Анна Янева:
Чака ни гореща политическа есен
Провалът на ГЕРБ в икономиката е убийствен, обществото за една година чу само приказки, но не видя никакви резултати, казва депутатът от Коалиция за България
/ брой: 179
АННА ЯНЕВА е родена в София през 1955 г. Завършила е УНСС - специалност организация и управление на МТС, и АОНСУ със специалност управление на социално-политическата дейност. Между 1990-1991 г. е зам.-кмет на община "Триадица", до 1996 г. е експерт в Градския съвет на БСП-София. Била е общински съветник от групата на левицата в столицата между 1991 и 2005 г., зам.-председател на комисията по финанси и бюджет в СО. В правителството на Сергей Станишев е зам.-министър на икономиката и енергетиката. Член на НС на БСП и на ГС на социалистическата партия в София. Депутат от Коалиция за България в 41-вото НС.
- Г-жо Янева, вие сте депутат от София и се сблъсквате почти всекидневно с проблемите на столичани. Какви са впечатленията ви, как хората приемат управлението на София, какво искат да се промени и знаят ли къде да потърсят съдействие за решаване на проблемите си?
- През последните два месеца като народен представител от София заедно с г-н Румен Овчаров организирахме приемни в редица столични райони. С нас на срещите с граждани участваха и общинските съветници от БСП, които отговарят за съотвения район. Огромна част от проблемите, които гражданите поставяха, касаят именно местната власт и местното самоуправление. Това бе повод да поискаме среща с кмета на София Йорданка Фандъкова. В разговора този вторник участвахме аз, Румен Овчаров и общинските съветници Гергана Алексова, Жельо Бойчев и Георги Кадиев. Целта ни бе да поставим въпросите и проблемите, които вълнуват хората, и най-важното - да поискаме решението на тези проблеми.
Ще подчертая един от най-болезнените казуси - намерението на Столична община да изгради гробище в Казичене. По този повод вече има силно обществено недоволство, проведоха се и няколко протеста. Хората от Казичене не са категорично против това в района да има гробищен парк. Недоволството им е за първоначално определеното място, което според тях не отговаря на изискванията. Там има високи подпочвени води и това би създало други проблеми на живеещите наоколо.
- Смятате ли, че г-жа Фандъкова достатъчно отговорно се ангажира с решаването на казуса? Тук става въпрос за вече разписан градоустройствен план, а и позицията на главния архитект Петър Диков е непоколебима.
- Така е. Затова поискахме да се търсят други варианти. Г-жа Фандъкова пое ангажимент пред нас този въпрос да се решава открито в СОС, ако трябва и с участието на депутатите от София. Нужно е да има достатъчно прозрачност как се взимат решенията, да стане пределно ясно на столичани кой, как и защо заема определена позиция. Поехме ангажимент да проследим развитието на казуса и най-вероятно през септември отново ще посетим Казичене.
- Какви други проблеми на столицата са във фокуса на левицата?
- Огромен проблем за софиянци е и опазването на зелената система и конкретно застрояването на Южния парк. Разрешителното за изграждане на атракционен комплекс на територията на парка създаде доста напрежение сред столичани от всички райони на града. Появи се гражданско недоволство. А ние като политическа сила станахме инициатор на подписка срещу това строителство с няколко ясни предложения, които нашите общински съветници връчиха на кмета на София. Подобни проблеми има и в Северния парк, и в Западен парк, и в изграждането на парк Възраждане, и изобщо с всички градинки в София. Затова на срещата с Фандъкова настояхме за ясни правила. В Южния парк има доста терени, които са реституирани, а хората искат да бъдат обезщетени. Но ако се случи подобен прецедент, той може да предизвика лавина от подобно строителство.
Поставихме и въпроса за район Студентски, където бе приет подробният устройствен план. Там са т.нар. зелени дробове на Студентски град. Искаме категорична гаранция, че те ще бъдат запазени. Защото там има аналогичен проблем - частни собственици на зелени терени, които вероятно имат желание да строят. Трябва да се намери начин да им се осигури нужното обезщетение.
Наясно сме, че това не е проблем, който може да се реши за няколко месеца. Нужна е обаче воля от страна на общината и управляващите. Винаги съм отстоявала правилото, че ако искаме да управляваме за хората, трябва да управляваме с хората.
Друг въпрос, който поставихме, е канализацията на цялата Южна дъга. Една трета от столицата реално няма канализация. Говорим за столица на държава, член на Европейския съюз. Проблемът е стар. През 1999 г. кметът Стефан Софиянски каза да сключваме договора с концесионера и "Софийска вода" за три години ще изгради канализацията на Южната дъга. Нищо подобно. Всъщност един от големите проблеми на София е "Софийска вода". Те вече десет години са в столицата, а по някакъв начин да сме усетили промяна по отношение на водоснабдяването и канализацията?
