Отварят ли САЩ и Турция нова страница в отношенията?

Когато агенция Ройтерс пише, че "двамата лидери не успяха да разрешат въпросите по линията Анкара/Вашингтон" и то в период на "задънената улица в техните взаимоотношения", това не е нищо друго освен оценка, че дълго подготвяната и много очаквана среща между Тръмп и Ердоган в Белия дом просто е отложила решаването на проблемите. Не ги е решила. Анкара настояваше за организиране на посещение на Ердоган в САЩ и положи неимоверни усилия за среща тет-а-тет  на президентско ниво.  Все пак кризата в двустранните отношения заради военната операция на Турция в Сирия, доставките на руските С-400, проблемните за Анкара отношения на Вашингтон с организациите на сирийските кюрди, нерешеният казус с исканата екстрадиция на проповедника Фетуллах Гюлен, делото в Ню Йорк срещу турската "Халкбанк" или решението в Камерата на представителите на САЩ за признаване на арменския геноцид не само изолират Турция в рамките на целокупния Запад, но и носят вреда в икономически аспект. 

Турската икономика е в незавидно положение 

заплахите за санкции не са добра среда за инвестиции, а вътрешнополитическият живот в страната не е особено комфортен за управляващите. Надеждата, че Тръмп ще поеме ангажимент за преодоляване на напрежението в двустранните отношения, което ще осигури на турския президент нова доза стабилизираща енергия във вътрешен план, на този етап не се оправдаха. Или както пише "Уолстрийт Джърнъл", "дългоочакваната среща завърши, без да се постигне решение на ключови въпроси". "Вашингтон пост" го допълва: "Между САЩ и Турция има приятелски разговори, но различията все още са налице." Явно големи крачки не са постигнати, но спор няма, че посещението на Ердоган е било "топло".  Не случайно "Ню  Йорк Таймс" акцентира върху думите на Тръмп, че "аз съм фен на президента Ердоган".  Тръмп никога не е крил, че цени силните лидери, онези, които отстояват национални интереси и суверенна политика, но само ако това не е във вреда на интересите на САЩ. В случая, след срещата на Ердоган с Тръмп, Белият дом излезе със съобщение с доста по-твърд тон, в което се заявява, че "за осигуряване на напредък в другите области жизненоважно е да бъде решен въпросът с купуването и доставките на С-400 от Русия. Трябва да бъде засилено нашето отбранително сътрудничество". Освен че не става ясно как ще бъдат преодолени различията, но и Конгресът на САЩ не се отказва от критичните си оценки за провежданата от Турция военна операция в Сирия и то срещу организациите на сирийските кюрди, които Анкара определя като терористични. В тази връзка прави впечатление, че и в навечерието на провежданите разговори, на отделни специални пресконференции представители на Белия дом и на Държавния департамент заявяваха, че "САЩ нямат намерение да преустановяват сътрудничеството със сирийските демократични сили". Още повече, че и по време на самите разговори между Тръмп и Ердоган са присъствали и 5-ма републиканци-сенатори, между които и Линдзи Греъм, който е изявен противник на турската операция "Извор на мира" в Сирия. Макар сенатор Греъм специално да бе подчертал, че "Ердоган бе искрен и открит" по време на преговорите, което не променя мнението му за налагане на санкции спрямо Турция. Допълнил е, че се надява отношенията с Турция "да бъдат спасени, но дали това е възможно само времето ще покаже". 

Не бива да се забравя, че още преди самото посещение на Ердоган във Вашингтон имаше писмо до Тръмп на 15 демократи-сенатори и 2-ма републиканци, включително и председателят на комисията за външна политика в Камарата на представителите, които настояваха да бъде оттеглена поканата за визита на Ердоган, защото "при сегашните условия това посещение е неподходящо". Тези сенатори смятат, че "турската операция в Сирия, от гледна точка на сигурността на САЩ, поражда бедствени резултати и е причина за сериозни пропуквания в НАТО".  

