Син на Пушкин - участник в Руско-турската вайна

Най-големият син на гениалния руски поет А. С. Пушкин, носещ името Александър, е участвал в Руско-турската война през 1877-1878 г. и се е изявил като отличен воин и командир. Това сочат източници на историята и литературата. Пушкин младши е роден на 6 юни 1833 г. в Петербург. След като баща му А. С. Пушкин пада убит на дуел, той живее заедно с майка си Наталия Гончарова - Пушкина, и с нейния втори съпруг - генерал адютант П. П. Ланской. Едва 15-годишен, Пушкин младши се озовава в т.нар. Пажески корпус, който завършва с отличие. Произведен е в нисше военно звание "корнет" и започва воинската си служба в Лейбгвардейския военен конен полк. Не след дълго е произведен в званието "ротмистър", равностойно на днешното "капитан". Твърде млад, през 1861 г. излиза в оставка като полковник.

Пушкин-син

    След 6 години се връща отново на военна служба в 14-и драгунски малорусийски полк и на 15 юни 1870 г. е назначен за командир на прославения 13-и Нарвски хусарски полк. Сред войниците се изявявал като добър и справедлив офицер. Историографът на полка през 1897 г. пише: "Син на известен поет, с името на който се гордее Русия, полковник Пушкин е идеал на командир, джентълмен, стоящ начело на старинния хусарски полк". Признанието за добра служба не закъснява. На 1 януари 1871 г. е награден с ордена "Св. Ана"- II степен.
Съгласно източници, след мобилизация на 5 май 1877 г. неговият полк заминава за България в състава на 13-а кавалерийска дивизия, преминава през Румъния и на 28 юни шурмува река Дунав. До началото на юли 1877г. благодарение на построения понтонен мост през Дунав е преминала 100 000-та руска войска, в състава на която са и бойните части на Пушкин-син. Неговите части преминават реката при Свищов и тръгват по посока село Павел. Полковник Пушкин остава изумен от неописуемата радост и възторг на българите при посрещането на руските войски.
На 12 юли 1877 г. Нарвският полк получава заповед да поддържа връзката между отрядите, дислоцирани в Русе и Осман Пазар (днешният Омуртаг). Полкът, в който служи синът на великия поет, е участвал в сериозни сражения, изпълнявал е важни и отговорни заповеди на главното командване, свързани с разузнавателни действия. Съобщава се, че под командването на Пушкин-син ескадрон от полка, с подкрепата на други бойни части, на 6 октомври 1877 г. освобождава с. Ново село и Турнадере. За блестящо проведената атака със заповед от 29 декември същата година Пушкин е награден със сабя, на която са изписани гордите и достойни за един воин думи: "За храброст". В хода на бойните действия по време на войната полковник А. Пушкин е командир на бойни части, съставени и от български опълченци. След примирието, на 3 март 1878 г. е подписан дългоочакваният мир в Сан Стефано. От 10 февруари до 1 март 1878 г. 13-и Нарвски полк на полковник  Пушкин в състава на 13-и кавалерийски корпус, чийто щаб е в Русе, изпълнява задачи, свързани с охранителна дейност. Полковник Пушкин е назначен за началник на демаркационната линия от село Чатак до село Черкесли.
За големи заслуги по време на Руско-турската освободителна война Пушкин-син е награден от руския император със знак, представляващ най-високото отличие, който се носел закачен на шапките като символ на воинска чест и доблест. По-късно в Петербург бил изсечен медал и раздаден на наградените участници във войната.
След Руско-турската война, на 9 юни 1880 г., полковник А. Пушкин е произведен в званието "генерал-майор" и със заповед е назначен за командир на 1-ва бригада към състава на 13-а кавалерийска дивизия. През май 1883 г. отново получава награда - орден "Св.Владимир"-III степен. В източниците се съобщава за гласуваното му доверие да придружава известни за времето си високопоставени личности при обиколките им в Русия. Така например през 1884 г. той  съпровождал австрийския император Франц-Иосиф, през 1889 г.- князът на Черна гора Данило първи, през 1890 г.- Неаполитанския принц Виктор Емануил, наследник на италианския престол. Следва ново повишение, получава званието "генерал-лейтенант". След една година участникът в освободителната война за българите А. Пушкин излиза в оставка.
Синът на поета Пушкин се изявява не само като добър командир и воин по време на сраженията и изпълнението на всички поставени бойни задачи, но и като добър организатор и общественик в мирно време. В чест на 100-годишнината от рождението на баща му, в знак на признание към баща и син, воинът Пушкин е удостоен с орден "Св. Владимир" - II-ра степен, и получава званието "генерал полковник". По-късно, през 1908 г., по случай 50 години вярна и доблестна военна служба Пушкин-син получава званието "генерал от кавалерията". След три години, през 1911 г., получава орден "Св. Александър Невски" с изящни брилянтни украшения. 
А. Пушкин-син умира на 19 юни 1914 г. Той е погребан в бившото родово имение в околностите на Москва.