Бюджетна и дългова политика в ЕС и в България
Наличието на голяма зона за бюджетно маневриране позволява безпроблемно повишение на държавния дълг до 28-30% от БВП
/ брой: 287
Общо за ЕС-28 бюджетният дефицит за 2012 г. е бил 3,9% от БВП, а за 2013 г. се очаква 3,5%. Най-висок дефицит в 2012 г. е имала Испания (10,6%), а за 2013 г. се очаква рекордьор да е Гърция с 13,5%. През 2012 г. само в Германия е имало бюджетен излишък от 0,1%, а за 2013 г. очакват 0,0%. Дефицитът у нас през 2012 г. е бил 0,8%, а за 2013 г. се очаква 2,0%.
Общо за ЕС-28 държавният дълг в края на 2012 г. е бил 86,6% от БВП, а за края на 2013 г. се очаква 89,7%. В края на 2012 г. най-висок е бил дългът на Гърция - 156,0%, а в края на 2013 г. очакват 176,2%. Най-нисък в края на 2012 г. е бил в Естония (9,8%), следвана от България (18,5%), а за края на 2013 г. се очаква 10,0% в Естония и 19,4% в България.
Дълговото предизвикателство
Показателят за държавния дълг е силно инерционен. Той трудно се поддава на резки промени, особено на намаление. За ЕС няма достатъчно дълги статистически редове, за да установим средногодишното му изменение. Средно за периода 1999-2003 г. държавният дълг в еврозоната е бил 69,3% от БВП, а за 2013 г. очакват 95,5%. Средногодишното му повишение е с 1,87 процентни пункта. При същия темп на изменение, за да бъде сведен обратно до допустимите 60%, са необходими 20 години. Намалението на задлъжнялостта обаче е по-трудно и по-бавно от нейното повишение. Поради това може да са нужни 25-30 години за свеждането й до допустимите от ЕС - 60% от БВП. И то ако се провежда твърда политика за намаляване на дълга.
Най-развитите страни в ЕС следва да поддържат растеж от поне 2,5-3,0% и строга рестриктивна политика, за намаляване на дълга. А двете едновременно са несъвместими, понеже ограничителната политика потиска растежа. Представяте ли си пред какво дългово предизвикателство е изправена Европа през следващите години и десетилетия! Давате ли си сметка каква ще е социалната цена на това предизвикателство! Трябва да се търсят по-малко болезнени решения на този тежък проблем, за да не предизвикат ожесточена съпротива от обществото. Най-доброто решение е да не се допуска прекомерна задлъжнялост, примерно над 60-70%. Икономическите и социалните реалности обаче са много по-сложни от нашите желания!
Ако се обърнем към Германия - най-мощната европейска икономика, установяваме, че от 1994 до 2013 г. нейната публична задлъжнялост е нараснала с 23,1 процентни пункта, или с 1,22 пункта средногодишно. Ако се променя със същия темп, са необходими 16 години за свеждането й до 60%. И тук намаляването на задлъжнялостта ще става по-бавно от нейното повишение. Дори и на Германия ще са нужни около 20 години на едновременен растеж и рестрикции. А това е възможно само ако се разчита на голямо външно търсене. Но положителният търговски баланс на Германия ще води до отрицателни търговски баланси в другите европейски страни със съответните последствия. Проблемът за високата социална цена стои и пред нея. Да не говорим какво чака Гърция, Италия, Португалия, Ирландия и Кипър с тяхната трицифрена задлъжнялост, а също и няколко страни с дълг, близък до 100%.
Страните с най-нисък дефицит
Какво е положението в 10-те страни с най-нисък бюджетен дефицит и свързания с това държавен дълг (виж таблица 1)?
Какви изводи могат да се направят от таблица 1?
Първо. В повечето страни (в 7 от 10) очакват по-висок дефицит за 2013 г., въпреки усилията за неговото ограничаване. Правителствата са принудени да прибягват до по-големи дефицити през тези кризисни години. Това напомня за казаното от Кейнс преди 80-те години, че по време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим. То потвърждава и мисълта на нобелистите Стиглиц и Кругман, че стремежът към балансиран бюджет по време на криза е икономическо самоубийство.
Второ. Нараства и държавният дълг (в 9 от 10-те страни). Дори в Германия, чийто бюджетен дефицит намалява чувствително от 2010 г., дългът расте до 2012 г. и се очаква леко намаление едва през 2013 г. През следващите 10 години Германия, Унгария, Австрия и особено Италия, едва ли ще сведат публичния си дълг до 60%. Ако се замислим над цената на това намаление, ще възникнат много въпросителни относно социално-икономическата му целесъобразност, особено по време на рецесия или стагнация. Най-ефикасният път за чувствително намаление на задлъжнялостта е стабилният висок растеж от поне 3-4% за високо развитите страни и 5-6% за средно развитите, а също и по-високата конкурентоспособност на икономиката. Това обаче се постига трудно - изисква много време и огромни инвестиции.
