Петролът в Сирия взриви отношенията между Шойгу и Пригожин
/ брой: 126
Конфликтът между ръководителя на Частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин и руския военен министър Сергей Шойгу не започва от Украйна. Враждата между двамата датира от една трагедия преди 5 години - провалената битка за основното сирийско петролно находище Ал-Омар, при която загиват 200 наемници от "Вагнер". Това разкри самият Пригожин на 12 юни в канала си. Той за първи път разказа как и защо са загинали бойците му в Сирия, като обвини за смъртта им Шойгу.
На 8 февруари 2018 г.
авиацията на САЩ уби 200 бойци на "Вагнер"
стотици бяха ранени при операция срещу терористите от "Ислямска държава" (ИД) в района Хшам, провинция Дер Зур в Сирия. Конвоят на руските наемници се опитал да премине договорената от Вашингтон и Москва имагинерна граница по река Ефрат между двете армии. Целта е била най-голямото петролно находище на Сирия и газовите находища в Шаир и Хаян, към онзи момент под контрола на ИД. По-късно те бяха превзети от прокюрдските Сирийски демократични сили, подкрепени от САЩ.
Пригожин обвини руската армия, че не е осигурила въздушно покритие, въпреки че предварително е обещала да го направи, и че не е информирала "Вагнер", за да не отива на такава самоубийствена мисия.
Битка за сирийските петрол и газ
Ето как Пригожин обяснява целта на операцията: "След като се премести на левия бряг на Ефрат през септември 2017 г., "Вагнер" създаде трамплин за настъпление в източната част на Сирия. Петролните полета на основното находище на Сирия, Ал-Омар, са основният източник на доходи за сирийския народ, а полетата Шаир и Хаян са главният източник на електроенергия. В същото време сирийският петрол бе основен източник на доходи за ИД. Ако ИД няма петролни находища, няма да я има и самата организация. Ето защо действията на "Вагнер" в Сирия бяха насочени срещу тях..."
Руският Телеграм канал ВЧК-ОГПУ обаче твърди, че Пригожин спестява истината. Ето и другата гледна точка:
"При планирането на тази операция Пригожин убеди Генералния щаб в стратегическата целесъобразност на превземането на крепостта на ИД в завода "Коноко". Целта бе установяване на контрол над петролните полета Ал-Омар, което би позволило унищожаването на ИД и предотвратяване на настъплението на кюрдските части под американски контрол.
Идеята изглеждаше безупречна и най-вече бе активно подкрепена от главнокомандващия на Военно-космическите сили ген. Суровикин. Но в Генщаба стана известно друго - че хазартният план на "Вагнер" цели да се получи достъп до петролно поле в интерес на бизнеса на Генадий Тимченко. По същото време в този бизнес се бяха включили Пригожин и ген. Суровикин.
Шефът на Генщаба Герасимов се вбеси
че олигарси третират въоръжените сили на Русия като слуги на техния бизнес. Опитите на Суровикин да убеди Герасимов бяха неуспешни и на Пригожин само бе позволено да изпрати два самолета за извозване в Русия на убитите членове на "Вагнер"...
Генадий Тимченко е шестият по богатство милиардер в Русия, чиято компания "Стройтрансгаз" има проекти в Сирия. Тези детайли липсват в разказа на Пригожин.