Позиция
Четвърт век лутания в държавното управление
При липсата на отчетлива публична партийна ориентация националният интерес би трябвало да бъде първостепенна идеология
/ брой: 274
Наскоро, в една полубудна нощ, човекът ми се яви неочаквано и дълго не си отиде. Сигурно беше в правото си, защото в края на 90-те и в началото на "нулевите години" на новия век се виждахме често по разни "телевизионно-политически дела". Имаше една такава гледана публицистична телевизия, "7 дни", където Веселин Бончев водеше авторско предаване и често ме канеше да си беседваме. Което пък прерасна във взаимна симпатия и в някаква форма на приятелство. Какво обаче свързваше представителя на "прагматизма", "рицаря на българската енергетика", както сполучливо го нарече някакъв вестник в некролога по повод смъртта му през 2010 година, с един "фундаментален" социалдемократ от моя сорт?
Мисля си, главното беше споделеното убеждение, че енергетиката за страна от нашия мащаб може главно да бъде държавно дело и така по необходимост предмет на дългосрочна обмислена стратегия. Контекстът следователно изначално изключва безразборната приватизация, предприета от царските икономисти, за които ми липсват други думи, освен "лайнарчета", извинявам се за несдържаността, но всяка сдържаност доказано има предели.
Предстоящото закриване на ТЕЦ "Варна" демонстративно прибавя към очаквания скок в безработицата още и нерадостния факт, че нашата енергетика последователно във времето е докарана вече до подвластност не на национална стратегия, а на някакви си недотам ясни за държавното ни управление и обществеността, привнесени отвън чужди интереси. Ако продължим да развиваме мисълта нататък, ще намерим също ред преки и косвени връзки със състоялата се деиндустриализация на България. Както и с измеренията на "вредната" държава и с нейния умишлен демонтаж посредством съответната чуждестранна агентура през прехода, свел ни до ролята на третостепенна икономика и държавност.
Като депутат и като недепутат Весо Бончев обичаше да шофира не от най-новите, а от "вечните" модели на "Волво", вероятно не само защото представляваше шведски фирми. Може би една подобна есенциално стабилна приемственост остана една от несбъднатите негови мечти в борбата му за запазване на АЕЦ "Козлодуй", която бе харизана ненужно евтино и лекомислено от тукашните "йес" политици, продължаващи и днес да населяват парламент и правителство.
Навремето д-р Дертлиев ни се беше разсърдил, но не за дълго, че с Ганчо Ганчев, сега професор, сме тръгнали да помагаме на партията Български бизнес блок на Жорж Ганчев, в чиято парламентарна група членуваше и Веселин Бончев. Както впоследствие ясно се видя, съображенията ни не бяха кариеристични, дори при епизодичното наше участие в изплашилото мнозина преди осемнадесетина години "правителство в сянка". Когато социалдемокрацията сама не знае защо и как така се явява социалдемокрация, единствената идеология, на която може да се служи, за да не се пропиляват напразно животът и придобитите компетенции, у нас се нарича България.
При евентуалното възприемане на подобна мисловна рамка от мнозинството много от лутанията в държавното ни управление през последния четвърт век категорично биха ни били спестени. Изборът тук днес дори не е нещо като "секънд бест", а въпрос на логично задълбочаване и надграждане, който изисква съответно време. Колко обаче, никой не би могъл на прогнозира.