Как да ги стигнем американците

Българинът, освен от безработица, ниски заплати и пенсии и високи цени, страда и от посегателства върху неговото имущество, чест и живот. Законовата уредба и охранителната система не са в състояние да му ги защитят. Обстановката почти прилича на тази от средата на ХVIII в., когато по българските земи вилнеят кърджалии, даалии и башибозушки банди, които грабят, изнасилват и убиват населението. Понеже войската и местните охранителни органи - заптиетата, не са в състояние да се справят с тази напаст, султанът издава ираде (заповед), според която на раята се дава право и с оръжие да се защитава от грабителите, насилниците и убийците. Малко български селища са имали възможност да се възползват от тази почти неочаквана привилегия. Оръжието и мунициите са стрували скъпо, селяните не са били обучени да боравят с него, така че на повечето места бандите са продължавали да грабят, насилват и убиват. Единични са случаите като този в Котел, където местното население обгражда града с каменна стена, въоръжава 160 мъже и отбива 4 атаки на кърджалии, като им нанася чувствителни загуби и те се отказват от следващи нападения.

Каква е аналогията със сегашната обстановка

Още от 1992 г. започват набези на самоорганизирали се банди, които тероризират населението, главно в селата. Отначало започват да крадат продукцията от нивите и градините. След това набезите се насочват към личните дворове, в които са оборите, кочините, кокошкарниците, а  някъде има и зайчарници, гъбарници и други. Всичко това се отглежда с много труд, а разбойниците го отмъкват за една нощ. Краде се и селскостопанска техника, която се продава за вторични суровини. Настъпило е пак кърджалийско и даалийско време, но вече го няма султана, който да издаде ираде за правото на хората да се защитават от посегателствата на грабителите, насилниците и убийците. Сегашните български закони не дават право на хората да им оказват подобващ отпор.
Това е уникално необяснимо. През 1881-1882 г. в България се появяват разбойници, които грабят хората по пътищата. Министерският съвет издава наредба, според която всеки уседнал гражданин или селянин може да получи оръжие, за да се защитава, ако бъде нападнат при пътуването си. Освен това се отпускат пари за пътни стражари, които патрулират по най-опасните места. През 1884 г. разбойничеството е ликвидирано. В държавата се създава всеобща непримиримост към посегателството на чуждо имущество. Ако все пак някой си позволи да открадне диня или тиква от бостана, го връзват на магаре с гръб към главата на животното, окачват на врата му табела с надпис "крадец" и го прекарват през селото, а за финал стои няколко часа на площада. Няма масови кражби и по времето на социализма. Селяните отиват на работа, като оставят незаключени дворните и къщните врати. Кражбите са рядко явление, но ако все пак се случи, извършителите се разкриват за кратко време и получават наказание. Това е така, защото по принцип липсват основания за кражби. Българи, турци, цигани са включени в съзидателен труд, чрез който изкарват прехраната си. За всеки случай обаче има и строги закони. Крадците не ги качват на магарета, а по бързата процедура ги осъждат и вкарват в затвора или в трудово-изправителен лагер за продължителен срок. Там режимът е строг и който е преминал през него, едва ли отново би се осмелил да посегне на чужда собственост.
Явлението масови кражби се появява у нас след 1990 г. Ликвидирането на кооперативното селско стопанство и закриването на промишлените цехове в селата принуждава младите хора и тези на средна възраст да търсят поминък в по-големите градове или в чужбина. В селата остават предимно възрастни хора и тяхното имущество се смята за лесна плячка за крадците. Поради това те правят набези, като отмъкват домашните животни и птици, обират зеленчуковите и овощните градини, а посягат и на домовете им. Хората се оказват направо беззащитни. Средно на 10 села се пада по един полицай, който при сигнал за обир идва да опише случая. Разкриваемостта е почти незначителна, което означава, че няма и наказани. Това дава кураж на крадците да действат все по-вандалски. Вече има случаи, при които те свалят керемидите от покривите на къщите, а улуците продават за вторични суровини.

