Партийни изпитания при съседите

Някои експерти у нас неотдавна припомниха старото правило, че хаос при съседи е пагубен за България. Ставаше дума за Турция във връзка със събитията в Северна Сирия, когато Анкара започна третата си военна операция, наречена "Извор на мира", в страната на Асад. Тези дни обаче турските медии, заети предимно с резултатите от проведената среща на НАТО в Лондон и срещите на президента Ердоган там, отделят място, макар и не особено впечатляващо, на протичащи политически процеси вътре в страната. Процеси, които са пряко свързани не само със състоянието на икономиката, но и са в основата на партийни изпитания, водещи до промяна във вътрешнополитическата обстановка.

Ако отчетеният през ноември индекс на потребителските цени е нараснал с 0,38%, а годишната инфлация от 8,55% е станала 10,56%, това е знак, че

несигурността в турската икономика не е отминал етап. Но информациите, че основните партии в Турция са изправени пред вътрешни сътресения, е сигнал, че зад фасадата на "Турция над всичко" клокочат нови процеси. Процеси, които някои по-смели турски наблюдатели определят като "тези, които подготвиха идването на Ердоган на власт, сега на мястото на управляващата ПСР (Партия на справедливостта и развитието), която видно губи доверието на народа, подготвят нови играчи".

Вече е известно, че бившият премиер проф. Давутоолу с около 100 основатели на негова нова партия скоро ще обяви създаването на партия, чието име по всяко вероятност ще бъде "Бизим парти" т.е. "Нашата партия". Както казват турски коментатори "започна обратното броене на новата партия на Давутоолу". Плановете са експремиерът да обяви своята партия преди тази на Али Бабаджан, който също организира обявяване, заедно с експрезидента Абдуллах Гюл, на нова партия. Давутоолу е провел заседание на брега на езерото Абант (край магистралата Истанбул-Анкара), където сред основателите е и Нихал Олчок, съпруга на Ерол Олчок, който от 2001 г. до 2016 г. е правил всички рекламни кампании на ПСР. Сред основателите са бивши депутати от ПСР като Селчук Йоздаа, Айхан Сефер Юзтюн, Ферамуз Юзтюн, Абдуллах Бахчъ и бившия министър на транспорта Феридун Белгин, баджанак на зам.-председателя на ПСР Мехмет Йозхасеки. Логото на новата партия е фигура на слънце. До 11 декември се очаква да е готов уставът на партията и в своя офис в Бейсукент Давутоолу да обяви на специална пресконференция създаването на своята партия.

Има информации, че 25 вилаетски председатели са определени. В това отношение тактиката на Давутоолу е различна. Той участва в конференции на вилаетско ниво, т.е. из районите и при него политиката се предвижда да се води не от центъра към вилаетите, а обратно - от вилаетите към центъра. Любопитното е, че някои от известните имена сред учредителите на партията на Давутоолу се виждат и сред привържениците на Али Бабаджан. Старото правило за двойна игра явно е в действие. А това дава основание за изводи като "тестото още много вода има да поеме". Но цялата дейност е насочена преди всичко към външни измерения т.е. намаляване влиянието на управляващата ПСР.

В това отношение най-същественият фактор определено е икономиката и нейното състояния през последните години, което е далеч от нивото на първите години от управлението на ПСР. Що се отнася до партията на Али Бабаджан, също един от учредителите на ПСР и бивш министър в правителства на Ердоган, и Абдуллах Гюл, експрезидент на Турция, там ролите на двамата са ясно разграничени. С политиците разговаря Гюл, а с бизнес средите - Бабаджан. С чуждите политици, пишат в Анкара, дебатира Гюл, докато Бабаджан е в контакт с международните финансови кръгове. Споменаването обаче, че разговорите се водят на тайни места в Истанбул, обикновено в затворен комплекс, говори, че има страх от нежелани намеси. Известно е, че Гюл е разговарял с 55 нови/стари депутати и са се разбрали относно политиката към кюрдите, особено болезнен въпрос за Анкара. Смята се, че има договорка за започване на нов процес на отваряне към това 20-милионно малцинство. Но има отдръпване от заявена съпричастност от редица политици, защото са налице проблеми с управляващите от ПСР. Там не гледат безучастно на организационната дейност за учредяване на нови партии, които привличат членове на ПСР. Все пак не може да се отрече, че екипът Бабаджан/Гюл разчита на контакти зад граница. Явно отново се търси външна подкрепа.

А Бабаджан не е случаен политик в Турция. Той 8 пъти е участвал в срещи на Билдерберг, от 2003 г. до 2013 г. Разбира се, че това не може да става без знание и разрешение на Ердоган. Но като се знае кои участват в заседанията на групата Билдерберг, какви теми се обсъждат и как няма нито един поканен 2 пъти на заседания да не заема високи управленчески позиции, тогава няма съмнение какви са връзките и възможностите на Бабаджан. Без, разбира се, да се акцентира той какво е говорил, какви сведения е давал и какви препоръки е получавал при срещите си с билдербергите. Но на този етап мъглата около неговата партия е достатъчно гъста.

Трудно е да се дадат категорични прогнози за стратегии, политики, идеи, освен, разбира се, че целта е преди всичко управлението на ПСР да бъде сменено. Като първо се постигне намаляване влиянието й сред турското общество.

На този фон случващите се напоследък неразбории в основната опозиционна  НРП (народно-републиканска партия), кемалисти, дават основание за извод, че целите за обединение на "всички срещу Ердоган" трудно ще бъдат постигнати. Поне на този етап. Размяната на нелицеприятни реплики между Мухарем Индже, кандидат за президент на изборите през юни от името на НРП, и ген. секретар на НРП, Калъчдароолу, всяват смут сред партийните редици. Един коментар на Рахми Туран взриви кемалистите. Информацията, че Индже се бил срещал с Ердоган, който му бил обещал подкрепа, защото "ти трябва да станеш ген. секретар на НРП", се опровергава от самия Индже. Преобладават мнения, че това е фалшива новина. Въпросът е кой и защо го прави.

В същото време Калъчдароолу на икономически форум в Малтепе, Истанбул, поставя въпроса за нова конституция и определя стратегия за постигане на тази цел. Описва "стълбовете", които ще залегнат в новата конституция, а именно разделение на властите, демокрацията да работи във всички органи, независимост на следствието, свободно изразяване на мнения, избраниците да изпълняват действия, за които са избрани, да не се назначават само собствени избраници на управленчески позиции и т.н. Калъчдароолу обявява, че се започва процес за подготовка за нова конституция и то с участието на всички страни.

От своя страна пък, опозиционната прокюрдска ДПН (Демократична партия на народите) на заседание на парламентарната си група в Меджлиса (парламента) поставя въпроса за предсрочни избори. Известно е, че срещу ДПН управляващите в Анкара проведоха редица репресивни мерки. Задържани бяха около 350 членове, освободени са избраните от народа кметове от редиците на ДПН и на тяхно място са назначени избрани от ПСР.

Видно е, че във вътрешен план ситуацията в Турция е напрегната. Да се говори за хаос е повече от пресилено, но протичат процеси, които сигурно се следят с лупа и отвън, и вътре в самата страна. Най-вече от Ердоган, защото става въпрос за неговото управление. Е, няма да е добре, ако София пропуска тези процеси. На познатия принцип "като гори при съседа, огънят може да премине оградата".