Изборите в Северен Кипър и геополитиката

Дали Турция е само таран на англосаксонците срещу Русия, както пишат напоследък руски медии, или просто следва своята водеща през последните десетилетия неоосманистка теория за интегриране на някога принадлежащите територии на Османската империя? Въпрос с предизвестен отговор. На фона на резултатите от проведените преди дни избори за президент в Севернокипърската турска република (СКТР), призната само от Анкара, не може повече да има съмнение, че Ердоганова Турция следва последователно, търпеливо и с мощен инструментариум своята идея за "връщане под един покрив" на тюркоезичните народи.

За президент в Северен Кипър бе избран с 51,74% Ерсин Татар, последовател на политиките на Рауф Денкташ, основател на т.нар. СКТР и подкрепян по всякакъв начин от Анкара. Той е председател на Партията на националното единство и изборът му е посрещнат с възторг в Турция - от всички партии и лидерите им, включително опозиционните. Не се крие, че от него се очаква да допринесе за признаването на СКТР от други държави. И даже се посочва Азербайджан като първопроходец в този процес.

Татар не само благодари на Турция за оказаната помощ за преодоляване на икономическите трудности заради последствията от КОВИД-19, но подчертава:

"Изпитвам гордост да бъдем заедно с Турция"

Не пропуска да заяви че "осъжда тези, които в предизборната кампания използваха приказки срещу Турция". Негов противник на изборите бе Мустафа Акънджъ, приеман като прозападен политик и верен на идеите за федерален Кипър.

Не бива да се забравя, че гръцки Кипър е член на ЕС. Обещанията на Татар са, че след победата кипърските турци "ще живеят с вдигната глава", защото той заявява на целия свят: "ще защитавам нашата земя, държава и Турция като наш гарант". Тези обещания следва безспорно да се приемат като доказателство, че СКТР свързва неразривно политиките си с тези на Анкара във всяко отношение. Татар казва на висок глас: "на целия свят ще оглася нашата независимост", защото "нас ще ни има", което е доказателство за "никога няма да прекъснем връзките с Турция".

Нормално е да се предположи, че не става въпрос само за връзки, а за единение, което е в унисон с неоосманските амбиции. Те в случая са в пряка връзка със ситуацията в Източното Средиземноморие, където откритите въглеводороди около Крит и Кипър направиха региона арена на открит конфликт не само между Атина и Анкара. Никак не е случайно, че експосланици като Онур Еймен пишат: "Очаквам Татар да не допусне под натиск на великите сили да се отнеме правото на Турция като гарант за Кипър (заедно с Гърция и Великобритания) и да не бъдат "изгонени турските войски от острова". Според него т.нар. кипърски въпрос трябва да стане надпартиен, да е национално дело. И тук той поставя задача на турската преса и медии "да се работи за Татар, за да не се допусне подкопаване на близките връзки между Турция и СКТР". Да нямало и противопоставяне на кипърските турци едни на други. Един вид се признава, че не всички кипърски турци са на едно мнение с Анкара. Но механизми като отваряне на плажа Вароша (на гръцки или Мараш - на турски) при Фамагуста, зловещо пуст след 80-те години на XX век, имаха своя принос за националистическите повеи в Северен Кипър и победата на Татар. 

Трябва да се признае, че Северен Кипър е зелената част на острова, златните плажове и предпочитаните от британците курорти като Кирения (на турски Гирне). Прекрасни ретро хотели в малък залив с много яхти. В Северен Кипър са и повечето православни манастири на Кипър. Анкара влага доста средства за поддържане стандарта на Северен Кипър. И то, след като пресели хиляди турци от континентална Турция, включително някои наши изселници. 

Пресата в Турция е категорична, че изборите в СКТР са били необикновени. Защото, както казва проф. Хасан Юнал от университета в Малтепе, "през последните 15 години в СКТР се водеха соросоидни дейности и се искаше федерализация". Според него тези избори са били нещо като референдум за кипърските турци по въпроса за федерация. Спечелили са тези, които са гласували с "не" за федерален Кипър. Ситуацията в Източното Средиземноморие се обявява като неподходящ период за дебати по обединение на Кипър. Друг въпрос е, че чрез СКТР Анкара претендира за икономическите зони около региона, където се намират откритите въглеводороди. Отново става въпрос за много пари. А предложените от проф. Юнал стъпки, които следва да предприеме Анкара след изборите за президент в Северен Кипър, са за официално обявяване на решение за 

създаване на две държави

за обявяване на преговорите за федерация като безсмислени; да се заяви на високо ниво, че гърците искат все повече и повече, при декларирана от Анкара воля за отстъпки, да не се допуска изтегляне на Турция от Кипър, защото Източното Средиземноморие "стана много важно"; да се преименува СКТР на Кипърска турска република т.е. вече без Северна; да започне процес за признаване на Северен Кипър, като се преговаря с приятелски държави като Русия и Иран, дори Сирия; да се ускори икономическото и културното развитие на Северен Кипър. В Турция няма спор, че Азербайджан първи ще признае Кипърската турска република, и то не само защото Анкара зае страната на Баку в конфликта с Армения за Нагорни Карабах. Явно са убедени, че икономическата и военната зависимост на Азербайджан от Турция е достатъчно основание за подобно политическо решение. 

Но да се казва, че Москва е приятел, след като си навлязъл с "един народ в две държави" на територии, които някога са били в Руската империя и в СССР и които са зони за сигурност на Русия, е най-малкото недалновидно. Лавров заяви, че Москва никога не е казвала, че Турция е стратегически партньор, и това бе ясен сигнал, че наистина Москва е съперник за света на Ердоган,

а не стратегически партньор

Особено в Кавказ. Оттук до определението, че "Турция е таран на САЩ и Великобритания срещу Русия", крачката е много малка. Това е видно след случващото се в Беларус, Украйна, Нагорни Карабах, Киргизстан и т.н. Навални с новичока е само западна черешка на тортата, готвена за Кремъл.

Сигурно само в Анкара не са разбрали, че идеите на неоосманизма или пантюркизма няма как да съжителстват с многонационална Русия, както вече пишат някои в Москва. Защото Русия има своите 20-25 милиона мюсюлмани, но трудно ще позволи размирици сред тях. Това би подкопало устоите на държавата, а тя също се изживява като империя. Неслучайно в Далечния изток правят изложби с вещи на онези белогвардейци, които са били изпратени на заточение там, но са оставили своите цивилизационни следи в тези далечни райони на империята. Значи Москва е научила нещо от методите на Анкара, включително т.нар. мека сила, за да не допусне прилагането на идеи за "връщане под един покрив" на тюркоезичните народи. Едва е преглътнала приемането на латиницата от Казахстан. Сигурно затова Москва реагира и за откриването на плажа при Фамагуста в Кипър като го нарече "неприемливо", изрази становище и за превръщането на "Света София" в Истанбул в джамия. Въпреки че според някои православни изявлението е половинчато. Явно стъпките се преценяват внимателно, включително за Нагорни Карабах, но дали това не помпа амбициите на Анкара? Явно и в Москва има дебати по тези теми. А това вече са въпроси, които ще получат отговор в бъдеще, но не далечно. Защото ножът е опрял до кокала, казват експерти.

Предстоят нови събития. И битки на геополитически терен, които след президентските избори в САЩ на 3 ноември ще получат нови сигнали. Ослушването за посоката им продължава. Особено в Кавказ, Черноморието и на Балканите. Дано и София заостри вниманието си.