Борбата с корупцията - спорт или съзерцание

Преди време работех в една държава, която много дълго време се управляваше от една партия. Имаше и парламентарна опозиция, и демокрация, но изборите печелеше тази партия. Случи се така, че по същото време, за първи път, изборите спечели опозицията. На един прием присъстваше новият министър на външните работи. Той веднага бе заобиколен от дипломати и след поздравленията последва неизбежният въпрос: "Г-н министър, вашата партия спечели изборите с обещанието да пребори корупцията. Бихте ли ни казали как възнамерявате да го направите." "Господа - усмихна се министърът - преди да говорим за борба с корупцията, нека си изясним какво е корупция. (Да внимават незнаещите.) Ще ви дам пример: Вие идвате в министерството в неприемно време и пазачът не ви пуска. Вие му давате една пара и той се прави, че не ви вижда. Това не е корупция, това е бакшиш. Отивате при чиновника и той не желае да реши проблема ви. Вие му давате сто пари и той го решава. Ето, това е корупция и ние ще я горим с нажежено желязо. Но вашият проблем остава нерешен. Тогава вие идвате при мен. Това ще ви струва хиляда пари, но това не е корупция, това са партийни фондове." Ето, това е първият принцип на ГЕРБ в борбата с корупцията. В партията съществуват обръчи от високи, по-високи и най-високи "етажи", където по презумция няма корумпирани. Присвояваните от тях средства са

партийни фондове

Част от тях укрепват партията - естествено, в интерес на целия народ, защото, както те самите ни информират, само тяхната партия може да ни доведе до всеобщото щастие. Другата част осигурява личното им щастие, сега и желателно завинаги.
Предполагам, всички помним афоризма "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Това е вторият принцип в антикорупционната политика на ГЕРБ. Ако някой от управляващите, извън защитените обръчи, независимо от позицията му, или пък някой от опозицията, наруши закона или морала, той се оставя да потъне. Нещо повече - цялата платена агитка пляска с ръце и крака по водата и крещи "Вижте ни какви сме честни и приципни!" Ако обаче се дави вътрекръгов човек, към него се протягат ръцете на всички потенциални удавници. Наскоро видяхме и двата случая. Вторият аспект на този принцип е потенциалните удавници да не изпускат от ръцете си борбата с корупцията.
За десет години във властта ГЕРБ създадоха перфектна мрежа от "свои хора", която като октопод се е впила в държавната и местната администрация, в съдебната власт и в медиите. Тази мрежа до голяма степен осигурява изборните победи на ГЕРБ и прави корупцията толкова трудно преодолима.
В България съществува уникална ситуация. Имаме законоопазващи органи. В други страни, където с корупцията се борят по-успешно, има закононалагащи органи. Каква е разликата? Законите не се нуждаят от охрана. Тях, за разлика от бюджетните и европейските средства, никой няма да ги открадне. Те се нуждаят от спазване и прилагане, така че да не са "врата в широко поле".

Как се налагат законите?

В Англия в далечното минало на лондонския мост са стояли набити на кол главите на закононарушителите. В по-цивилизовани времена те са заменени с бесилки, за да стигнем до днешните затвор или глоба. Но винаги наказанието е било неотвратимо и обществото е приело това.
Около новия законопроект за борба с корупцията споровете бяха кой да назначи шефа. За съжаление, макар това да има някакъв морален смисъл, не е основното. Освен ръководител, ще има и членове. Тях също трябва да ги назначават. Не се спори обаче какви трябва да са тези хора като специалисти, морал, почтеност, какви ще са пълномощията им. Разполагаме вероятно с най-много органи за борба с корупцията по високите етажи на властта на глава от населението и на всички тях са им извадени няколко много важни зъба. Обръщали ли сте внимание, че когато се говори за корупция в съдебната власт, критиката винаги се насочва към прокурори и съдии? В сянка остава жилото на борбата със закононарушенията - следствието. А от това какви факти следователят ще открие, какви ще скрие и как ще представи резултатите от разследването зависи целият следващ наказателен процес. Затова с такава ярост управляващите оспорват и отнемат разследващите функции на органите за борба с корупцията по високите етажи на властта и те "изучават и анализират" корупцията. Новият проектозакон на ГЕРБ създава поредния орган за съзерцаване на корупцията.

Има ли изход

от тази октоподна ситуация? Има. Но той е в областта на мечтите. В момента няма сила, която да го приложи. Но нека помечтаем! Всички органи, комисии и пр. нахлебници в борбата с корупцията трябва да се заменят с група от 9-11 разследващи прокурори с висока квалификация и лична почтеност, подчинена само на закона. На нея се подчинява отряд от 100 жандармеристи, със същите качества, за охрана и респектиране. Задача - смазване главата на октопода, в която са представени всички власти. Пипалата или ще се свият и скрият, или ще се изрежат. Втора задача - разширяване кръга на хора с квалификация и почтеност по ръководните постове и отстраняване на корумпираните. Такива задачи се решават за дълъг период и изискват подкрепа и контрол на цялото общество. Не е важно дали котката е бяла или черна. Важното е да лови мишки.