Който иска избори, той да ги плаща

В днешния свят всичко се измерва с паричен еквивалент, така трябва да бъде и у нас. Българската поговорка "Който плаща, той поръчва музиката", е повече от валидна за днешното време. Вече и протестите се правят с платени демонстранти. Затова, ако се стигне до нови избори, трябва да ги плащат не всички, а само тези, които са ги пожелали.
Активно протестиращите, които искат оставка на правителството и парламента, са най-много 50-80 хиляди в цялата страна. Ако се стигне до оставка, ще трябва да се проведат нови избори. Това означава да се похарчат около 26 млн. лв. Аз лично, а предполагам, че и повечето от тези, които не са сред протестиращите, не сме съгласни да се харчат държавни пари за тази цел. Те не са предвидени в бюджета за 2013 г., следователно ще трябва да се вземат от парите, определени за други цели. Това е обществено неприемливо.
Лесно е да се иска, по-трудното е да се даде. Който иска нови избори, трябва да осигури средства за тяхното провеждане. Един от тях е партия ГЕРБ, която е получила 26 млн. държавна субсидия, от лихви е добавила още 500 хил. лв., така че може да поеме разходите. Парите трябва да се осигурят солидарно и от други политически сили и икономичеки субекти, подкрепящи искането за оставка и нови избори. Най-вероятно обаче нито ГЕРБ, нито другите ще се бръкнат, за да платят разходите. Тогава остава парсата да се плати от самите протестиращи. На тях трябва да им се разясни, че държавни пари за нови избори няма. Следователно е необходимо да се съберат от протестиращите. С тези пари ще плащат на ЦИК, РИК, за отпечатване на бюлетините и за други разходи. Не от хазната, сиреч - от джоба на мнозинството, което не протестира.
Другият вариант е да се въведе система за електронно гласуване, която е доста по-евтина. Ако е вярно, че голяма част от протестиращите са хора интелигентни, сред които има и компютърни специалисти, да се заемат и да го направят. Тук обаче има проблем - няма как да се включат всички избиратели, понеже особено в малките селища хората няма с какво да си купят компютрите. Системата за електронно гласуване предполага и в най-затънтеното село да има поне по един компютър и консултант, който да каже на дядо Петко и баба Гина с кой клавиш трябва да упражнят избирателния си вот. Тази система е показала много недостатъци и след експериментиране в Германия е отхвърлена. Пък и, доколото ми е известно, такава електронна система струва към 30 млн. евро. Ако се намери някой да я плати.
Трети вариант е разходите за провеждане на изборна кампания да се поемат от кандидатите за влизане в парламента и тези, които ги подкрепят. Тук се прилага правилото: риск печели, риск губи, т.е. всеки плаща солидарно, но може и да не се пласира. Какво следва по-нататък? Народните представители преминават на пряка издръжка от избирателите. Който иска именно Иван, Драган, Петкан да го представлява в парламента, му превежда каквато реши сума и тя се приспада от облагаемия доход. Така един народен представител може да получава заплата 600 лв., а друг - 3000 лв. По този начин обаче се рашава и въпросът за отзоваването. Когато избирателите изгубят доверие към някой техен избраник, му прекратяват издръжката и той е аут. Същевремнно това е чист мажоритарен избор в остойностен вид - плащаме на избрани от нас хора, за да се върши работа. Разбира се, избирателят си прави сметката - той няма да плаща за поддържането на автомобилен парк, за представителни, за консултанти, за неоправдани командировки най-вече в чужбина, а ще държи строга сметка за всяка изразходвана стотинка. Косвено, чрез парламента, той ще иска и ще упражнява стриктен контрол и за разходите на правителството, президентството, съдебната власт и всички други институции.
Още нещо. Създадената комисия за разглеждане на правомерността на ползването на правителствения авиоотряд установява напълно неоправдан хаос и дори произвол, защото пътувания са разрешавани с едноличното разпореждане на премиера Борисов. Така 100-местният правителствен самолет е летял с 3-4 души на борда до Виетнам и Папуа. Ако в някоя цивилизована страна се установи такъв случай, това почти автоматически означава под натиска на общественото недоволство правителството да си подаде незабавно оставката, а ако вече не е на власт - се търси дори съдебна отговорност, защото на тази тема хората са особено чувствителни. В Англия например, където монархическата институция се ползва с голям авторитет и уважение, кралица Елизабет и другите членове на семейството не могат дори да си помислят да си позволят неоправдани разходи.