За едно нагло "нищо"
Нихилизмът на просветния министър не може да хвърли сянка върху делото на проф. Асен Златаров
/ брой: 8
Безпросветният ни министър Тодор Танев се прочу досега единствено със "събарянето" на портрети на велики учени от стените на училищния кабинет по химия във Враца. След като разнищи "нищото" Ломоносов и преди да се заеме с "пълната нула" Фредерик Жолио-Кюри, министърът произнесе унищожителна присъда и над един от най-известните български химици проф. Асен Златаров. За яснота - ето какво изрече Танев дословно:
"Последният вдясно - Златаров, той също нищо не е направил. Той просто е ходил в Съветския съюз по времето, когато тук е било фашизъм, и е казал, че е много интересно и хубаво работническо място. Иначе като учен не е нещо особено".
Това било рушене на фалшиви щампи, насадени досега в обществото ни. И той нямало да подава оставка, понеже не бил се провалил още в нищо. По-голям провал от това да демонстрираш тотално невежество и пълен нихилизъм към образованието и науката, когато си сложен да ги оглавиш, здраве му кажи. Тази безпринципна, невярна и ярко политически боядисана изцепка не е просто гавра с Асен Златаров, тя е отричане на цялата българска наука в стил Дянков: "Българската наука нищо не е направила". Ако това се отнася за най-популярния химик в България, какво ще каже Танев за другите - че са минус нула ли? Това е онази гибелна страст да се събаря, да се руши, която в прехода превърна страната ни в икономическа и морална пустиня. За негов лош късмет глупостите си Танев изговори в навечерието на два юбилея - 115 години от рождението на Ф. Жолио-Кюри и 130 години от рождението на Асен Златаров. Знае ли министърът колко общообразователни и професионални училища у нас носят името "Златаров", че и един университет! Колко Златаровски награди се раздават на талантливи ученици? Какво трябва да почувстват те след просташката постъпка на министъра си? Че всичко в тази страна е лъжа или...?
Заради достойнството на учителите, учените, особено на децата ни, трябва да знаем и да им разказваме кои са големите български учени и кой е Асен Златаров. Затова днес предлагаме един текст, публикуван през 2012 г. (в сайта nauka.bg) в поредицата "Културно-историческите паметници в България", който разказва и за паметника на Асен Златаров в Бургас.
Българин до последната си фибра
"Страшно обичам българската земя и героизмът й, и народа й: българин съм до последната си фибра."
Асен Златаров
Ние, българите, винаги сме се гордеели с интелектуалните си възможности, с дарбите и талантите си. Всепризнат факт е, че България е родина на много световноизвестни учени с огромен принос в развитието на една или друга наука. Такъв е и професор Асен Златаров.
Асен Христов Златаров е роден на 4 февруари 1885 г. в гр. Хасково. Произхожда от виден възрожденски род, който активно е участвал във всички родолюбиви и патриотични инициативи на българите в района както по време на османското иго, така и в периода, когато Хасково се намира в автономната област Източна Румелия. Асен Златаров се ражда в годината, в която родният му град заедно с всички останали селища в Източна Румелия се присъединява към майка България.
Когато младият хасковлия е на 15 години, губи баща си и това оказва сериозно влияние върху него, като го кара да се отдаде почти изцяло на книгите. В света на науката намира както успокоение, така и своето призвание. След като завършва училище, Златаров решава да получи висшето си образование в чужбина и по тази причина се отправя към Женева, където следва химия 3 години. През 1908 г.,
само на 23 години, става доктор по химия и физика
в Гренобълския университет. В следващите години специализира в Мюнхен, където е високо оценен, но след края на специализацията си решава да се върне в България, за да помогне за развитието на българската наука. Работата в полза на Царството и народа е била възприемана като морален дълг от огромната част от българската интелигенция в първата половина на ХХ век и по тази причина Асен Златаров решава да започне работа като асистент в Софийския университет.
Много бързо младият учен се издига по академичната стълбица, като през 1922 г. става доцент по биохимия, а през 1924 г. - извънреден професор. През 1935 г. получава и най-голямото признание и става редовен професор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", чест, която в онези години е била привилегия за малцина.
