СДСМ се "връща при народа"

На специална пресконференция в края на януари лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и доскорошен президент Бранко Цървенковски обяви, че парламентарната група на партията ще бойкотира работата на Собранието. Причината за това действие Цървенковски обясни с недемократичното управление на ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски, което било "авторитарен и антинароден режим". Лидерът на опозицията обяви, че СДСМ отива "от другата страна - сред народа". Още в края на миналата година лявата опозиция в Република Македония засили активността си срещу управляващите, като организира митинги и поиска незабавната оставка на кабинета. Скандалът обаче се засили неимоверно, след като през януари т. г. беше арестуван Велия Рамковски, който е собственик на една от най-популярните македонски телевизии А1, известна с критичната си позиция спрямо властите. Бизнесменът притежава и влиятелните вестници "Коха Ре", "Шпиц" и "Време". Рамковски беше прибран заедно с ръководители на 11-те му фирми и негови роднини по обвинение в укриване на данъци. Според македонски медии става въпрос за 16 милиона евро, които Рамковски прехвърлил от сметките на фирмите си в лични сметки в чужбина, за да избегне плащането на налози в размер на повече от 4,2 милиона евро.

Без опозиция

След като СДСМ обяви решението си да не участва повече в работата на законодателния орган, същото стори и една от опозиционните партии на етническите албанци "Нова демокрация". Оттам обявиха, че не напускат заради медийния скандал, а защото управляващите отказали да се вслушат в забележките им за закона за преброяването на населението и най-вече за предизвикалия немалко спорове проект "Скопие 2014", според който центърът на столицата трябва да бъде генерално прекроен. Една от другите опозиционни сили от албанския политически сектор - Демократичната партия на албанците на Мендух Тачи, напусна парламента още през лятото на 2009 г. Така в Собранието останаха единствено представителите на и без това твърде нестабилната управляваща коалиция между ВМРО-ДПМНЕ и албанския Демократичен съюз за интеграция. Депутатите от мнозинството обаче имат само обикновено мнозинство, което не им позволява да приемат законодателни промени, свързани с квалифицирано мнозинство.
Лидерът на СДСМ Бранко Цървенковски изтъкна, че по принцип не подкрепя бойкота на институциите, но в случая "недемократичното управление" не бивало да се толерира повече. Цитиран от местни медии, Цървенковски се пошегувал, че сега премиерът Груевски имал парламент, какъвто желаел - без опозиция и с проправителствени медии. В началото на февруари обаче Бранко Цървенковски обяви, че социалдемократите ще бойкотират евентуални предсрочни избори, ако бъдат проведени в недемократична обстановка. От други опозиционни партии също заявиха, че действията срещу телевизията и вестниците е знак, че властта иска да контролира медиите.
Председателят на македонския парламент Трайко Веляновски покани на среща лидерите на опозицията, но те не се явиха. Управляващите разкритикуваха поведението на опозицията. Вътрешният министър Гордана Янкуловска обяви, че с това решение СДСМ защитава престъпници, визирайки обвиненията срещу Велия Рамковски. Цитирана от телевизия А1, тя обяви, че опозицията извършва натиск върху съдебната система и върху медиите.
Европейският съюз изрази загриженост заради решението на опозицията да напусне парламента и изпрати свой представител да се запознае с обстановката. Посланикът на САЩ в Скопие Филип Рийкър коментира, че последните събития показват, че в страната има проблеми с независимостта на медиите и парламентарния живот. По този повод Рийкър се срещна с премиера Груевски. Според македонската телевизия "Алфа" разговорът е преминал в остър тон. От кабинета обаче отказаха всякакъв коментар. В материал, поместен на сайта на телевизия А1, се твърди, че в средата на месеца Никола Груевски е повикан на разговори във Вашингтон.

Натиск или разследване?
 
Скандалите около телевизия А1 гръмнаха още в края на ноември м. г. Тогава полицията нахлу в офисите на собственика Велия Рамковски и спря достъпа на журналистите до студиото малко преди да бъде излъчена централната емисия новини. Това предизвика спонтанен митинг и пред сградата се събраха няколко хиляди души, сред които и лидери на опозицията. Журналистите от А1 и трите вестника, притежавани от Рамковски, твърдят, че това е опит за цензура. Такова е и мнението на опозицията. Според твърдения на журналисти от телевизията, след като протестиращите се разотишли, полицаи удряли главния редактор на А1 Младен Чадиковски и други техни колеги. На свой ред властите обявиха, че влизането е било свързано с издирването на документи, които уличават бизнесмена в данъчни измами. Полицаите придружавали данъчни инспектори, които разследвали фирмите на Рамковски, регистрирани на същия адрес, на който са и медиите. Данъчните служби обявиха, че са повикали на помощ органите на реда, защото в продължение на месеци са били възпрепятствани да получат нужните им документи. В края на януари т. г. съдът реши да запорира сметките на медиите, собственост на Рамковски. Тогава журналистите от опозиционната телевизия решиха да излъчват вечерните новини от площада пред сградата на македонското правителство.
Велия Рамковски е една от обсъжданите фигури в медийното пространство на Република Македония. През 2009 г. телевизия А1 беше медиен партньор и излъчваше българското шоу "Мюзик айдъл", с което предизвика острата реакция на близки до местните власти медии.
Дали блокирането на сметките на телевизия А1 и трите вестника е опит да бъде запушена устата на опозиционните медии, или това е опит на властите да си свършат работата? Опозицията и управляващите в Скопие явно няма да постигнат съгласие по този въпрос. Вероятно случаят със затворените медии е поредният повод опозицията да надигне глава и да атакува правителството на Никола Груевски. Атаката на левицата започна още в края на миналата година. Най-вероятно обаче социалдемократите няма да предприемат реален курс към спешно свикване на парламентарни избори, а ще печелят време за промяна на общественото мнение в своя полза. Управляващите на свой ред повече от всякога се нуждаят от стабилност, защото през февруари трябва да стартира поредният кръг от преговори с гръцката страна в дългогодишния спор за името, който стана спирачка за влизането на балканската страна в ЕС и НАТО. Оттук нататък всяко забавяне по пътя към интеграцията ще бъде сериозен минус за правителството и може да повлияе негативно върху общественото настроение.