От друга страна, Линдзи Греъм след срещата с Ердоган е възпрепятствал разглеждането в Сената на вече приетата от Камарата на представителите резолюцията за арменския геноцид. Сигурно това е онази 

"малка крачка на напредък" 

за която говорят някои анализатори. Защото и в съобщението на Белия дом няма нищо споменато по сирийския въпрос. Това дава основание за извод, че различията и напрежението между Анкара и Вашингтон не са преодолени. Оказва се, че и Тръмп е предпочел по време на разговорите с Ердоган да не конкретизира въпроса за връзките на САЩ с кюрдите, въпреки че е подчертал колко много години американският и турският народ са приятели и съюзници. Или, както казват от Белия дом, "президентът Тръмп работи за развитие на важните отношения на САЩ с Турция, които са от значение за запазване на американските интереси в региона и в по-широки пространства". 

Всъщност думите на Тръмп са "Турция е важен съюзник в НАТО и двете страни осъществяват многостранно сътрудничество под чадъра на НАТО. Турция е важен съюзник в борбата за премахване на халифата на "Ислямска държава" (ИД) и е необходимо да бъде включена в борбата, за да не се даде възможност ИД отново да се появи". Друг въпрос е дали ИД е изчезнала и кой, кога и къде я крепи. В духа на  собствения му стил президентът Тръмп не е пропуснал да подчертае, че "Турция притежава голям потенциал като търговски партньор на САЩ" и именно в рамките на този потенциал страните ще полагат усилия да запазят стокообмен в размер на 100 млрд. дол. годишно. Явно, Турция е важен и развиващ се, съгласно оценките на Вашингтон, терен за американски инвестиции, след като се казва, че инвестициите през 2018 г. са нараснали с 9%  и са достигнали до $4.7 милиарда. Турските пък в САЩ били за $2.7 милиарда.

В крайна сметка CNN обобщава за посещението на Ердоган в САЩ, че "никой и преди него не е успявал да получи това, което е искал от американския президент Тръмп". Но на пресконференцията след срещата Ердоган е отстоял позициите на Турция по въпросите, които могат да се поберат в "това, което е искал". Не крие, че страната му е зависима от руския газ, от приходите на руските туристи, които са достигнали до 6.5 млн. през 2019 г., което си е силна инжекция за задъхващата се турска икономика и поради всичко това 

предпочита да има приятелски отношения и с Москва, и с Вашингтон  

Според "Блумбърг" Ердоган е заявил, че "не можем да развалим взаимоотношенията с Русия, имаме стратегически взаимоотношения" и "не е възможно да се откажем  от системите С-400". В името на "многопластова защита" Ердоган  изразява готовност Анкара да купи и щатските системи "Пейтриът", ако ги предложат на приемливи цени и условия. Известно е, че Ердоган има последователна политика на баланс, но при условие "Турция над всичко". Именно затова и не пести слова като "важно е да запазим здрав диалог върху основите на правилна информация, за което Анкара ще работи без прекъсване". Може да се смята, че не се е поддал на натиск за отказ от С-400 и суверенна Турция с независими собствени решения е норма за политиките му в чужбина. 

Ердоган не получи възможност да говори пред Конгреса, имаше протести пред Белия дом, организирани явно от кюрди, но във вътрешен план разговорите с един от световните лидери ще бъде отчетено като "точка" за защита на национални интереси. 

А дали срещата му с Тръмп е останала в сянка заради дебатите за импийчмънт спрямо Тръмп е въпрос за спекулации. Медиите във Вашингтон отдадоха дължимо внимание на разговорите в Белия дом. Но е спорно дали се е получила "нова страница в нашето трайно сътрудничество", както се изразява Ердоган. 

Остава да се проследят реакциите в Москва. Там напоследък приемат "с разбиране" дадени политики на геополитически и регионални играчи. Даже често се шегуват (главно Лавров и Захарова) остроумно при задавани въпроси от журналисти, когато става дума за събития и личности с влияние в международните дела. В конкретния случай има само информации за темите, изявленията и позициите на Тръмп и Ердоган. С тях Москва също предпочита да води диалог. Другото остава зад кулисите.