В Университета проф. Златаров е обичан и изключително уважаван, като редица наши и чужди учени го наричат
бащата на биохимията в България
Наред с националното значение на неговата работа, голяма част от изследванията му имат и световно значение, тъй като допринасят за цялостното развитие на биохимията. Освен с иновативните си изследвания в областта на биохимията Асен Златаров се опитва да популяризира науката в България и чрез научната периодика. За различни отрязъци от време е бил редактор на списанията: "Химия и индустрия" и "Природа и наука", както и на библиотеките "Натурфилософско четиво" и "Наука и живот".
Колко плодотворен е бил научният живот на проф. Златаров можем да разберем дори и само като погледнем броя на публикуваните от него научни и научнопопулярни монографии, статии и доклади. Те са общо 325. Едва ли са много учените в тази сфера по негово време, дори и в световен мащаб, които да са имали толкова много публикации и то само за 32 години научна дейност.
Освен всичко споменато дотук не бива да пропускаме и факта, че проф. Златаров е първият български учен, който изучава и
популяризира у нас и в чужбина
редица традиционни за нашия народ храни и напитки - леблебия, кашкавал, типично българските сирена, нахут, петмез, зеленчуците, гроздето, виното, солта, захарта и хляба.
Наред с активната си научна дейност Асен Златаров е много деен и в литературното поприще. При него се съчетават по блестящ начин учен и литератор, автор и критик. Големият биохимик е и автор на стихосбирки, поеми, документално- публицистични творби и един роман. Богатата литературна дейност на професора се допълва от участието му в литературния кръг "Стрелец", в който е бил рамо до рамо с такива изтъкнати български творци като Фани Попова-Мутафова , Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Светослав Минков и редица други. Разбиранията за изкуството и науката на Асен Златаров най-добре е обобщил самият той в следната си мисъл: Изкуството е социално явление и трябва да обслужва народа. Няма изкуство за изкуството, както
няма наука за самата наука
Много често след смъртта на Асен Златаров една негова творба е била използвана от различни партии и групи, като едни са го хулели, а други са го възхвалявали заради нея. Това е документално-публицистичната творба "В страната на Съветите", която от комунистите е възприемана като едва ли не апология на Съветския съюз. При един по-внимателен прочит обаче става ясно, че големият български учен просто се е надявал, че за света предстои едно по-добро бъдеще и отчаяно се е нуждаел от позитивен пример, който в конкретния момент е търсел в Съветския съюз. Творбата обаче далеч не е апология, тъй като на много места личи резервираното, а често дори негативно отношение на Златаров към някои от базисните черти на съветския режим като например войнствената атеистична политика, прекомерния фанатизъм и липсата на реална демокрация, "революционния терор" и т.н. По тази причина не бива
да лепваме етикета "комунист"
на проф. Златаров, тъй като той изобщо не е бил такъв. По-скоро е бил идеалист и е вярвал, че хората са се устремили към едно по-добро бъдеще, бъдеще, което е било очевидно, че традиционните партии от 20-те години не могат да предложат. (Следва да се има предвид, че книгата "В страната на Съветите" е написана след Голямата депресия по време на всеобхватната световна икономическа криза, когато тъй наречените буржоазни партии повсеместно са били в упадък и са се търсели техни алтернативи както в ляво, така и в дясно).
В следващата книга на проф. Златаров "Диктатура или демокрация" болшевизмът е сравнен с нацизма. По тази причина това негово произведение не е афиширано нито преди, нито след 9 септември 1944 г.
Големият български учен, публицист, литератор, общественик и човек Асен Златаров си отива от този свят на 22 декември 1936 г. В България е почетен с няколко паметника и с кръщаването на негово име на редица гимназии, основни училища и един университет. Паметникът, който ви представяме в настоящия брой, се намира в морската градина на Бургас и е дело на местния скулптор Панайот Лолов.
Когато днес минаваме покрай паметника на проф. Златаров, нека си спомним всестранното му творчество, което го приравнява едновременно към най-големите европейски учени от първата половина на ХХ век и към предците ни от времето на Възраждането, които са се стремели всячески да подпомогнат българщината и са били истински енциклопедисти. Нека си спомним и една от фразите на професора, която може да бъде наша пътеводна светлина и днес, цели 76 години след смъртта му: "Страшно обичам българската земя и героизмът й, и народа й: българин съм до последната си фибра".
nauka.bg
(със съкращения)