Виолета Иванова: Бедните стават все по-бедни

ВИОЛЕТА ИВАНОВА е научен секретар в Института по социални и синдикални изследвания при КНСБ. Родена е в Горна Оряховица, завършва социология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1997 г. работи в ИССИ на КНСБ като социолог-изследовател. Основните сфери на дейността й са проблемите, свързани с жизненото равнище и доходите, издръжката на живот и социалните неравенства. От 2010 г. е ръководител на тримесечното изследване "Издръжка на живота и индекси на потребителските цени", което се провежда от 1990 г.

"Имаме най-високия ръст на цените на храните от седем години насам" 

- Г-жо Иванова, данните сочат, че издръжката на живота е намаляла с две кисели млека - с три лева на човек. Към второто тримесечие на 2020 г. тя е съответно 626 лв. на човек и 2504 лв. за четирима. Това намаление повод ли е за гордост в най-бедната страна на ЕС?

- С тези 2504 лв. четиричленно домакинство може да си позволи покриване на разходите за храна, поддържане на дома, за облекло, за образование, здравеопазване. Всеки член на това домакинство има своята тежест и количество - функция от цените, които се измерват за съответния период. Т.е. всеки има своя издръжка и сборът от нея за четиримата представлява тези 2504 лв. За дете до 13-годишна възраст сумата е 536 лв., например. Да, от началото на годината има намаление на общия темп в изменението на издръжката на живота с около половин процент спрямо декември миналата година. Но, когато прегледаме по-задълбочено, се наблюдава ръст спрямо юни миналата година с 2,3%. Тоест издръжката на живота на годишна база продължава да нараства и това нарастване е за средното българско домакинство. 

- То на какво се дължи?

- Основно на ръста на хранителните стоки - цените им растат с малко под 6% за едногодишен период и това е най-високият ръст от седем години насам. Последното увеличение с близък процент е било през 2013-а - с 5,1. Сега вече се забелязва значително по-висок ръст през годината и причините за това нарастване са най-вече ръстът на цените при хляба и зърнените храни - с 3,6 на сто на годишна база, при месо и месни продукти - с 11,6, и при мляко и млечни продукти - с 5 на сто. Тези продукти имат изключително важно значение за бедните домакинства, защото те са с по-висока тежест в техния бюджет. Може да се каже, че животът на бедните домакинства относително повече поскъпва или те повече обедняват.

- Според изследването на КНСБ 67% от домакинствата живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота.

- Да, през същия период на 2018 г. те са малко над 75%, през 2019-а са 71 на сто. Очертава се тенденция към намаление, но все още всяко седмо от десет домакинства живее с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. Групата на бедните се запазва на високи нива, въпреки слабото намаление спрямо същия период на предходната година.

- С какво си го обяснявате?

- Причините са комплексни. Но не мога да не спомена липсата на справедлива данъчна система, която да освобождава финансов ресурс за нискодоходните групи. Неслучайно КНСБ предлага визия за нова данъчна политика с необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата и 15% облагане на доходите на физическите и юридическите лица, а също и обща ставка 15 на сто на ДДС. Сред другите причини е нарастването на линията на бедност от 348 на 363 лв., както и широкият обхват на хората, които работят на минимална работна заплата или на суми, близки до нея. За голяма част от домакинствата в страната не се оправдаха очакванията за повишаване на благосъстоянието, отчитайки ситуацията с доходите. 

- Стигаме до драматичната диференциация на работните заплати и до неравенствата.

- Нашите сметки сочат, че за осигуряване на средствата за издръжка на домакинството от 2504 лв. на месец и двамата възрастни в него следва да получават нетна заплата поне от 1252 лв. Сравнението с официалните данни от първото тримесечие на 2020 г. показва, че нетната работна заплата в страната е 1022 лв., което означава, че размерът й е по-нисък с около 18% от необходимия за издръжка, което прави разлика от 230 лв.

Ако разгледаме съотношението на необходимата работна заплата към фактическата - тази, която всеки получава в джоба си, то тогава картината е много по-различна. Защото има икономически дейности, в които нетната работна заплата изостава с близо 60% от необходимата за издръжка. КНСБ направи своеобразна класация - топ 10, на тези дейности. Сред тях на първо място е ресторантьорството, следвано от селското и горското стопанство, производството на облекло и мебели и други, където работят голям процент от наетите в страната. При това с работна заплата между 30 и 35% по-ниска от средната за страната. В ресторантьорството нетната заплата е 492 лв. 

- Значи неравенствата се задълбочават...

- Задълбочават се. Както междуотрасловата, така и регионалната диференциация в заплатите задълбочават неравенствата. Има области, в които средната работна заплата изостава с около 30% от тази за страната. С около 46% по-ниска нетна работна заплата от необходимата за издръжка на живота има например в Благоевград, където тя е 672 лв., или във Видин - 678 лв. Оттук нарастват неравенствата по доходи и поляризацията на тези доходи.

И може да говорим, че нараства и усещането за липсата на справедливост, особено в разпределението между труда и капитала. В този аспект работещите, особено в нископлатените отрасли, имат усещането, че няма реална справедливост в разпределението на средствата за работна заплата. Тези различия са и една от причините за засилена вътрешна миграция и за обезлюдяване на редица по-малки населени места. Разликите в стандарта на живот по региони в България остават непреодолимо големи. 

- България продължава да е сред най-бедните в ЕС.

- Стойностите на показателите, отразяващи доходната поляризация и равнището на бедност, бележат леко подобрение в сравнение с миналата година, но България трайно остава на последно място по тях в ЕС, при това с изключително критични нива. През 2018 г. доходите на 20-те процента най-богати българи са 7,7 пъти над тези на 20-те процента най-бедни, а през 2019 г. разликата се повишава до 8,1 пъти. По този показател страната ни е рекордьор в ЕС и трайно заема челна позиция, за което е обект на постоянна критика от Европейската комисия. 

- Каква е визията на КНСБ за изход от всичко това и за подобряване на доходите?

- Нужни са реформи в данъчната система с цел гарантиране на повече разполагаеми средства у хората и повишаване на реалната покупателна способност. Така ще се стимулират потреблението и реалният икономически растеж, ще се постигне по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет и не на последно място - ще се ограничи негативният ефект върху хората от кризата заради КОВИД-19. Също така е необходим механизъм за определяне на минималната работна заплата и договаряне с работодателите на минимални работни заплати по браншове. Според КНСБ е напълно постижима целта 800 лв. минимална заплата и 1700 лв. средна заплата в България в обозримото бъдеще до 2022 г.