Всички изкуства ме вълнуват

НИКОЛА ПОПОВ е роден в София през 1997 г. Завършил е класическо пеене през 2020 г. в класа на проф. Илка Попова и проф. Николай Моцов в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Има магистърска степен по театрално изкуство от НАТФИЗ, а през 2024 г. специализира оперно пеене в Академия "Борис Христов" при Българския културен институт в Рим. Сега е редовен докторант по "Музикално-сценична режисура" в НМА. От 2017 г., като гост-солист в Софийската опера и балет, за пет поредни сезона участва в над десет музикални заглавия. Той вече е добре познат и на великотърновската публика с ролята си на Мазетто в "Дон Жуан", и на градинаря Антонио в "Сватбата на Фигаро" на Моцарт. Никола Попов е сред най-новите попълнения в творческия състав на МДТ "К. Кисимов".


- Господин Попов, преди няколко дни във Велико Търново се състоя премиерата на симфоничната приказка на Прокофиев "Петя и вълкът". Досега играли ли сте в това произведение?
- Досега не съм участвал в това произведение. Във версията на режисьорката Даниела Христова се използва куклен театър. Аз изпълнявам ролята на разказвача и придавам гласове на всички персонажи. Нямам певческа задача, но пък имам много важна актьорска. За мен това беше много интересно, защото от три години работя интензивно с куклени актьори в Столичния куклен театър - в "Спондж Боб", където изпълнявам главната роля на жълтата оптимистична гъбка, която иска да спаси света. Тези три години с куклените актьори се превърнаха в истински майсторски клас за мен: как артистът владее гласа си, как може да бъде изразителен и въздействащ с него. Според мен директорът на великотърновския театър Васил Вълчев усети и музикалната ми страна, и актьорската, и веднага ме потопи в проекти, които може би са нетипични за един току-що назначен солист. Летвата е изключително висока.

- Като малък занимавахте ли се с музика, с пеене или с театър?
- Единствено за кратко посещавах Детския хор "Пим-пам", когато още неговият създател - любимият Борис Карадимчев, беше сред нас. Но при момченцата има мутации, които съвсем естествено ме накараха "да замлъкна". Спрях да пея, когато бях около 10-годишен. Никога не съм се замислял за музикално училище, а следвайки примера на сестра ми, за мен най-естественото нещо беше да уча в Първа немска гимназия в София. Там започнах да пея в хора и в XII клас, когато трябваше да избирам какво да уча и дали да замина в чужбина, или да остана тук, надделя музиката.

- Родителите Ви музиканти ли са?
- Не, те са инженери, а сестра ми завърши архитектура във Виена, само аз от семейството станах музикант. Майка ми и баща ми са много музикални, макар да не са професионалисти, тяхното мнение е много ценно за мен. Когато започнах да се занимавам с музика, те ми казаха: Сигурен ли си, защото ние не можем да ти помогнем нито с професионални съвети, нито с контакти. И сега са истински удовлетворени, тъй като виждат, че вървя уверено по този път, с тяхната морална и всякаква подкрепа, мисля, че са горди.

- Още като студент в Музикалната академия сте пели в Софийската опера.
- В първи курс започнах да работя в операта като т.нар. салонен персонал. Разчу се, че съм певец, и един ден при мен дойдоха режисьорите на детските спектакли от малката сцена и ме попитаха имам ли желание да пея. Така влязох в "Концерти за бебоци". Много тежък спектакъл - един час, без точен сценарий, само с музикална програма, импровизации и с публика от родители и деца до 4-годишна възраст. Давам си сметка, че родителите също са помагали спектакълът да се случи, защото това бяха предимно много отдадени на децата си, интелигентни хора, желаещи да обогатят културния живот на семействата си, но и да възпитат лично децата си как да се държат на такива събития.

- След това дойдоха мюзикълите за детска публика...
- Да, влязох в "Червената шапчица", в "Шегобишко на острова на чудесата", в "Мечо Пух", в "Трите прасенца" - и в малките, и в главните роли на детските мюзикъли.
И много скоро се срещнах с режисурата на акад. Пламен Карталов в мюзикъла "Мама миа", после в "Клетниците" и така се стигна до "Шрек". За него в операта беше направен вътрешен кастинг от режисьора Уест Хайлър - за певци и актьори за определени роли. Интересното е, че аз, освен бас-баритон, имам и контратеноров глас, много изразен и стабилен фалцет. Ролята на Пинокио в мюзикъла "Шрек" е за такъв фалцетен или контратеноров глас, с много височини, но аз го приемах като актьорско предизвикателство, не като певчески връх. Уест ми каза, че е впечатлен и че съм създаден за музикална комедия. Пошегувах се, че с удоволствие бих работил пак с него в музикална комедия. И така, след няколко години, през ноември 2022 г. вече репетирахме "Спондж Боб".

- Преди да станете част от трупата на МДТ "К. Кисимов", сте се явили на кастинг за ролята на Мазетто в "Дон Жуан" на Моцарт. Има ли много подобни възможности за артисти, които желаят дадена роля?
- От около 8 години на сцената за първи път подписвам щатен договор с театър, и то след получаване на роли с кастинг. И това беше моята възможност да направя оперен дебют. Кастингът за "Дон Жуан" се провеждаше в разгара на активните репетиции на "Спондж Боб" - всеки ден, с изключение на събота. Моята колежка, певицата Димитрина Кечеджиева ми се обади и ме попита: Искаш ли да идем заедно до Велико Търново и да се явим на кастинга? За един ден отидохме до Търново, явихме се на кастинга и се върнахме. После ни взеха и двамата, така че усилията ни бяха възнаградени.

