Размиси за приоритетите

Наскоро само в болница "Шейново" умряха две млади жени-родилки. Едната оставя сираче на 2 г., а новороденото след няколко дни почина. В същото време една магистрала е продължена с 1 км и с толкова се приближава към заветния миг, когато премиерът ще пререже лентата за нейното откриване. Добре е и в България да има пътища в идеално състояние, както в Германия, където за движение по аутобаните няма ограничение в скоростта. Мощни "Мерцедеси" и ВМВ-та се движат по тях с над 200 км в час. Не знам каква основа влагат, с какъв асфалт ги покриват, но те са гладки като стъкло и по тях автомобилите наистина могат да се движат с много високи скорости без риск от произшествие, причинено от състоянието на покритието.
Но строителството и поддържането на такива пътища не е основен приоритет на Германия. На първа позиция е грижата за човешкия фактор. Независимо дали управляващи са социалисти или християндемократи, които са основните партии в Германия и се редуват във властта, първата им грижа е благосъстоянието на преобладаващото мнозинство от хората. В условията на настъпилата криза и последвалата рецесия държавата отделя огромни средства, насочени за запазването на работните места. Тя става съсобственик на крупните промишлени предприятия, което е завоалирана форма на национализация. С такава финансово-икономичска политика се запазват, а дори и се увеличават работните места в автомобилната и металургичната промишленист, както и в производството на стоки и услуги в други отрасли.
Когато индустрията работи, може да се издържа и социалният сектор. В условията на криза и рецесия в Германия са разкрити 360 хил. работни места за лекари и 240 хил. за медицински сестри. Понеже университетите и училищата доставят до 2/3 от тях, се привличат медицински кадри от други страни, включително от България. За периода 2009-2011 г. страната ни са напуснали над 800 лекари и 530 медицински сестри, които сега работят в Германия и почти още толкова - в други страни, предимно арабски монархии като Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт. В тях се смята, че един лекар трябва да се пада на 1200 жители и затова привличат медици от други страни със заплата от 3000 долара, което е валидно и за българските там. У нас сега на един лекар се падат 4500 души, но това е средно за страната. В много райони по същество няма здравно обслужване. Наскоро една телевизия показа жена от Смолянско, която е родила вече две деца в дома си с помощта на съпруга си, който по образование е електротехник. Дотам ли обаче трябва да се сведе стандартът на здравеопазването? Ами тогава и децата да не ходят на училище, а да ги обучават родителите им вкъщи. Затова възниква въпросът кои трябва да са приоритетите в държавната политика и има ли въобще такива сега в България.