В Европа гласят нови сценарии за Западните Балкани

Преди европейските избори австрийският в. "Ди пресе" излезе със статия, в която определи като "злощастно състояние" ситуацията с 6-те страни от Западни Балкани заради стремежите им за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Тези дни пък френският президент Емануел Макрон в прав текст заяви, че "ЕС първо трябва да се реформира, а после да се разширява". Въпросът е дали европейската перспектива за балканските страни вече е далечна цел, или - както пише сръбския в. "Блиц" - "дали хладният душ на Макрон означава сбогом за ЕС?". В "Ди пресе" в тази връзка казаха, че "ситуацията е опасна", защото "европейските лидери и повечето граждани на Европа не искат бедни и институционално обременени държави при себе си". За ЕС собствената сигурност се оказа по-важна от реализирането на поети обещания за срочна интеграция в структурите му - дори и ако си смениш името на държавата с такава цел. 

И неслучайно все по-често в Европа се лансират идеи как може да се приобщават Балканите, без непременно в близко бъдеще да започва преговорен процес за членство в т.нар. клуб на богатите. Във Виена писаха, че е "нужно да се преработи връзката ЕС - Балкани", защото едва ли там етническите напрежения ще се преодолеят, "икономическото положение не е за шега", а са "близко до ЕС". Идеята е да се изгради съюз на Балканите, подобен на ЕС, в близките 10 години. Да се премахнат тарифите, да се изгради вътрешен балкански пазар с 4 основни свободи - обща политика в областта на енергетиката, телекомуникациите, транспорта, свободното движение на работна сила, а Брюксел да осигурява необходимите средства  при спазване правилата на ЕС. 

Нещо като "нов план Шуман" за 6-те страни от Западните Балкани, 

които заедно да бъдат приветствани в ЕС, а не да се блокират една друга, защото имат нерешени исторически проблеми. 

Срещата преди дни в полския град Познан, посветена за пореден път на Западните Балкани, която се явява част от т.нар. Берлински процес, задействан от канцлерката Ангела  Меркел, потвърди, че ще се действа за насърчаване на сътрудничеството между Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия. Обсъждали са се общи инфраструктурни проекти, научно сътрудничество, младежки обмен, взаимно признаване на дипломи, улесняване на търговско-икономическите отношения, съвместни митнически пунктове и т.н. Не е известно дали България, която този път е участвала в срещата в Познан, е поставила въпроса за нашия коридор 8, осигуряващ пряка жп и магистрална връзка със Скопие, или се е задоволила с предложението да бъде съвместен председател на Берлинския процес до 2020 г. заедно със Северна Македония. Това съвместно съпредседателство дали няма да върже ръцете на София в отстояване на позиции в споровете със Скопие за общата ни история и исторически герои? Дали тази идея на организаторите в лицето на Германия, Австрия, Италия, Полша като представители на  ЕС няма да е препъникамък в дейността на съществуващата комисия от историци съгласно нашия Договор за сътрудничество със Северна Македония. И не се ли явява нов призив за "загърбване на миналото" в интерес на  бъдещата интеграция на Скопие в ЕС? 

Но е права канцлерът Ангела Меркел, когато в Познан заяви, че "пътят на Западните Балкани все още е трънлив", въпреки че "регионът има европейска перспектива". Да, ама  позицията на Франция и Нидерландия, дори и на Австрия, е красноречива, че ЕС не е "единодушен по отношение на европейската перспектива на Западните Балкани". Балканските страни продължават да са с убеждението, че  "ЕС е зона за благоденствие", но в ЕС по-скоро вече смятат, че ще трябва да създадат 

своя "зона на сигурност  и стабилност" 

на Балканите. Още повече че се отчита влиянието на страни като Китай, Русия, Турция и укрепване на позициите на САЩ в региона. Предимно с изграждане на нови военни бази и скоротечно приемане на балканските страни в НАТО. Това е стара стратегия на Вашингтон и тя има пряка връзка със стратегиите за "сдържане на Русия". 

Въпросът е ще съумее ли ЕС да запази като цяло  ролята си на Балканите, или ще допусне всяка страна членка или страни като Великобритания и САЩ да имат "свои си зони за влияние" в региона, което да противоречи на общите европейски интереси? 

За Русия и Китай е ясно. Припомнянето на мисъл на римски папа отпреди векове, че е "по-добре Балканите да пламнат, отколкото цяла Европа", навежда на мисълта, че и Ватиканът гледа под око Балканите. В голямата си част Балканите са православни, но православният свят напоследък бе разтърсен от кризисни за него събития, включително и с отделянето на Украинската църква. Християни сме, ама има значение дали се гледа към Москва, Рим или Истанбул, където е Вартоломей. 

Ето друга част от балканските, този път православни неволи. 

Именно затова се казва, че регионът е "напът на отвори кутията на Пандора", което няма да включва само промяна на граници, но и зле преценени решения с краткосрочна цел. Ако Преспанското споразумение между Скопие и Атина се дава от САЩ и ЕС като на Белград и Прищина за "нормализиране на отношенията", това е пореден сигнал, че геополитическите играчи в тяхно лице не притежават познания в дълбочина за региона и историята му. Редица действия имат "демобилизиращ ефект" и не се гради чувство за европейска идентичност и единство. Ако ЕС не е последователен в политиките си и протака изпълнението на поети ангажименти, редица експерти в региона предричат, че както самите европейци, така и балканците започват да се чувстват по-сигурни в националните си граници. Обединяват се около националистически идеи. 

Расте евроскептицизмът и това например в Сърбия се наблюдава все по-отчетливо. За разрешаване на т.нар. косовски проблем вече открито се говори, че е "кауза невъзможна". Защото няма формула, по която да се реши проблемът с признаването на Косово от страна на Сърбия. Няма твърди гаранции в това отношение въпреки прозападно настроените лидери в Белград. Водещите политици там - президентът Александър Вучич, външният министър Ивица Дачич и министърът на отбраната Александър Вулин, са познати кадри още от времената на Милошевич и едва ли има някой, който да ги заподозре, че ще предадат сърбите. Поне не на този етап. Те обаче все по-често не успяват да скрият разочарованието и притесненията си от дейността на Брюксел по отношение на техния воденичен камък Косово. Явно не чувстват европейска опора в момент, когато Прищина изцяло се е облегнала на Вашингтон и само там търси и намира подкрепа. 

В това отношение Русия остава последователна и въпреки налаганото западно убеждение, че Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина са последните й приятелски страни на Балканите, Москва намира начин за съдействие и отстояване на интересите им, включително и в СС на ООН. Геополитическите игри в това отношение продължават, а изгражданите стратегии по-често имат краткосрочен ефект. 

Както ще се окаже, че се случва и с нашия Договор за сътрудничество със Северна Македония. Още не изсъхнало мастилото и се видя, че Скопие остава в плен - начело с премиера си, на своите си представи за идентичност, нация, език и история. София пък се оказа без стратегия и формула за изход от такава ситуация. И даже няма на кого да се опре в геополитически план, защото не сме в категорията за съобразяване. Да забравиш старото правило, че "желязото се кове, докато е горещо" не е нищо друго, освен да стигнеш до "да гониш Михаля". Не беше трудно да се предвиди. Въпрос на експертиза. Казват, че Сърбия е в "дискретно търсене на регионално влияние" и набляга на икономически ръст и съответстваща подкрепа за живеещите в съседните страни сърби. Гърция постигна своето чрез Преспанското споразумение. А ние си останахме с потупване по рамото.