Големият малък човек
Росен Плевнелиев може да се вживее в ролята си на независим президент и да забрави кой го е изтикал на този пост
/ брой: 26
Изслушах речта на президента Плевнелиев в Народното събрание и имах чуството, че слушам реч от конгрес или пленум на ЦК на БКП. На един от тях бе обявено, че през 1968 г. у нас ще бъде построено развитото социалистическо общество и ще преминем към комунизъм, когато ще се прилага приниципът "от всеки според способностите, на всеки според потребностите". Веднага обаче се появи и виц. Отива виден партиец от онова време в провинцията да разяснява какъв рай ще настане в България. "Тогава всичко ще струва по 1 лв. - хлябът, сиренето, месото, леките коли, апартаментите", въодушевява се той. На въпрос какви ще бъдат заплатите, отговаря - също 1 лв. Някога партийните ръководители можеха да си позволят подобни волности, защото властта беше в една партия, която имаше гарантирана от конституцията ръководна роля в обществото.
Всеки политик, който се е ангажирал със срок за светло бъдеще на държавата и обществото, се е провалял. Симеон Сакскобургготски обещаваше това да стане за 800 дни, но през тях уреди само придобиването на имоти за фамилията си. Сега се появи поредният обещаващ. Новият президент обявява, че през 2020 г. България ще се нареди между средно развитите по икономика и жизнен стандарт в Европа. Той не само че не казва как ще стане това, но и няма основание за подобни изявления. А като се обявява за независим, това е вярно дотолкова, че от него всъщност нищо не зависи по отношение на социално-икономическото положение.
Президентската институция у нас има предимно представителен характер, ако се изключи ролята на държавния глава като върховен главнокомандващ на въоръжените сили, правото му да назначава посланици, да ръководи разузнаването и някои други служби за сигурност, които обаче са на двойно подчинение. Президентът има право само да назначава ръководителите им, а оперативната им дейност се осъществява самостоятелно, като задачите им се поставят предимно от изпълнителната власт. При това има замисъл, който вероятно ще се осъществи, тези пълномощия на президента да бъдат отнети.
В речта си Плевнелиев изказа мнение, че ще работи за засилване на борбата с корупцията, което обаче е в прерогативите на съдебната власт. По конституция тя е напълно независима и едва ли магистратите ще се съобразяват с мнението на президента.
Прогнози до 2020 г., мандат до 2017-а
Възниква и друг въпрос. Защо Плевнелиев чертае прогнози за 2020 г., когато мандатът му е само до 2017 г.? Това определено му е подсказано от Бойко Борисов. Силният сега политик смята, че той, ако не векува, то поне ще се задържи на власт още няколко мандата. Той силно вярва, че неговата партия ще спечели парламентарните избори през 2013 г., а после и президентските през 2017-а, както и местните през 2016-а. В плановете му е и дубъл за следващите. На теория Борисов е привърженик на западноевропейската демокрация, но всъщност много му харесва руският образец за смяна във властта. Както Путин си избра Медведев за временен заместник на най-високия пост, така и Борисов засега отреди тази роля на Плевнелиев. Ако и през 2017 г. все още запази политическия си приоритет, той може да пожелае да стане президент, но не е сигурно, че Плевнелиев ще го замести на премиерския пост. Тогава настоящият държавен глава може да се окаже "бита фигура", а и най-довереният човек на Борисов продължава да е Цветан Цветанов.
Има обаче и друг вариант. Плевнелиев може да се вживее в ролята си на независим президент и да забрави кой го е изтикал на този пост. Дали сам е решил или му е било позволено, но в 37-минутната си реч той нито веднъж не спомена Бойко Борисов и ГЕРБ. В същото време на няколко пъти каза, че ще бъде независим. В един момент новоизлюпеният политик, който допреди избирането му за президент винаги е твърдял, че е технократ, може и да смени своето амплоа. Дори в условията на парламентарна република ролята на президента не бива да се подценява. Когато той съумее да използва капацитета на своите пълномощия, е в състояние да упражнява силно влияние върху политическия живот. Желю Желев предизвика свалянето на правителството на Филип Димитров. Георги Първанов създаде тройната коалиция, а дори Петър Стоянов си позволяваше да прави критични забалежки на тогавашния премиер Иван Костов.
Докато Бойко Борисов е начело на изпълнителната власт и има подкрепящото го мнозинство в Народното събрание, той ще продължава да бъде силният човек в страната. Сега генералът е като Стефан Стамболов. Той си мисли, че е поставил на поста държавен глава верен и предан нему човек, който затова трябва да му бъде
не само признателен, но и послушен
както е смятал Стамболов по отношение на княза. Но от историята знаем какво се е случило впоследствие. На княза му омръзва опекунството и той намира начин да отстрани благодетеля си.
Не трябва да се забравя, че мандатът на Борисов изтича следващата година. И тогава, както гласи поговорката - я камилата, я камиларя. Плевнелиев обаче ще бъде президент до 2017-а. Не се знае с какво правителство ще трябва да си сътрудничи през по-голямата част от мандата си.
И накрая - малък коментар за Плевнелиевите прогнози през 2020 г. Бойко Борисов е наредил на Симеон Дянков да продължи политиката на финансови рестрикции и през 2012 г. Но понеже 2013 г. ще бъде за парламентарни избори, в бюджета ще се предвиди някаква индексация на заплати и пенсии с цел да се осигурят повече избиратели за ГЕРБ и по този начин да се стигне до още един мандат. Ако финансово-икономическата криза не се задълбочи, това е възможно да се осъществи. По този начин ГЕРБ ще се опитат да станат единствената политическа сила, която след 1990 г. се е задържала на власт за повече от един последователен мандат. Ще успеят ли да заблудят избирателите?