Кметът на Садово Димитър Здравков: Фъстъците ни се търсят по целия свят

Интервю на Екатерина Терзиева

Димитър Здравков е втори мандат кмет на община Садово, избран с подкрепата на БСП. Роден е в София през 1977 година. Завършил е икономика в Аграрния университет в Пловдив. Има квалификационни степени "Политически мениджмънт" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Политически маркетинг" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Работил е като регионален търговски представител на френска фирма за производство на строителни материали. Бил е два мандата общински съветник в ОбС - Садово, и член на националното ръководство на Младежкото обединение в БСП. 

Женен, с едно дете. Живее в с. Катуница, община Садово. 

- Г-н Здравков, какви са традициите в отглеждането на фъстъци в региона?

- Хората в община Садово отглеждат фъстъци и се препитават с тях още от 1902 г. - шест години, след като за пръв път по нашите земи е засадена тази култура. От Садово чрез Селскостопанския техникум и първата опитна станция фъстъците се разпространяват в цялата страна. През 1926 г. фъстъците за пръв път са регистрирани като култура в статистиката. През 80-те години 65% от площите с фъстъци в Европа са били в България, а производството е достигало до 80% от общоевропейското.

През 1991 г. засетите с фъстъци площи у нас достигат 150 000 дка и са на второ място след слънчогледа. В момента основните насаждения с фъстъци са в Садово, има и малки насаждения в районите на Югозападна България.

- Успяха ли производителите да запазят в годините устойчив размера на площите с фъстъци?

- Насажденията с фъстъци не само че се запазват, но има и леко увеличение. Засети са около 6000 декара, а миналата година бяха около 5400 дка. Добивите от един декар са между 250 и 300 кг. Надявам се и занапред да има устойчивост, каквато наблюдаваме през последните 2-3 години, особено по отношение на цената за изкупуване на фъстъците. Според това дали е в началото или края на сезона, тя варира от 4 до 4,50 лева на килограм изчистена ядка.

- С какви сортове фъстъци са насажденията в община Садово?

- Нашите площи са засети само с традиционни български сортове, които са създадени от Института по растителни и генетични ресурси "Константин Малков" в Садово и една частна фирма. Институтът работи по създаване на ранозрели, високодобивни, устойчиви на болести, с добри стопански качества сортове фъстъци, подходящи за механизирано отглеждане и прибиране.

Сред тях са сортовете "ИРГР-2609", "Калина", "Кремена", "Росица", "Орфей", "Станко" и "Цветелина". Нещо повече - изследвания, проведени преди близо век в региона на Садово, доказват, че когато фъстъците се гледат по нашите земи, достигат реколти двойно по-високи от средните.

- Какъв е профилът на производителите на фъстъци и как те организират производството и продажбите - имат ли предварително подписани договори за изкупуване?

- В нашата община има изключително голям брой малки и средни земеделски производители, като за 600-700 от тях производството на фъстъци е основно. Средната площ на производител на фъстъци е 8 декара. Стопаните ни не работят с договори за обратно изкупуване, всеки си търси сам пазар за реализирането на продукцията. Опитвали сме се в годините да направим нещо със Сдружението на фъстъкопроизводителите, но засега това не се е случило.

- А къде стопаните от община Садово реализират произведените фъстъци?

- Пазарът е основно в България. Фъстъкопроизводството у нас - говоря не само за региона на Садово, но и за площите в Югозападна България, е крайно недостатъчно, за да задоволи нуждите на българския пазар. Търсенето е около 50 пъти по-голямо от продукцията местно производство, защото няма сладкиш или шоколадово изделие, в което да не се влагат фъстъчено масло и фъстъкови ядки. По тази причина все още страната ни разчита и на внос на фъстъци. За съжаление много от потребителите се заблуждават, че тези фъстъци са садовски.

Садовският фъстък е разпознаваем по качеството и вкусовите си показатели, по съдържанието на масло, което го отличава от вносния. Местните сортове се търсят от САЩ, Италия и други държави, тъй като нямат афлатоксини – един от най-големите проблеми при вносните фъстъци от страните в Африка, Азия и Южна Америка. Там климатът се характеризира с висока влажност на въздуха и температури над 30 градуса, които благоприятстват развитието на гъбната болест, а тя е сред най-честите причинители на различни ракови заболявания. В България такива условия няма. Вече повече от 40 години нито една от направените от санитарните власти лабораторни проби на български фъстъци не показва наличие на афлатоксини.

- Има ли в община Садово предприятия за преработка на фъстъци, които да произвеждат продукти с добавена стойност?

- Има няколко предприятия за преработка на ядки - печене, пакетиране, производство на фъстъчено масло. Предприемач от Асеновград дори преди време разработи концепция за производство на екобрикети от фъстъчени черупки, които са отпадък в производството.

Опитахме се да направим икономически клъстер с участието на фъстъкопроизводители, преработвателни предприятия и Института по растителни и генетични ресурси "Константин Малков" в Садово, но засега хората не са узрели. Българинът се притеснява от общите неща.

- През 2017 г. започнахте да подготвяте документацията по схемите за качество на Европейската комисия, така че садовският фъстък да получи защита в цяла Европа. Докъде стигнахте?

- Продължаваме да работим в тази посока и имаме помощта на евродепутата Момчил Неков и неговия екип. Крайната цел е продуктът да получи защитено географско указание „Садовски фъстъци“. Процесът е изключително бавен и труден, свързан с много бюрокрация, с документи. Надяваме се до една година да сме готови, за да стане разпознаваем садовският фъстък в цяла Европа.