Отново говорихме и за недостига на места в детските градини. Огромна част от хората поставиха пред нас именно този въпрос. Когато се затваряха детски градини преди години, управляващите твърдяха, че отглеждането на децата е работа на семейството, а не задължение на общината. Тогава се реституираха сгради на детски градини, продаваха се терени и сгради - и на градини, и на училища. Отдаваха се под наем, и то с дългосрочни договори. Това е проблем, роден от недалновидно мислене. От липсата на потенциал да се решават дългосрочни проблеми на обществото. В резултат София има огромен проблем, за чието решаване ще трябва да минат много години.
Румен Овчаров засегна и темата за "Топлофикация-София". Трябва обстоен анализ на състоянието на дружеството, оттам да се тръгне към стратегия за развитие и преструктруриране на дружеството. Защото то е изграждано отдавна, при други икономически условия. Най-важното е всичко това да доведе до връщане на доверието на гражданите в "Топлофикация".
- Подходът БСП да бъде гласът на гражданите пред местната власт в София ще стане ли постоянен? Лично Георги Кадиев още при предишната си кметска кампания обяви приемни за столичани.
- Бих казала, че това наистина е наша постоянна работа. Сега го направихме по по-различен начин и работехме заедно - депутати и общински съветници. Моите колеги в общината още по-активно приемат граждани. Важното е това да е обявено и хората да знаят към кого могат да се обърнат. Това, убедена съм, трябва да е наша всекидневна работа.
- Сред софиянци има наслоено мнение, изказвано неведнъж и от общински съветници, че моделът "Софиянски" все още не може да бъде изкорененен. Т.е., че София все още не е на столичани, а на няколко бизнес групировки.
- Нямам пряк поглед върху работата на Столична община и СОС, но най-важното е да се решават проблемите на хората. Софиянци трябва да почустваме, че сме част от това управление, а не че някой друг взима решения за бъдещето ни без наше знание и участие. Наистина ми се иска София да придобие европейски вид - нещо, за което всички софиянци мечтаят. Но за съжаление май все още сме далеч от тази цел.
- Като депутат каква е вашата прогноза за есенната сесия на парламента, а и на общината. Очаквате ли засилване на общественото недоволство от това управление?
- Очаквам доста гореща есен. Казвам гореща, защото всички виждаме, че нищо не се случва. Това е истината. Имаме много приказки, а реални действия няма. Примери можем да дадем много. Като човек, който се занимава с икономика, ме боли най-много, че сегашните управляващи не правят нищо в тази насока. Няма никаква подкрепа на реалния бизнес. Четох скоро интервю на министър Трайков по повод една година управление. Там той повтаря на няколко пъти, че икономиката тръгва. Това изобщо не е вярно. Имам предвид, че подкрепата за бизнеса никаква я няма. Да вземем оперативна програма "Конкурентоспособност". Тя е едно от средствата, с които директно може да се подпомогне бизнесът. Говорим и за малки, и за средни предприятия, и за големия бизнес. Една година тази оперативна програма на практика не работи. Ако има усвояване, то е само по договори, сключени още от предишното правителство. Реално за десет месеца са отворени само две процедури за малки и средни предприятия, и то за нищожни пари - някъде за около 150 млн. лв. А ако имаме предвид, че средният размер на помощ е около 1 млн. лв., може да си направим извода колко фирми ще бъдат подпомогнати - едва 150. Да не говорим, че парите ще бъдат усвоени чак догодина, някъде в началото на есента. Такова е технологичното време.
- Това е само един пример за разнопосочните сигнали, които ГЕРБ подават към бизнеса, към чуждестранните инвеститори. Дали според вас това е заради некомпетентност от страна на управляващите или е път към някаква цел, която са си поставили?
- Сигурно може да говорим комплексно. Вероятно е и некомпетентност, и нежелание, и невъзможност. Просто не може да се дават разнопосочни сигнали към бизнеса. Спомнете си какво повтаряха Борисов и Дянков м.г. по това време - ще намаляваме ДДС, ще намаляваме осигуровките... Да, осигуровките бяха намалени, но сбъркаха - само с 2 процентни пункта. Няма как да няма несигурност в бизнеса за това какво ги чака в данъчното законодателство. Това е причина да спират и чужестранните инвестиции. Тук провалът е убийствен. Всички разбираме, че е криза, но когато има стабилна финансова система и предвидима данъчна система, инвеститорите сами ще дойдат.