Изложба върна спомена за Подвързачов

Близо 100, рядко напускащи фондохранилищата на Националната библиотека и Националния литературен музей, оригинала, свързани с книжовното наследство, живота, творчеството и приятелските взаимоотношения, върнаха спомена за писателя Димитър Подвързачов 130 години след смъртта му, в родната Стара Загора. Откриването на експозицията съвпадна както с рождената дата 6 ноември, така и с финала на националния конкурс за младежка поезия на името на Веселин Ханчев. Тя е подредена на четвъртото ниво в Регионалния исторически музей. Сред множеството малко познати за широката общественост ръкописи са и двете предсмъртни стихотворения на Димчо Дебелянов, които той предава на ротния си командир Тома Томов буквално часове преди да бъде пронизан от фаталния куршум.
Оцелелите листчета, станалият вече полковник, Томов предава 4 години по-късно за съхранение на Подвързачов. Сред приятелите на старозагореца са смятаните днес за класици Емануил Попдимитров, Николай Лилиев, Георги Райчев и други, които с уважение са го наричали "бащата".
Поет, фейлетонист, приказник, редактор, журналист, автор на афоризми, днес Димитър Подвързачов се нуждае от нов прочит, за да заеме полагащото му се място сред родоначалниците на новата българска литература.
Сред онова, което трябва да се направи, е и да бъде издирен и евентуално откупен архивът му, който през 80-те години на миналия век е попаднал в частна колекция.