Трето. Ако се отмени самоналоженият по инициатива на Дянков ограничител от 2% за допустимия бюджетен дефицит у нас и през следващите няколко години се придържаме плътно до 3%, пак ще сме между страните с нисък дефицит. През 2012 г. над 3% е дефицитът в 17 страни, над 4% в 12 и над 5% в 6. Натрупаният по предложения начин дълг може да достигне безопасните 28-30% от БВП, което не създава проблеми по обслужването му. През 2013 г. лихвените плащания по обслужване на нашия дълг са 0,8% от БВП, при средно 2,9% в ЕС. Преобладаващата част от този дълг трябва да се използва за високоефективни инвестиции по решаване на най-важни национални проблеми - растеж, заетост, доходи, конкурентоспособност.
Четвърто. България е между страните с най-нисък бюджетен дефицит и с рекордно ниска публична задлъжнялост, които съжителстват с масова бедност и остра социална поляризация, заредена с опасности от социални и политически експлозии през близките години. През следващите години у нас се очертава стагнация или минимален растеж при най-голяма бедност в ЕС. За предотвратяване на очертаващите се социални взривове в близко бъдеще нямаме друг изход, освен спешно, макар и скромно, повишение на потисканите дълго време доходи на най-бедните 2 милиона души. Това е възможно само чрез инструментите на преразпределителната политика. И преди всичко чрез радикална данъчна реформа, съчетана с подходяща бюджетна и дългова политика - придържане към 3% дефицит и постепенно повишение на задлъжнялостта до 28-30% от БВП. По този начин ще се облекчи, макар и леко, мизерията на 2 милиона души, и ще се запази финансовата, социалната и политическата стабилност.
Това е цената на солидарността, която си струва да бъде платена за запазване на социалния мир в сегашното тежко време. Това е и цената на 24-годишната погрешна политика на всички български правителства за съзнателно потискане на заплатите и пенсиите и реверанси пред капитала. За трайно и съществено подобрение е нужен стабилен ускорен растеж и висока конкурентоспособност, но това, както посочих, изисква 10-15 и повече години, огромни инвестиции и балансирана политика към труда и капитала. Живеещите в тежка мизерия обаче, не могат да чакат толкова дълго.
Ако това не бъде извършено, България е изправена пред разрушителни социални и политически сътресения с непредвидими последици. Единственото, което може да се предвиди сега, е, че цената на тези сътресения ще бъде много по-висока от предлаганото от мен увеличение на държавния дълг с няколко милиарда лева през следващите години. Не ми се иска да говоря за неподдаващите се на парично изражение разрушителни последствия!
Страните с най-висок дефицит
Подобен анализ е нужен и за десетте страни с най-висок дефицит (виж таблица 2).
Тук също могат да се направят важни изводи:
Първо. В повечето страни от тази група се очаква по-малък бюджетен дефицит за 2013 г. Това е нормално, понеже са поддържали много високи дефицити от години, а някои от тях - от десетилетия. Сега се налагат спешни ограничителни мерки поради натрупаните трудни, а в някои страни - невъзможни за обслужване дългове.
Второ. Това личи от данните в последните две колони на таблица 2. Въпреки бюджетните ограничения, дългът расте през 2013 г. в почти всички страни от тази група. Лихвените разходи по неговото обслужване през 2013 г. ще бъдат: в Италия - 5,4% от БВП, Ирландия - 4,6%, Португалия - 4,3%, Унгария - 4,2%, Гърция 4,1% и т.н. Както вече споменах, в България са 0,8%.
Трето. В някои от страните (Гърция, Ирландия, Кипър, Португалия) повишението на дълга е тревожно голямо, а гръцкият дълг не подлежи на обслужване без масирано външно финансиране. В други страни (Испания, Великобритания, Франция) задлъжнялостта е над 90% от БВП, което също поражда напрежение при обслужването. Тези страни трябва да прилагат ограничителна политика, която пък потиска растежа, затруднява и отлага излизането от високата задлъжнялост. Това личи от посочените по-горе високи лихвени разходи, които отклоняват ресурси от производително инвестиране за други важни цели. Не е възможно горните страни да разчитат главно на износа, защото няма кой да поеме негативите на отрицателните търговски баланси.
Четвърто. На фона на тези страни положението у нас по бюджетния дефицит и особено по държавния дълг е далеч по-добро. Това създава по-голяма зона за бюджетно маневриране и допускане на постепенно повишение на дълга до към 28-30% през следващите кризисни години. След време, с възобновяването на растежа от 4-6%, при нужда може да се приложи политика на бюджетни излишъци. Това едва ли ще се наложи. Несериозно е да се твърди, че няколкото милиарда допълнителен дълг през следващите години ще са "тежко бреме за идните поколения". В условията на работеща икономика те ще бъдат издължени, преди да се появят оплакваните бъдещи поколения.
Изводът от този анализ е очевиден: дълговата позиция на ЕС е тежка, а на някои страни членки - много тежка. България е едно от малкото изключения. Това създава голяма зона за бюджетно маневриране, която трябва да се използва за облекчаване страданията на хората.