Празни обороти
/ брой: 65
Уж първокласният път Русе - София отдавна се е превърнал в декор от филм на ужасите, доказващ нагледно каква касапница са пътищата у нас. При последния негов епизод, в участъка между селата Телиш и Радомирци, се отиде лъчезарната Сияна. Това пак стана повод знайни и незнайни специалисти да се упражняват за пореден път по темата за това какви са причините за трагедиите по пътищата.
И в резултат - жертвите в катастрофи се увеличават успоредно със заканите, предложенията, програмите и идеите за подобряване на пътната безопасност. Години наред политици, магистрати, полицаи не спират да дават "компетентни" мнения по темата, да предлагат и приемат какви ли не закони под лозунга за справяне с пътното хулиганство. Дори се стигна до абсурда, при пределно ясен отговор, АПИ да брои 200 хил. лв. за проучване дали хората са доволни от състоянието на пътищата у нас. И въпреки това баталните сцени по пътищата не секват. Ако пътува човек из страната, не може да не забележи, че надгробните паметници до пътищата вече догонват по брой пътните знаци.
А някой едва ли вече си спомня, че съществува и специална Държавна агенция по пътна безопасност, която бе създадена след катастрофата край Своге, отнела живота на 20 души. Намеренията бяха тя да контролира контролиращите - т.е. ведомствата, които имат отношение към пътната безопасност и също са с контролни функции, и да координира действията им. До момента нейната дейност е свързана основно с писането на доклади, с които никой не се съобразява. За пътната безопасност отговарят 5 министерства, с други централни институции бройката им става 11. Със споменатата агенция институциите станаха 12. Това се оказа поредната безполезна бюрократична структура, която само ще харчи бюджетни пари, без това да има някакъв ефект и имитира псевдоконтрол.
Единствената безумна идея, която роди преди време шефката на агенцията, е да праща 60-годишните шофьори на психотест. Към всичко това трябва да прибавим и провала на бонус-малус системата, която също има отношение към пътната безопасност. Така и не се прие като правило и идеята, че щом човек седне зад волана пиян и дрогиран и причини смърт, това трябва задължително да се приема за умишлено убийство и наказанията да са жестоки. И докато властта върти на празни обороти и политиците се карат за парите за пътните ремонти, хората гинат по пътищата заради тяхното състояние и калпавото законодателство.