Този отворен за всички кастинг беше първата ми среща с великотърновския театър, с режисьора Петко Бонев и с маестро Георги Патриков. След това се случи и "Сватбата на Фигаро", като отново минах на кастинг - за ролята на Антонио. След няколко спектакъла на "Сватбата на Фигаро", получих покана да постъпя на работа в театъра, за което съм много щастлив!

- А с магистратурата в НАТФИЗ искахте да добавите още знания за актьорската игра?
- Да, точно така. Много се вдъхнових от интензивната ми работа с куклените актьори. Бих казал, че двумесечният репетиционен процес по "Спондж Боб" заедно с актьорите от изключителна класа и с режисьора Уест Хайлър за мен бяха един майсторски клас. Тази една година обучение в НАТФИЗ съвпадна с КОВИД-пандемията и имах голям късмет, че избрах теоретична специалност. Защото когато всичко беше спряло, аз имах възможност да уча, да чета, да пиша и да се развивам в музикално-сценичното изкуство - от вкъщи. Завърших магистратурата с научен ръководител доц. д-р Асен Терзиев, който е младо лице сред театроведите, но в същото време е носител на много награди за своите текстове. Създадох интересен труд, който коментира актьорското майсторство в сферата на операта.
После получих покана от Музикалната академия и за кратко бях асистент, преподавах сценична реч и актьорско майсторство. Малко след това бях приет като редовен докторант към НМА, специалност "Музикално-сценична режисура".

- Смятате в бъдеще да се реализирате и като режисьор или имате желание да вникнете по-детайлно в спецификата на режисьорската работа с оглед Вашето по-пълноценно осъществяване като артист?
- От първи курс в академията изучавах абсолютно всичко, попаднах в този професионален свят, в който трябваше да си обясня за себе си какво е изкуство, какво е пеене, какво е актьорска игра. Трябва да имам една основа, която много точно да ми предложи определен инструментариум от умения, знания. И въпросите: как се прави това, каква е същината, как да го направя правилно, по най-добрия начин, ме поведоха по един аналитичен път. След това получих своята валидация от моите преподаватели, че мога да бъда полезен и че в академията имат нужда от млади преподаватели.

- Всеки обича да пее Моцарт, но кои други роли и композитори Ви привличат? Мечтаете ли за големите басови и бас-баритонови роли?
- Определено се виждам в ролята на Лепорело от "Дон Жуан" от Моцарт. Мечтая също за Росини, защото е много завладяващ, театрален. Има една интересна тържественост, празничност в музиката му, която чисто като темперамент ме привлича много. Мечтая - и тук съм наистина в сферата на мечтите, защото не знам кога и как ще се случи - да се срещна с бароков репертоар, като контратенор, като Моцартов баритон и бас-баритон, и като Хенделов контратенор. Привлича ме ролята на Орфей от "Орфей и Евридика" на Глук, изобщо разнообразни неща, изпълнени с музика и не толкова статични, а по-живи, по-игриви, по-театрални.

- Какво е отношението Ви към камерната музика, към песенния репертоар?
- Камерната музика е друга вселена - в една кратка форма трябва да преминеш през всички етапи, които съществуват в едно голямо оперно произведение.
Имах уникалната възможност в Музикалната академия да ми преподава проф. Павел Герджиков. Той е познат не само със своя богат оперен репертоар, но и с това, че е може би най-записващият и най-изпълняващият певец на българско творчество и камерно творчество. Много песни от Владигеров, от Пипков, от Големинов са писани специално за него и акомпанирани лично от композиторите. Първите им оригинални записи на техни произведения са с него.
Той е от Кърджали и се оказа, че неговата майка, която е литератор, е преподавала на моя дядо, а моята майка е от Кърджали и аз по нейна линия съм свързан с този град. Проф. Герджиков много обичаше да работим заедно и когато разбра за тази връзка, каза: Никола го обичам не защото е от Кърджали, а защото много бързо схваща.
Имах невероятната възможност да се къпя в този океан от любов и истински професионализъм, който е, бих казал, почти изчезнал днес. В същото време това беше човек, пред когото можеш да се забавляваш и да си спокоен, че неговият свръхталант няма да те смачка, а по-скоро ще те повдигне. Много малко са хората, които имат такава забележителна ерудиция, която не те принизява, а искаш все по-често да си до тях и все повече да черпиш от тях.
В Музикалната академия успях да изпея някои песни от Панчо Владигеров и от Добри Христов благодарение на тези примери, които имахме в лицето на проф. Павел Герджиков, който пееше много. Той е от професионалистите, които показват, че няма значение какъв репертоар пееш, трябва да си много коректен към всеки композитор, който изпълняваш, и към всеки жанр, независимо дали е песен, оперетна ария или цяла оперна сцена.

- Той със сигурност е един от хората, които оставят дълбока и трайна следа във Вашия път на човек и творец.
- Да, така е. Както и преподавателите ми в Музикалната академия - проф. Илка Попова и проф. Николай Моцов, с които сме изкарали заедно пет години. На тях все още мога да се обадя за всичко. Те ме подготвиха и за следващите ми срещи с прекрасни професионалисти. Учил съм се в майсторските класове и на певиците Красимира Стоянова, Елена Филипова, на режисьорката Вера Немирова... Учил съм се от много колеги, добронамерени, които са ми давали съвет. Благодарен съм за всички срещи. Но най-вече - на семейството ми, което винаги е до мен и всичко това е възможно, благодарение на тях - във всеки смисъл.