Сменете чипа на управлението!

Наистина стават необясними неща в нашата държава. Тъжното е, че просто отминават и остава само тягостното чувство, което горчи в устата. Можеше ли някой да си представи, че популярен в близкото минало наш политик ще каже по отношение на днешен, че не е необходимо да се снижава нивото на разговора. Нещо като No comments, ама ясно като бял ден. Можеше ли някой да си представи, че водещ на тв предаване и евродепутат няма да знаят името на председател на външната комисия към НС? Близо три години след последните парламентарни избори. На фона на личностите, оглавявали тази комисия през всичките години на нашето независимо съществуване след Освобождението? Поне за пред хорските очи трябва да имаме нещо като независима външна политика - нищо, че ЕС по принцип налага ограничения в тази посока. Можеше ли някой да си представи, че ще се налага да се обучава от специален екип президентът да бъде "по-твърд, а не безгласна буква"? А някои да казват, че бил особено "прилежен" и щял да се справи.
Моето поколение е възпитано да уважава институциите и да не си позволява коментари, които биха замъглили сиянието им, за да се съхранява държавността. Но в повече ни идва, когато все по-често високи позиции се заемат от хора, които сигурно имат качества, но се налага да ги развиват, когато вече са поели държавнически функции. Тогава налагането на идеи, на стратегически виждания, които да са в унисон с желанието на гражданите за движение напред, остава сякаш встрани.
Нямаме висше училище за политици, каквито има под различна форма по света. Школите, които всяка политическа сила си е направила, май не вършат голяма работа. Повече от 20 години се разчита на личностни качества, но не за дейността, която ще се върши, или по неведоми за обществото изисквания се предпочитат хора, които после се наричат "говеда", "селяни" и т.н. Остава да започнат да се бият по пътищата, както е ставало през 20-те години на миналия век у нас, или в парламента, както неотдавна видяхме в Турция. Но в южната ни съседка това изключение е следствие от предложени промени в правилника на парламента, които ограничават опозицията. А нашите хора спорят за пари и преди всичко за пари, докато кризата и наводненията заляха хората. (Съболезнования за загиналите!)
В същото време се оказва, че спестяванията в банките не са на редовите граждани, а на шепа лица с гъвкави възможности и на "ти" с управляващите. Иначе у нас "не се получава" и това не е от вчера. Международни организации съобщават, че 42% от българите са застрашени от мизерия, а индексът на догонване на водещите страни в ЕС е такъв, че сме след Сърбия, Македония и Албания, които не са в ЕС.
В интернет се разпространява нова версия на приказката за Червената шапчица, в която се осмиват нашите министри с характерните им действия (по-скоро бездействия), което е малка утеха за незавидното състояние на живота ни. Радваме се на креативността на младите. На кои млади - на онези 28% от тях, които са постоянно безработни, на онези 52 на сто от тях, които пият, на онези 30%, които взимат наркотици.
В отговор на тези страшни проценти правителството приема проект за закон за младежта, който не само нищо не решава, а е сбор от думи. Добри намерения, непрофесионално изпълнение и в крайна сметка ще се отчете дейност, без да бъдат решени проблемите на младежта. Защо? Защото младите са тези, които заливат сайтове и социални мрежи с остроумни находки и виждания за "нещата от живота". Те няма да станат председатели на комисии в НС и да останат анонимни, те ще поемат по пътищата на Европа и света веднага, след като кризата отстъпи. Какво ще стане със страната ни, която не само е застрашена от демографска криза, но позволи да се шири бездуховност и скъса обединителните нишки за нацията?
Знае ли държавата ни какво искаме, какво трябва да се направи и кой може да го направи? Защото от кадрите, които се поставят тук-там, понякога и без дипломи за висше образование, идеи и действия не могат да се очакват. Ако това не се промени, Холандия ще продължи да не ни допуска в Шенген, а нашите остри реакции ще се приемат за сведение. Не че "кадрите решават всичко", но могат така да закопаят нещата, че поколения да останат затънали. Не "българинът трябва да си промени чипа", а тези, които получават възможността да го управляват. Тези, които трябва да са пример. Тези, които са задължени не само ясно да формулират цели и стратегии, но и да обединят този посърнал народ в името на друго бъдеще.
Впрочем каква е нашата цел сега? Ако са само магистралите, всеки следващ потоп може да ги залее. Значи ни трябва и нещо друго. Задачата не е с повишена трудност. За този, който го може.