Абсурден бал с гротескни маски
/ брой: 248
Отива си още една година от живота ни, но тя с нищо не подсказва, че той ще стане по-добър и по-спокоен. Тресавището, което ни принуждават да преминем, става все по-безмилостно и по-безнадеждно.
В такава действителност трябва да мислим за следващата година, в която за пенсионерите щяло да има някакво "голямо" увеличение на скромните им подаяния, предварително изядени от галопиращата инфлация. А жестоката статистика сочи, че средната продължителност на живота в родината ни е едва 72 години, с 13 години по-ниска от жизнеността в Испания!
Залисани в спекулативни далавери и угоднически подаръци към чуждоземните си настойници, днешните властници раздават милиарди левове, а бедните български граждани стават все по-бедни и все по-отчаяни. Става реч за милиони човешки същества!
Този абсурден бал с гротескни маски продължава и няма изгледи скоро да приключи, защото някому е нужно обществото ни да се раздира от страх, омраза и нетърпимост към различното мнение. Глад, болести и безнадеждност - с тях са опаковани коледните дарове на властниците към своя народ. Те дори не се посвениха да отнемат мизерните 50 лева като коледни бонуси за пенсионерите - най-заслужилата, но и най-беззащитна обществена прослойка.
Държава без образование, здравеопазване и култура не е държава. А ние отдавна се простихме с истинското образование. Днешното е лишено от най-важната си компонента - възпитанието. Без него и без изгонените от учебниците прекрасни творби на български писатели класици децата ни се превръщат в безчувствени роботи, загледани към чуждоземни университети, банки и компании, където ще вегетират, далеч от родители и приятели.
Макевиалисткият принцип за владеенето чрез разделение днешните властимащи използват със завидно усърдие. Гаврят се с най-монолитните български традиции, за да насъскват хората, въвличайки ги в безплодни и ненужни спорове. Опитаха се да посегнат на националния ни празник 3 март. А на тази дата преди 145 години бяха признати от цивилизования свят етническите граници на новоосвободена България, простиращи се от Тулча до Корча, от Ниш до Лозенград и от Видин до Солун.
Режат безмилостно паметници, под предлог, че ги демонтират, а всъщност оскверняват паметта на българската история, която трябва да опазим каквато е била, а не каквато се иска на стремящите се да я заличат от съзнанието на идващите поколения.
Идва новата 2024 година, програмирана отново да бъде неспокойна и турбулентна. И все пак надежда има. Тя е окрилена от вярата в справедливостта, от силата на добротворството.
И както е казал Вапцаров:
"Тя е бронирана здраво в гърдите.
И бронебойни патрони за нея
няма открити!
Няма открити!"