Българските интереси в ЕС

На 1 април 2014 г. в. ДУМА публикува моята статия "Индустриализация, реиндустриализация и световна търговия", а на 16 април - "Реиндустриализацията в България и общият европейски пазар". Изпратих ги, както и другите досега, по електронната поща на мои колеги и приятели във и извън България. В т.ч. и на мой познат - българин, който от години работи в институция на ЕС. На 24 април получих интересно писмо от него, което е добре да достигне и до читателите на ДУМА. Ще спестя името, за да не му създавам неприятности. Предавам писмото без моя редакционна намеса, защото му се доверявам напълно:

"Здравейте, проф. Ангелов,
Прочетох двете статии, които изпратихте с последното си писмо, с чувство на удовлетворение. Бих казал удоволствие, ако проблемите не бяха толкова болезнени. Статиите са много точен анализ на истинските проблеми на България, още повече че Вие описвате проблемите от две страни - погледнато отвътре чрез разрушаването на българската индустрия, и погледнато отвън чрез налагането на България на международна рамка, неадекватна за българската ситуация.
Бих искал да добавя още една гледна точка към вашия анализ. Гледната точка на човек, работещ от години за Европа.
Искам да започна с обяснение какво представляват еврочиновниците. Ние сме едни най-обикновени администратори, които се занимават с подписване на договори и управление на финанси. Естеството на работата пречи да бъдем експерти по каквито и да било теми. Има колеги, които се смятат за експерти, но това е заблуда на хора, които живеят от години изолирани от реалния живот. Поради това, че не са експерти, за всичко, което се прави, те имат нужда от експерти, които намират в страните членки. Разбира се, тези експерти идват от държави, които имат съответната индустрия, съответните интереси, парите да прокарват тези интереси и мотивацията да прокарват свои интереси. Резултатът е, че политиките, прокарвани от ЕК, са политиките на заинтересованите страни. Поради тази причина много успешно се прокарват бизнес интереси на определени индустрии, определени държави, определени предприятия. Добър пример е законът за енергоспестяващите крушки, прокаран от лобисти на "Сименс" и "Осрам". Никой от еврочиновниците не си задава въпроса какви ще са последствията от една директива за страни като България. Всъщност има изискване за икономическа оценка на всички юридически инициативи, но те отново се възлагат на експертите на заинтересованите страни. Много от политиките са положителни, ако България се разглежда заедно с Германия (8 към 80 е ясно кой натежава). Просто България не е интересна...
Факт е, че за съжаление много политики на комисията служат за прокарване на

лобистки интереси

Това, колкото и абсурдно да звучи, става без разбирането на еврочиновниците, които в повечето случаи не могат да разберат икономическите последствия от дадена директива. С голяма доза неразбиране защитават идеални цели със съмнителни икономически последствия.
Жалко е, че България в момента е с малко самочувствие и не защитава своите интереси. Работата на нашите дипломати и представители в Брюксел е да казват "Не!" на вредните за България инициативи. Но позицията на България е толкова неефективна, че не може да постигне нищо. Експертите, които се изпращат, не смеят да вземат думата, не могат, а и не смеят, да се изкажат...
Например България от години подава странни данни за заетостта, вместо да покаже докъде е потънала, като постави проблема на масата и поиска допълнителни средства и помощ. Декларирането на проблема "загуба на работни места" е единственият начин да се постигне нещо от съюза, но поради някаква причина нашите политици предпочитат да мълчат и българите да страдат???
Задавам си и въпроса кога България ще каже на комисията, че няма нужда от 1 млрд. инвестиции в железниците (което е 14% от разтръбяваните помощи за България), които ще потънат в джобовете на "Сименс" и други западноевропейски фирми?
За България ще е невъзможно да прокара каквато и да е протекционистка политика, защото това ще означава разпадането на Евросъюза. Видяхме колко пари дадоха на Гърция, за да запазят еврото. Официалните протекционистки политики са много по-сериозен проблем, защото това означава разпадането на Митническия съюз, който е основата на обединена Европа. Може би Европа на две скорости би била възможност, но бих бил дал много да видя някой да постави въпроса за две митнически тарифи пред Германия. Те си представят това по съвсем различен начин - по-силен Шенген, по-голям контрол, по-малко права, по-малко влияние... Освен това, Германия е първата, която ще възрази, най-големият износител - изнася, мисля, над 60% от стоките си в ЕС. Няма да ни позволят.
България е в патова ситуация, от която няма лесен изход. Не само че ни разрушават икономиката, но и непрекъснато ни унижават. Не че нашите политици не заслужават да бъдат унижавани, дори в Европарламента се държат комично, но

