Имена
Вълшебният разказвач от детството
120 години от рождението на Ангел Каралийчев
/ брой: 171
Продрум Димов
Всяко българско детство прохожда с магнетичните приказки, разкази и книги на този рядко надарен чудотворец на художественото ни слово. А за отбелязване е, че неговото творчество за деца, особено в недалечното минало, имаше огромно креативно въздействие при изграждане на нравствения и емоционален облик на подрастващите ни поколения.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Още като гимназист сп. "Ученическа мисъл" публикува дебютното му стихотворение "Орелът", а през 1923 г. излиза от печат революционната му поема "Мауна лоа". Тя е плод на естественото му пристрастяване за онази епоха към левите политически сили. И неслучайно започва усърдно да сътрудничи на сп. "Червен смях", "Чернозем" и "Нов път" на Георги Бакалов, където печата първите си впечатляващи разкази. Тази творческа ориентация ще го нареди и сред най-ревностните участници в Септемврийското въстание през 1923 г. в родния му край. За тези "грехове" след кървавия погром е подложен на жесток побой от освирепелите "усмирители". Това са малко известни факти от неговата биография.
По настойчива препоръка на Ран Босилек се насочва към творчеството за деца. Появяват се и първите му творби за малчуганите - "Жълтици", "Мечо". Трудно можем да изброим всички: "Аз съм книга-хубавица за най-мирните деца" (1935), "Бързоходната княгиня" (1933), "Тошко Африкански" (1940) и много други, за да стигнем до неговия недостижим по въздействие и дълголетие шедьовър "Ането" (1938).
Докоснах се на живо до писателя чак през лятото на 1946 година в родното ми село Лесичово. Оказа се, че ще има среща с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. Тогава вълшебникът от Стражица ни пренесе в атмосферата на новия си интересен разказ "Соколова нива". А пък авторът на "Южен вятър" развълнува многобройната публика с кратки стихотворения. Дълго се вглеждах изпитателно в лицата им и мислено търсех прилики с образите, запечатани в паметта ми от христоматиите. Сетне в двора ненаситно се тълпяхме около тях и всеки се стараеше да улови оживените погледи на скъпите гости. В изражението им грееше доброта, а бавната им походка издаваше великолепието и самочувствието на творци, явно одухотворени от поредната им среща с любимите читатели. Още в тези мигове почувствах по начина, по който разговаряха, че двамата не са случайно срещнали се сподвижници, а мъже, свързани, както разбрах и по-късно, от рядко срещано приятелско сродяване.
По-късно, през май 1948 година, в селото ни гостуваха отново Каралийчев и Фурнаджиев, този път ги придружаваше Младен Исаев. И сега, след толкова десетилетия, си мисля, че и тримата ги е привличало родното ми село с буреносната си история, свързана с ревностното участие на лесичовци в Априлското въстание и борбите за социална справедливост след Освобождението. Те влизаха в класните стаи, разговаряха с ученици, учители и се стараеха да изровят интересни факти и събития, свързани с недалечното минало. Особено ги интересуваше участието на селото в партизанското движение.
Не се мина и седмица и по страниците на в. "Септемврийче" се появи статия "Децата на Лесичово", която предизвика необичайно оживление в цялото село. Тази публикация беше предложена за печат в тогавашното авторитетно детско издание от Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.