Яблански абсурди

Ген. о.з. Стефан ЦОЛОВ

1992 г. Демокрацията в град Ябланица настъпва "с бурни темпове". Ликвидират се АПК, ТКЗС, предприятие след предприятие, расте безработицата, пустеят полята и обработваемата земя...
Създава се простор за лични изяви и бързо и лесно завладяване на обществената, държавната, общинската и кооперативната собственост.
В унисон с това върви и ремонт и пригаждане на историческата истина, за да отговаря на политическата обстановка и новите нужди за новите управляващи!
Едното от тях е оневиняването на фашизма и прехвърляне вината върху социализма.
Отменят се присъдите на Народния съд, връщат се заграбените богатства на фашистките грабители.
През 1995-1999 г. под натиска на Координационния съвет на СДС, чийто председател е бивш легионер, стартира изграждането на паметна плоча на "репресираните при комунизма".

Членове и симпатизанти на антифашистки движения обсадиха преди година телевизионния център на ВВС в Лондон. Те протестираха против участието в предаване на лидера на крайнодясната Британска национална партия Ник Грифин


Натискът е толкова брутален и зашеметяващ, че не се допуска никаква съпротива. На челно място на плочата е написано, че сред пострадалите е Йордан Гатев, бивш началник на полицията през 1943-1944 г. в Тетевенска околия, организатор на множество арести на антифашисти, побоища и зверски изтезания, в това число и организатор и ръководител на разстрела без съд и присъда на 19 антифашисти, трима от които са от Ябланица, запалване на къщи и плевни на ятаци от Видраре и редица други престъпления.
Осъден е на смърт от Народния съд, затова "бил пострадал от комунизма"...
На този брутален масов убиец и неговите побратими общинският съвет и кметът на Ябланица поставят паметна плоча и им се кланят и почитат!
Такива са и другите "обезсмъртени" на плочата - полицаи, загинали в бой с партизаните, криминални престъпници и агенти.
За враговете на фашизма - нито дума... А тази плоча стои вече 12 години на площада:
- С решение на общинския съвет, но без да се пита населението, в грубо нарушение на Конституцията на България, в която тя е определена като демократична държава. А това е несъвместимо с фашизма!
- В нарушение на мирния договор от 10 февруари 1947 г., който запазва границите на България, затова, че българските прогресивни сили са водили безпощадна въоръжена борба против фашизма, че нашите въоръжени сили са допринесли   за разгрома на хитлеристката армия и че сме изпълнили указанията на трите велики сили - Англия, САЩ и СССР, и сме осъдили военнопрестъпниците от Втората световна война.
- Това е вулгарно посегателство над достойнството на българския народ, водил непримирима въоръжена борба против фашизма, за което е дал свидни жертви и ябланският район.
- Как ли общинските съветници и кметът, тогава и сега, могат да гледат в очите близките на жертвите на тези фашисти, като в същото време почитат убийците им?
- Тази дръзка профашистка провокация е вулгарна защита на фашистката идеология,    отречена и осъдена от целия демократичен свят, а у нас е почитана. Защо?
- Плочата е поставена в непосредствена близост до паметника на загиналите ни геройски   предци, защитавали България и българския род в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война. Какво общо имат убийците с тези герои? Това е гавра, за която следва да се търси отговорност от виновните!
- Плочата е поставена пред Божия храм - като незачитане на морала и на 10-те Божи заповеди, една от които гласи: "Не убивай!". Светият отец  също не е намерил сили да се противопостави на този див натиск на неофашизма.
А и близките на загиналите антифашисти не смеят да защитят паметта на покойните борци и честта на роднините си...
Постепенно в Ябланица се разтурят всички партии, разпада се Българският антифашистки съюз (БАС). Действа само СДС и "инициативни", избрани бизнесмени, които печелят избори след избори с помощта на машинации и раздаване на пари и други залъгалки на избирателите. От сравнително добрата икономика на Ябланишка община с около 3000 работни места и оживен център няма и помен! Бавно, но сигурно затихва животът. "Цъфти" демокрацията, цъфти мизерията, растат престъпността и корупцията!
През 2008 г. е публикувано открито писмо от жители на Ябланица за преоценка на съществуването на въпросната паметна плоча. Общинските съветници от настоящия мандат се държат високомерно, предизвикателно и не желаят да разговарят за промяна. Гласуват анблок, при което се решава да не се премахва плочата - т.е. населението да почита паметта на антифашистките убийци!!! Странно, много странно е, че за оставането на плочата, която възхвалява фашистките главорези, гласуват и двамата съветници социалисти, в т.ч. председателят на общинския съвет на БСП.
БСП в Ябланица като организация почти не съществува, но това не пречи на нейния председател да се явява на местни и национални форуми като неин представител и в същото време да гласува за неофашизма, дори без да огласява това си деяние, а това е недостойно, нечестно и възмутително.
През 2009 г. по инициатива на ЦС на БАС в Ябланица се проведе възпоминателен събор, посветен на 65-годишнината от разстрела на 19-те антифашисти от бившата Тетевенска околия, а паметната плоча на техните убийци си стои на мястото. На събора присъстваха многолюдни представителни групи от четири области и от столицата.
Очакваше се някакво обяснение от страна на общинския съвет относно скандалната плоча, но, уви, ни звук, ни стон!
Нещо повече! Изпратените медали от президента на България и инициативния комитет за 65-годишнината от победата над фашизма бяха раздавани на ветераните не от представители на общинския съвет, не от кмета, не на тържество, а "скрито" от един техен събрат в напреднала възраст - по квартири, кафенета и болници. През което време трима от тях вече починаха...
Срамно! Тук отново се демонстрира неуважение, незачитане на активните борци на България. Странна е тази профашистка тенденция, тази изява на ниска политическа култура, вулгарно демонстрирани от кмета и общинския съвет.
Жалко, много жалко! Време е избирателите да разберат какви управници са си избрали сами - те защитават бандити и техните интереси!
Това е позор за Ябланица!
Време е вече да се обърнат към нас, хората, които сме участвали и помним! Но къде са антифашистите, къде са социалистите, къде са честните трудови хора? Защо мълчат?! Не е ли настъпило време за събуждане? Къде са централните ръководства?
Историята няма да ни прости - на нас, на живите!
Младите антифашисти и бъдните поколения ще ни упрекват не само затова, че разградихме построеното при социализма, но и за лъжите, завистта, затова, че сринахме честта и достойнството на нацията!
Време е да се събудим и да се обединим с всички честни, патриотично, антифашистки настроени хора. И да си изберем нови ръководители в общинските съвети, с които да водим борба за моралното оцеляване на нацията ни!

* Авторът е участник в антифашистката борба