Защо се стигна до това драматично положение

Основната причина е, че държавата на практика се абстрахира от функцията си за защита на имуществото, честта и живота на гражданите. Огромният полицейски апарат е включен в провеждането на показни операции, чрез които да се вдига имиджът на службите и правителството. Но и от залавянето на 1000 стека контрабандни цигари положението на страдащите от кражби и насилия хора не се подобрява. Подходите са аналогични с тези, които се прилагат спрямо бездомните кучета. Тях ги кастрират, но хората казват, че кучетата не ги заплашват с изнасилване, а ги хапят, затова вместо тестисите трябва да им се избиват кучешките зъби.
И така стигаме до въпроса какво всъщност трябва да се направи за разрешаването на проблема.
В това отношене има най-малко поне три подхода. Първият е държавата да поеме гаранция за защита на имота, честта и живота на гражданите. При сегашното положение тя явно няма готовност за това. Тогава следва другият вариант - да създаде  законова уредба, според която гражданите да имат правото с всички средства да защитават имота, честта и живота си срещу посегателства спрямо тях. Това е част от американската система. Всеки, който отговаря на условията за притежаване на оръжие, може да си го купи по законен начин и да се отбранява срещу посегателства и насилия. "Моят дом е моята крепост" е постулат от английското право, който е включен и в американската конституция. Застреляният и на 1 м, прекрачил двора със или без ограда, се смята за нарушител, срещу когото всички действия от страна на домакина-собственик са позволени, вкл. и застрелването му без предупреждение. В този случай законът напълно онеправдава защитника и за него няма никакви последствия. Някои смятат, че може би това е най-добрият вариант и за нас при създадената обстановка. Защото, когато те нападнат крадци, а и такива, които са склонни да посегнат на честта и живота ти, трябва да имаш правото да ги защитаваш с всички средства. При това положение дилемата е дали да бъдеш ограбен, обезчестен или дори убит, или да застреляш насилника в законна самоотбрана. А какво да кажат родителите, загубили децата си при автомобилни произшествия, причинени от пияни шофьори, на които са наложени условни присъди? Заключението е, че няма адекватна законова уредба, нито действена охранителна система. Затова навярно трябва да се прибегне и към третия вариант. Много хора са гледали японския филм "Седемте самураи". В него се пресъздава драмата на едно село, което страда от грабежите на разбойници, а властта не може да го защити от тях. Тогава селяните се обръщат с молба за помощ към странстващи самураи. Нямат пари и скъпоценности, защото са непрекъснато ограбвани от разбойниците. Предлагат да споделят с воините скромните си запаси от храни и това да бъде възнаграждението им. Понеже самураите са само 7, а разбойниците - стотици, те обучават и селяните да се включат в отпора.
Та, значи, какво е обобщението за това

как да се справим с грабежите и насилията

Въвеждането на правото всеки с оръжие да брани дома и имуществото си от посегателства определено би довело до възпиране на крадците. По телевизията дадоха как един селянин 6 пъти е бил ограбван. Накрая си купил пистолет и когато за седми път го посетили крадци, застрелял един от тях. След това повече набези в дома и дори в двора му не е имало. Значи този начин е ефективен. Това обаче създава възможности за опасен прецедент. Масовото въоръжаване може да доведе до използването на оръжието не само при отбрана на дома, а и при различни други ситуации. Както е било например през ХIХ в. в Дивия Запад. Другият вариант е да има строги закони. Защото сега дори и малкото заловени престъпници съдът ги наказва с лишаване от свобода за 5-6 месеца и те излизат още по-настървени да крадат. Има случаи, при които човек с 22 присъди за битови кражби на 23-ия път да получи условна присъда или най-много 6-месечна реална. Явно е, че такъв закон и такива наказания не оказват възпираща роля. Към това се прибавя и много ниската разкриваемост на престъпленията. Така у крадците се създава чувството за недосегаемост и ненаказаност.
По всичко това ние чувствително изоставаме от американците.
Те хем имат правото с оръжие да бранят домовете си, хем в САЩ разкриваемостта на престъпленията е много висока, хем на виновниците се налагат тежки присъди. При това такива дела приключват в много кратки срокове и престъпниците се озовават в затвора. Т. нар. висящи дела няма. Уличеният в престъпление до произнасянето на присъдата е в ареста.
Малко вероятно е в близките години да стигнем американците в това отношение. Докато ги догонваме, може би на първо време трябва да приложим самурайския вариант. Понеже сега на 9-10 села се полага по един полиций, той и при най-добро желание не може да окаже помощ и да опази нито едно от тях. Затова по-добре е изобщо да го няма. Кметовете и кметските наместници да се упълномощят да сключват договори с охранителни фирми за защита на населението от грабежи и друг вид посегателства. Хората да бъдат облекчени с 25% от дължимото данъчно облагане към държавата и общините. С тези средства да се плаща на охранителните фирми, които са лицензирани за такава дейност. Ако МВР сямта, че по този начин се изземват негови функции, нека ведомството се съревновава с тях. За целта да се провеждат обществени поръчки - който предложи по-висока сигурност, той печели. Това обаче да бъде направено с договор и нотариална заверка, така че ако има прчинени щети на населението, те да се компенсират от охранителите. Така, въпреки че няма да стигнем американците, в България ще има по-голяма сигурност за имота, честта и живота на гражданите и селяните.