защо унижават българите

За мен възможен изход е да следваме примера на западноевропейските държави. Особено на Люксембург. Всяка дейност е с разрешителен режим, всичко е регулирано от държавата, от професионални организации, от профсъюзи. Свободата в много икономически сфери съществува, но се разрешава и постига много, много бавно. Ако не си местен, няма смисъл да започваш. Има много места, където може да се прилагат такива подходи, и хората от съответната сфера са най-добре подготвени да се справят. Пример - вносът на мляко трябва да бъде одобрен от българската асоциация на млекопроизводителите, млякото трябва да се тества, най-вече за химикали, които са проблем в чужбина. Това, че няма тестове, всичко става бавно и млякото се разваля докато чака, не е проблем на асоциацията. В същото време местните производители са освободени от това изискване.  Сигурно не описвам точния подход, но има юристи, които могат да се справят. Друг пример - вносни домати могат да се търгуват само на определени борси и всички партиди да се тестват (за което да се плаща). Борсите, разбира се, имат ограничен капацитет и не могат да поемат повече от едно малко количество. Това са редовни процедури тук, всички законни. Забраната за износ на българско мляко и млечни продукти в Германия за много години (по хигиенни причини) беше точно такава политика. Това е играта на Европа - запазени марки, географски райони, патенти. Това замести митата.
Тук основна роля могат да играят отрасловите професионални организации, профсъюзи, на които държавата трябва да окаже силна подкрепа и да приеме всяка протекционистка микрополитика с идеална цел и аргументацията на еврочиновник - екология, хигиена, здравеопазване, сигурност, качество, енергоспестяване... Това е обединена Европа.
Истината е, че в момента патенти, авторски права, запазени марки, всичко, включено в понятието интелектуална собственост като съвкупна система за икономическа защита, замести митата и тарифите на СТО и Европа. Една система за протекционизъм замести друга.
Надявам се, че не ви отегчих с моето писмо, но трябва да споделя с някого това, което мисля. Тежи ми, че толкова българи трябва да живеят в мизерия заради глупостта на политиците ни.
Приятна вечер!"

*    *    *
И на мен ми тежи. Нашите делегати в международните организации нямат самочувствието, куража, чувството за отговорност пред родината, а може би и професионализъм, за да защитават българските национални интереси. Така беше до 10 ноември 1989 г., така е и сега. Те преразказват в ООН внушенията на новия ни голям задокеански брат, а в ЕС - на големия ни европейски брат - Германия. Бойко Борисов го призна публично и дори се гордееше с послушанието си пред г-жа Меркел.
Потвърждават го и личните ми наблюдения като служител на ООН в продължение на 12,5 години. През последните 24 г. виждаме същото, дори още по-сервилно послушание от нашите представители. Върхът на блюдолизието беше по време на преговорите за присъединяването ни към ЕС. Като се завърнат в София или пред акредитираните български журналисти в чуждите столици, те се представят като героични защитници на българските национални интереси. За съжаление, това не е вярно. В заседателните зали се държат като кротки безгласни статисти, а в някои случаи и като старателни изпълнители на внушения, обслужващи чужди интереси. Казваха ми го мои приятели - българи и чужденци, преки участници в преговорите по присъединяването и след това - в работните заседания на европейските институции. Нямам причини да не им вярвам! Като българин с международен опит се чувствам унизен, че такива фигуранти ни представляват там!
В интерес на обективността трябва да добавя още нещо. България е малка страна и не се ползва с добро име в международните среди. За тях сме страна на престъпността и корупцията, което не е далеч от истината, макар че престъпност и корупция има и при тях. И че немалка част от нашата престъпност и корупция е привнесена от тях през последните 24 години и сега се култивира пак от тях. Много често техни високопоставени личности корумпират наши сънародници - политици и хора от бизнеса.
Дори и ако нашите представители имат своя българска позиция, тя не тежи пред онези кръгове. Големите страни членки в тези организации се грижат преди всичко за своите интереси и когато те се разминават с нашите, се вземат решения в тяхна полза. За нашите интереси се държи сметка, само когато случайно съвпадат с техните. Ние не можем да го променим, а само да го смекчим, както правят други малки страни в ЕС. Особено ако има сговорчивост за общи позиции между малките страни членки и решимост за категоричното им отстояване. Това обаче се постига много трудно.
В коментари по последните ми статии в социалните мрежи и по електронната поща доста читатели пишат: "Напълно съм съгласен с написаното, само дето нямаме държавник като Виктор Орбан, който да въведе предложените от професора мерки." Аз бих добавил - и като моя добър познат от 30 години Вацлав Клаус, доскорошен президент на Чехия.
Знам, че писаното тук няма да се хареса на българските величия. С риск да си спечеля още неприятели сред тях смятам, че нашата общественост трябва да знае истината, която засега се премълчава грижливо. А тя е горчива. Интересите на България не се отстояват от нашите представители в международните институции и особено в ЕС, за разлика от полските, чешките, унгарските, словашките, румънските. Затова на предстоящите избори за Европейски парламент трябва да се изберат не послушни високо платени фигуранти, а знаещи и неподкупни личности, които да защитават достойно интересите на България.