След хвалбите... дупка?

В предизборната кампания от най-високо място ни убеждаваха между другото и какви прекрасни паркове имало в София. Явно не са успели в последните години да се разходят из парковете на Варшава, Виена или Москва например, за да се убедят какво означава модерен столичен парк, запазил традиция и историческия си вид, с паметниците, зелените площи, алеите с калдъръм или друга настилка, цветята в необикновени съчетания и замайващо разнообразие. Не са се разхождали и из алеите на Борисовата градина, гордост на Столична община, за да се спъват в остатъците от асфалт по алеите, които помнят и по-добри времена, но за тях имат наглостта да говорят с ирония. Не са забелязали и утъпканата пътека към онзи паметник, който се руши оставен на произвола на съдбата, само защото бил свързан с армия, обявена за "окупатор". Новите столичани дори и не могат да си представят, че вместо тази често кална пътека някога е имало килим от цветя и окото се е радвало на майсторството на озеленителите. 

После ни се похвалиха с метрото. Ами придобивка е и се харесва. Само дето едни от тунелите са още от Татово време, когато едни мотриси години наред се разхождаха напред-назад, за да се тренират, но "усмивката" Софиянски се гордее с първата копка на същото метро! Не е много европейско да не се подчертава приемственост. Сигурно и в метрото не са се возили, за да се запознаят какво предлагат там рекламите. Напоследък "официалният представител" на истинската фирма кани за "болногледачи в Германия", обещава добро заплащане. То и моя близка, цигуларка с консерватория, години вече гледа болни в странство, защото им закриха окръжния филхармоничен оркестър. Всъщност това е единствената реклама на български език в метрото. Дори призивите да се учи италиански в училища са на английски. Защо тогава някои се сърдят, че братята-македонци искат да си имат свой език, който няма нищо общо с нашия?  

В суматохата с македонските ни дилеми пък едни водещи решиха, че е удачно да повтарят, че въпреки всичко е имало "наша фашистка окупация" в Повардарието, и то под хитлеристки флаг. Наливат вода в мелницата на онези македонисти, които изтровиха и отношения, и родство. Депортирали сме евреите от Беломорието и Вардарска Македония. Но и дума няма как е бил посрещан Цар Борис III в Скопие, Велес или Щип - като освободител, с килими цветя и ликуващ народ, което е документирано със снимки и филми. Как са възстановени черкви и училища, където се е преподавало и проповядвало на онзи език, който сега предаваме, а населението го е приемало като благодат. И за това има документи. А за евреите въпросът никак не е прост. Там хората не са се надигнали като у нас, за да ги спасяват. Били сме в тези територии управници от името на Хитлер, но те не са били включени в държавните ни граници. Видно е, че ние сами си създаваме недоразумения, в разнобой сме на собствена територия, и то в най-неподходящите моменти, пък се чудим после защо не се съобразяват с нас отвън. Не само заставаме по навик до губещата страна, ами и губим от недалновидност, незнание и липса на стратегическо мислене. Ще се потупваме по рамото, че "държим червен картон в джоба" за Скопие, но дори и в Косово ще ни питат защо, като сме член на НАТО и ЕС, младите ни бягат по света. Ето за това трябва да се мисли и говори на високото ниво. Борисов все хвали колко сме се замогнали, я колко коли има в София! Хората не са виновни, че в столицата още се намира работа, но някой трябва да мисли как да се вдъхне живот в занемарените им родни селища, за да не се превръщат те в декори за филми от войната. Изборите ще минат, хвалбите ще отшумят, но проблемите ще останат и точно това е въпросът. Защото са от години.