подготвяха, но войната за неговото спасение щеше да бъде повече от жестока и щеше да продължи може би с десетилетия. За много поколения човешки същества животът щеше да се превърне в несекващо страдание.
За щастие Сталинград не падна. Апокалипсисът не се състоя. Армиите на Третия райх бяха разгромени. Съветското знаме на победата се развя над германския райхстаг. С цената на повече от 26 милиона жертви народите на Съветския съюз спасиха не само себе си, не само народите на Европа, а цялото човечество.
Ето защо на 9 май, Деня на победата, благодарност към народите на Съветския съюз дължат да изкажат всички, включително и неблагодарните.